ОРИСИЯ: ТАЗИ ЖЕНА Е ПРИКОВАНА ЗА ЛЕГЛОТО, НО МЕЧТАЕ ДА ПОМАГА НА ХОРАТА

30/11/2012, 08:49

Юлия Георгиева

По-добре е този, който дава, а не онзи, който взима. Това е веруюто на 68-годишната Нора Костова.

Жената е затворник на собственото си тяло от години. Заради коксартроза продава апартамента си във Варна, за да може да отиде във Виена и да плати за поставяне на изкуствена тазобедрена става.

Това се случва преди повече от 20 г. През това време болестта напредва. От патерицата сяда на количка, а от няколко години насам е заложник на собствената си постеля. Подобна съдба смазва и най-силните духом, дори да са обградени от любещо семейство, което задоволява всяка прищявка на възрастния човек.

За съжаление Нора не е от тези късметлии. Тя живее в миниатюрна стаичка от 9 квадрата. Леглото й заема почти половината пространство.

Отоплява се с печка на дърва и въглища. До малката й къщурка, сбутана навътре във вилната зона зад Военноморска болница, вода не стига. Пълни бидони понякога й носят приятели, когато я посещават. Основно обаче за Нора се грижи нейният спътник, с когото дели както малкото жилищно пространство, така и пенсията си от 280 лева.

Да стигнеш до дома на изтерзаната жена, никак не е лесно. Калта, лошите пътища, баирите и отдалечеността са причината да не е виждала града от няколко години, та дори и бутана в инвалидна количка. „Понякога излизам тук из района, но вечер, за да не ме видят другите. Защото има хора, които се подиграват, иронизират, те не състрадават. Веднъж един ме срещна с жена си и си плюха в пазвите, като ме видяха, да не ги застигне същата участ. Ама вижте, няма какво да се чудите, това е просто примитивизъм. Тук в района е пълно с такива хора - имат вили, пари, джипове, каквото си помислите. Но съзнанието, възпитанието ги няма. Мислителите казват: Човече, опознай себе си. Но такива примитивни хора не познават дори и себе си. Те не мислят, те не разсъждават върху важните неща, те не познават великите мислители“, коментира Нора.

Малката й стаичка крещи от мизерия, но жената е твърде горда, за да коментира битието си. Предпочита да живее в света на спомените и този на книгите. С удоволствие разказва, че е потомък на достойно възрожденско семейство. Онези, които вече не са на този свят, й носят утеха, защото тук и сега вече няма какво да я радва. Въпреки гнета на старостта и изолацията тя полага всички усилия да съхрани духа на онази млада и енергична Нора, която е преподавател по биология в родопско училище, с достатъчно връзки с представители на българската интелигенция. Жена, която с удоволствие помага на всеки, изпаднал в нужда. „Кой няма какво да яде, кой няма къде да спи, кой е закъсал, кой е болен – плащах им пътните и ги водех в столичната болница. Имах приятели в чужбина, които ми пращаха подаръци, бакшиши, но аз ги раздавах на другите и това ме удовлетворяваше. Понякога съм питала дали не съм смахната или примитивна, или неврозна заради това, което правя, но те ми отвръщаха, че това е просто природна даденост“, усмихва се жената.

Имотен спор разбива живота й

Съдебна сага за наследствен имот докарва Нора до днешното й състояние. Всичко започва, когато съпругът й умира в катастрофа през 1995 г. Внезапната му кончина я оставя съвсем сама. Тя няма братя и сестри, няма близки роднини. Съдбата й е отнела единственото дете само няколко дни след като се ражда. Роднините на починалия й съпруг скоро започват да предявяват претенции за парцела във вилната зона зад Военноморска болница. Научили, че тя смята там да си построи дом и да се установи в него. „Аз обаче тогава казах, че ще делим. И така до днес – вече повече от 15 г.“, плаче жената. За да може да защитава правото си на собственост в съда, през тези години продава всичко, което има – злато, картини, сервизи, семейни ценности. „Не можех да се откажа, защото, след като продадох апартамента за изкуствена тазобедрена става, останах без дом и живях на квартира. Този парцел е единственото място, където мога да прекарам старините си. А заради делата не можах да си построя допълнително помещение. И сега се свивам в 9 квадрата стая“, коментира Нора. „Тераската“ пред единствената й стая е обвита с найлони, защото няма прозорци и врата. Старческият дом не е алтернатива. Нора се ужасява дори при мисълта за преместване в институция.

Имотното дело и адвокатските хонорари, които плаща през годините, я лишават от адекватна терапия за болните й стави. „Трябваше да ходя на процедури, на масажи, на раздвижване. Трябваше да си купувам лекарства, но вече нямах средства и затова се залежах и сковах“, разказва тя. Признава, че само през лятото излиза в градината, а през останалото време лежи в леглото и чете старите си книги и списания.

Самотата – по-жестока от болката и недоимъка

„Аз лятото съм лазила в градината, за да садя зеленчуци. (Плаче.) Това е. И затова, съюзявайте се, за да не сте сами, за да има гражданско общество, за да си помагате един на друг“, коментира през сълзи Нора. Няколко минути по-късно, когато е преглътнала тъгата си, казва, че двамата с нейния спътник, с когото са заедно от 10 г., се справят. Хапват диетично по препоръките на старите книги и лекарите, които познават. Наливат си вода от чешмата в местността. Дрехите ги дават на обществена пералня, а когато имат възможност, ги изваряват у дома. Притеснява я, че покривът й пада и трябва да го укрепи с подръчни материали. Най-голямата нужда, която я терзае и кара да плаче, не може да се купи или изпрати по куриер. „Аз се примирявам с битието, което имам. Съжалявам обаче, че не мога да живея пълноценно - да давам добро на хората. Така ми се иска да съм нужна на някого, да мога да помагам дори на най-примитивните и обезумели хора, на най-интелигентните и добродетелните, с които да слушаме Джон Ленън и да разсъждаваме върху важните неща. (Плаче.) Искам да бъда нужна...“, казва жената и сълзите давят гласа й.

БЧК прави проверка на случая

Тъй като най-голямата болка на Нора е липсата на достатъчно социални контакти, екипът на „ПЕТЕЛ“ се обърна за съдействие към варненската структура на Българския червен кръст, където една от програмите, насочени към възрастните хора, е „Домашен патронаж“. Целта е периодично на адреса да се изпраща обучен асистент, който да прави компания на клиента и да му съдейства с дребни домакински задължения. Дали Нора Костова е подходящ кандидат за програмата на червенокръстците, ще бъде преценено на място чрез индивидуално интервю, в рамките на което ще се установят и здравословните й нужди, тъй като то се води от лекар.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!