ЕДИН АЛКОХОЛИК РАЗКАЗВА: ПИЕНЕТО ЗАТВАРЯ ЖИВОТА В ОМАГЬОСАН КРЪГ

27/11/2012, 10:40

Юлия Георгиева

Фото Румен Сарандев

Владо не можел да говори с хората или дори да отиде на работа без подкрепата на солидни количества концентрат

Сещате ли се за онази мъдрост, че щом удариш дъното, пътят е единствено напред и нагоре. „Истина е. Практиката показва, че колкото по-затънал е един човек, колкото по-безнадежден изглежда, толкова са му по-големи шансовете за възстановяване“, коментира Владо от „Анонимни алкохолици“ минути преди групата за взаимопомощ да отбележи 5 г. от създаването си във Варна.

42-годишният мъж с радост отбелязва, че устоява на чашката вече повече от 4 г. Съгласи се да разкаже историята си с едничката мисъл да даде надежда на всички, които се борят със своята зависимост. Да покаже, че животът без алкохол е възможен. „За да се излезе от омагьосания кръг, човек трябва да е готов, да има желание за живот. За да се откажеш от алкохола, не е нужна воля“, обяснява Владо.

Посочва ми наблизо преминаващ скитник, хванал бутилка в ръка. Хората си мислят, че това е зависимост. Това обаче е своеобразна воля – волята на алкохолика. „Този човек доказва, че може да живее по този начин. Воля е всеки път, когато се събудиш посред нощ и по чорапи в снега прекосиш 500 метра до магазина, за да си купиш поредната бутилка“, допълва Владо. За него един алкохолик, докато на материално-битово ниво все още му държи края, докато гледа пияните бездомници през прозореца, се надява, че подобна съдба ще му се размине, че още държи контрола. Но не е така.

„Някъде, някога във времето изгубих себе си и се превърнах във фасада. Роля. Човек, когото не познавам. Вечно недоволен и ненаситен егоцентрик с огромни очаквания от света. През годините нямах нищо против да заместя липсата на радост и удовлетворение с удоволствието от чашката. Нямах нищо против да живея на 300 милилитра алкохол, докато накрая имах нужда от 1,4 литра концентрат на денонощие. Без това количество не можех да функционирам, да отида на работа, да говоря с хората, да карам колата. Не си ли получех дозата, получавах гърчове“, признава Владо. В онзи момент всички около него му казват, че е алкохолик, и макар да знаел, че е така, отричал. Семейството му се разпада. Губи работата си. Остава без дом. „Тогава пиенето беше най-важното нещо в живота ми. Нямах нито едно лично изживяване, което да не е свързано с алкохола, и не можех да го контролирам“, разказва той.

Последният запой

Владо никога няма да забрави последното си напиване. Защото именно то е преломът в живота му. „Стотици пъти съм казвал, че от понеделник ще спра, но отлагах. Десетки пъти опитвах да спра, но след 20-ия ден се предавах. Последния път, когато се напих, беше на 6 октомври 2008 г. Случи се в четвъртък. А когато се събудих, вече беше вторник. През тези дни някак си съм живял, пазарувал съм, обаждал съм се на колеги, те дори са идвали вкъщи, но нищо не помня. Бях се отровил. Този път бях на косъм от смъртта заради пиенето“, спомня си мъжът.

Осъзнавайки, че е на крачка да загуби живота си, изпада в сериозен конфликт със себе си. Защото вече знаел, че не може да живее без алкохол, но и че повече не може да пие. „В такъв преломен момент някои посягат и се самоубиват. Аз исках да оцелея, но не можах да взема решение да спра пиенето. Просто знаех, че повече няма да го правя. Не мога да го обясня - божа работа, някой отгоре сякаш се намеси. От онзи ден мина месец, и то с лекота. После стана година и така до днес“, усмихва се Владо.

