БОЛЕЗНЕНАТА ИСТИНА - Качественият театър е фокусиран в София

---

Асен Терзиев, театровед: Качественият театър е фокусиран в София

След по-малко от месец Международният театрален фестивал „Варненско лято“ ще получи своето 19-о издание. Селекцията на родните спектакли бе поверена на Асен Терзиев. Сред причините да бъде избран е, че добре познава механизмите на феста, тъй като е негов главен координатор. Освен това е театрален критик и асистент в НАТФИЗ. Мотото, над което се е спрял, е „Игра по инстинкт“. Взаимствано е от изследване на Йохан Хьойзинха върху игровите елементи на човешката култура „Homo Ludens“. „Модулът селекционирани български спектакли няма да си поставя никакви жанрови или тематични ограничения и ще се постарае да разпознае такива театрални факти, в които е налице онова съчетание между художествено майсторство и новаторство, което е единственият сигурен гарант, че качественият диалог с публиката не може да не се състои“, твърди Асен Терзиев. 

- Селекцията как се случи? 

- М.г. дълго време фестивалът беше поставен пред наистина неясна ситуация. Не толкова какво ще се случи с него, а къде ще се случва. Не знаехме с кои сцени ще можем да работим. Затова се спряха на мен за селекционер, като човек, който отдавна е част от екипа. Идеята бе да подбера спектаклите освен чисто естетически, но и с мисълта къде биха могли да се случат, има ли място за тях. 

- Как избрахте мотото „Игра по инстинкт“?

- Исках да извикам някакъв образ, нещо от онези неща у човека, които го карат да бъде активен, за да се бори и оцелява. И ми хрумна идеята за „Игра по инстинкт“ от изречение на Йохан Хьойзинха, който по интересен начин определя игровото начало у човека. Способността му да играе е отвъд разума. Тя е инстинктивна. Тя е в него. Тя е там. Надявам се асоциациите да са за инстинкт като дълбока човешка потребност, а не толкова като справяне в трудна ситуация. Исках настина да видим неща, които са страшно красноречиви дори само с това, че ги има.

- Какво по-различно от предходните си колеги сте търсили? 

- Търся провокацията, новаторството, проблема. Цветана Манева много пъти ми е казвала, че е важно, когато актьорът се появи на сцената, да има проблем, който иска да сподели. Нещо подобно търся и в спектаклите. Ако някой не ми споделя нещо, което наистина го вълнува, то няма как и мен да развълнува и съответно хората, които го гледат. Така мисля, че се получава диалог, когато човек иска да каже нещо, а не когато просто по навик го прави.

- Защо отново столичните театри доминират в програмата? Извън тях какво е положението?

- По ред причини. От една страна, това действително е тежката ситуация, но от друга, от нещата, които съм гледал и получил като предложения за участие, не съм попаднал на заглавия, които могат да изместят което и да е от шестте, които съм сложил в българската селекция. Проблемът с кризата продължава да съществува. Той обаче не е кой знае колко оригинален за нашата държава. Има го почти навсякъде. Така или иначе е факт, че качественият театър е фокусиран в няколко централни градски точки.

- Реформата допринася ли за тази централизация?

- Не мисля. Според мен се случват интересни неща и извън столицата, но е нормално те да са повече в София като град с най-много театри. Преглеждайки какви награди ИКАР и „Аскеер“ са били раздавани, ще видите, че театърът от провинцията все по-малко присъства, а тази реформа не е от миналата или по-миналата година. Но няма събитие, което да се е случило и да не е било забелязано, както е т.г. със спектакъла „Три сестри“, който поставя Армен Джигарханян в Русе. 

- Защо не виждаме Народния театър в програмата?

- Той беше селекциониран. Исках спектакъла „Сирано дьо Бержерак“ на Стефан Москов да бъде видян от варненската публика. По решение на самия НТ „Иван Вазов“, които смятат, че финансово не им е изгодно участието във фестивали, няма да можем да представим не само него, но и въобще спектакли от Народния.

- За разлика от тях „Сфумато“ като че ли имат запазено място във всяко издание на феста.

- „Сфумато“ правят много добър театър в България. Това е факт. Те са трупа, която действително е придобила международна известност. Хората, които следят фестивала, питат ще има ли спектакъл на „Сфумато“. Напоследък се интересуват от работите на Василена Радева, на Явор Гърдев, Галин Стоев. Последният, въпреки че идва с чужд проект, е голяма изненада и ще привлече чуждестранни гости. Да, „Сфумато“ са задължителни, защото правят интересни неща.

- От международните постановки кое се счита за успех?

- Опитали сме се да обърнем внимание на българи, които са получили международно признание. „Животът е сън“ на Галин Стоев и „Относно омара“ на Самуел Финци и Иван Пантелеев са събития. Сред интересните неща, които са се случили през последната година, е и „Лавината“ на Националния театър на Румъния. Това е съвременно представление по нова пиеса, с интересна постановка и проблем, който общо взето всички ни касае. Сюжетът е за усещането, че непрекъснато си наблюдаван, че някой те следи. Разказва се за село, което живее в постоянен страх, че лавина ще се изсипе отгоре му, и как то се справя с него. 

Извън тези неща, т.г. международната програма се състои от едни доста по-необичайни постановки, каквито си мисля, че се показват за първи път. Такива са например инсталациите на Били Кауи, които са 3D. Това е не просто танцов спектакъл, който е заснет с камера, а е направен като филм. Голяма част от модула „шоукейс“ на младия и алтернативен театър ще се случва в галерия „Графит“. Тя създава друг контакт. Наблегнали сме на интерактивната част, т.е. публиката няма да е седнала на стол. Например в „Боен клуб експрес“ тя ще бъде провокирана да вземе участие. 

- Колко продажби е имало до момента в модула „шоукейс“?

- Засега има голям интерес. Има хора, които ще дойдат специално заради Василена Радева, въпреки че спектакълът й е в официалната селекция. М.г. нейният „Нордокс“ доведе до покана в два фестивала. Мисля, че й беше предложена и специализация в Щатите. Има стабилен интерес към работата й. Двамата хореографи Станислав Генадиев и Виолета Витанова също получиха доста силна промоция тук. 

- Т.г липсва родна драматургия.

- Моето мнение по отношение на българската драматургия е, че т.г. нищо интересно и нищо сериозно не се е случило. Затова заложих на „Суматоха“ на Боян Иванов. Това е безспорно страшно добра пиеса, разказана доста интересно, с прекрасни актьорски изпълнения. 

Между другото има два интересни спектакъла, „Ноктюрно“ и „Мъртвата Дагмар“ на Ида Даниел. Те са написани по т.нар. колаборативен текст, т.е. заедно с актьорите и режисьора. Не знам доколко имат качествата на завършената пиеса, при която няма значение кой я поставя. Въпреки че са писани от екипи, в тях изпъква името на Светлозар Илиев, който се подписва като ghostdog. Това е момчето, което написа „Пеперудите са всъщност изтребители“.

Боряна Тодорова

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.