ДЕЛНИЧНИ МИСЛИ: МЕЖДУ СТАТИСТИКАТА И ЖИВОТА

---

 

Статистиката отново ни похвали – печелим повече, отколкото харчим. Сиреч, замогваме се и пестим. 

Фактите са си факти. Доходите на един член на домакинството са достигнали 373 лева месечно и в сравнение с октомври 2011 година са скочили с 14,5 процента, сочат последните данни на НСИ. Въпрос е наистина как при увеличен брой на безработните, при ръст на средната работна заплата едва 8,4 на сто и при практически замразени пенсии паричните доходи са нараснали с над 14 на сто, но статистиката сигурно знае как. Е, понякога и тя бърка, както преди няколко дни, когато обяви, че харчим за екскурзии по чужбина почти като японците, та се наложи Евростат да трие данните ни и да ни поправя. Случва се, кой не греши!

Увеличените приходи са ни позволили и по-голям харчлък - по 344 лева на месец, с над 12 процента повече от лани.  При това, както сте забелязали, ядем, пием, плащаме си тока и водата, караме си колите и пак ни остават пари да увеличим влога си в банката. Наистина, розовата картина малко се поразваля, като приспаднем инфлацията, но все пак – на кяр сме, не сме на загуба.

Само че има още една статистика – на живота. За да живее нормално според българските стандарти, на един човек вече са необходими 562 лв., посочиха през октомври експертите от КНСБ. Т.е. според техните сметки на човек не му достигат близо 200 лева на месец. Ще каже някой, синдикатите надуват балона, отиват до крайност. Може и да е прав. Затова при две крайности следва да потърсим истината някъде по средата. Т.е. на средния българин не му достигат поне стотина лева на месец, за да живее нормално. Забележете, според българските стандарти.

И тук достигаме до най-интересното. Как парите хем не достигат, хем можем и да пестим. Отговорът е в по-внимателното вглеждане в числата на статистиката. Разходите за храна на човек в края на третото тримесечие са нараснали с 5,8 процента. Което съвсем не значи, че сме яли и пили повече. При официална инфлация 6 на сто това означава, че дори ядем по-малко. Статистиката ни посочва и от кое икономисваме – месо, плодове, зеленчуци, хляб, олио, фасул, картофи, захар. Т.е. пестим от храната. Може би е правилно, иначе, както мнозина не работят, ако и преяждаме, нацията ще затлъстее, а това е вредно, твърдят медиците. За морски дарове и други подобни не видях данни, вероятно кризата на тях не им се е отразила. Пък спестените бели левчета са, както народът го прави от векове, за черни дни.

Но да не мислите, че българинът е стиснат. Виж, за ток, вода и гориво е отворил широко кесията - похарчили сме с 29 на сто повече! Не че сме почнали да горим повече, просто цените скочиха. Надеждата е, че с поевтиняването на природния газ домашните бюджети може да се пооправят, но експертите вече предупредиха - поевтиняване може да има спрямо повишените през лятото цени, но спрямо миналата година пак ще бъде по-скъпо. Дано не познаят. И дано зимата да е по-топла.

Така, люшкайки се между успокояващата статистика и реалния живот, средният българин я кара на полуживот.

Йордан Дончев

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.