През първата година от възстановяването си той редовно посещава сбирките на анонимните алкохолици. Всичко на всичко групата е от трима души. Тъй като по онова време Владо е бездомен и без препитание, спи в малкия клуб, където АА се събират. Това продължава 8 месеца, а нощите в следващите 4 месеца прекарва на задната седалка в колата на приятелка. „Бях на 38 г. Бях съсипал всичко, което може да се съсипе. Бях на ръба. Но знаех, че искам да живея. Реших да видя мога ли да направя нещо различно. Постоянно ходех с едно парче хляб в джоба си, защото алкохолиците пият на гладно и се стараех да не съм гладен“, коментира той. По това време до него има приятели, които му дават пари за хляб. А неговата единствена цел е да изкара и този ден без алкохол. „Знаех, че да съумея да се опазя днес трезв, е добра предпоставка за утрешния ден. И така ден след ден. Живеех с надежда, че някога нещата ще се обърнат“, разказва мъжът. През тези дълги дни и месеци обаче Владо разчита не само на желанието си да оцелее, но е изцяло посветен на програмата „12 стъпки“. „Това ме смири. Разбрах, че не съм нещо изключително, а само едно дърво в гората, и до днес се стремя като такъв да живея“, казва той.

АА спасява живота на хиляди

12-те стъпки, които се практикуват в АА, всъщност представляват преживян и споделен опит от алкохолици за алкохолици. Те обръщат погледа на хората навътре към самите тях. „Беше ме срам да призная, че съм алкохолик, че съм тарикат, играч, подъл, интересчия, интригант, че бях впримчил целия си потенциал в това да се вписвам сред хората под страх от отхвърляне. И когато не успявах да спечеля одобрение, се разочаровах. Така се загубих и давех разочарованието в алкохола“, споделя Владо. Програмата „12 стъпки“ обаче го научава, че е важно не чуждото одобрение, а личният му живот. „Ако днес съм обидил някого, ще се извиня, но дотам, и след това продължавам без вина. Човек трябва да приема себе си и да си прощава грешките. Така както приех, че алкохолизмът е болест и не нося вина, че съм се разболял“, обяснява той. Да приемаш нещата, не означава, че трябва да си съгласен с тях. В крайна сметка няма нужда да убеждаваш тълпите, ако искаш да живееш в чист град, а просто да хвърляш боклука си в кошчето.

Преминавайки през 12-те стъпки, алкохолиците се научават как да живеят с болестта си. Когато я приемат, свалят тежкия товар от плещите си. Малко по малко започват да променят нагласите си към света и себе си и се обръщат към духовното, тъй като разбират, че алкохолизмът е болест на ума, душата и тялото. „Разберете, че никой алкохолик не пие, защото му е вкусно. Прави го, за да му стане по-добре, защото така е по-лесно. Тогава ставаме по-смели, по-милосърдни, минаваме над проблемите. А без алкохола ни е страх дори да излезем от домовете си, само ли да кажем какво в действителност мислим. А страхът е липса на духовност и вяра“, коментира Владо.

Въпреки огромните промени в живота си той всеки път признава на сбирките на АА, че е алкохолик. „За да не забравя какъв съм. Жизненоважно е да помня, защото забравя ли, се излагам на риск да се върна назад. Все едно да повярвам, че мога да изпия 50 грама без проблем“, казва мъжът.

23-годишна алкохоличка умира от глад

Владо помни не само че е зависим, но и приятелите, които умират именно от алкохола. Няма да забрави младо момиче от групата АА, което само на 23 г., с малко дете, си отива от този свят, но не от отравяне с алкохол, а от глад. „Тя беше толкова изтощена от дългия запой, че организмът й просто се предаде една сутрин“, спомня си мъжът. Ако не надмогнеш зависимостта си, или стигаш до гроба по един или друг начин, или алкохолът до такава степен уврежда мозъка, че стигаш до лудницата и заменяш чашката с лекарства. Въпрос на избор. Но алкохолизмът дори и при възстановените е нещо, което им диша във врата всеки ден до края на живота. Въпреки това тези хора намират вярата, упованието, спокойствието. Научават, че щастието, любовта, радостта са качества, които се възпитават, и всеки сам носи отговорност за тях.

*Официалният сайт на организацията за България е: http://aa-bg.info/. Там е публикувана информация относно идеите и целите на организацията, както и местата на сбирките в България.

*Името на героя е променено.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!