ИГНАЖДЕН Е, ЧАКАЙТЕ ПОЛАЗНИЦИ И НЕ ДАВАЙТЕ ЗАЕМИ

20/12/2012, 08:46

БНР

На двадесетия ден от месец декември, наричан просинец, от старобългарски – просияващият месец, е денят на Св. Игнат. Някога българите са празнували този ден със същите надежди и пожелания за добруване, както това правим сега на Нова Година.

Може да се каже, че Игнажден е най-старата ни Нова Година. Този ден е наричан и Полазовден, защото се празнува в чест на полаза, на късмета, който носи всяка Нова Година. На Полазовден имат имен ден кръстените с името Игнат, което по нашенски можем да преведем – огън!

Прави впечатление, че всички празници след Димитровден са в чест на очаквани придобивки. Основното обредно действие в тях цели да съхрани раждането на бъдещ плод – при хората, от земята, при стоката. Тези празници носят в себе си очакването и надеждата от Бъдната вечер, когато Дева Мария ще роди богочовека Исус.

На Полазовден стопанката прави на двора кръг от мъжовия си пояс и в този кръг захранва кокошките, за да не ходят по чуждите дворове. Пази кокошките да снасят в своите полози, защото обичаят ни задължава снесеното на Полазник яйце да си остане в къщата. Този ден хората се пазят нищо да не изнасят, а всеки да донася в дома, за да е „на пълно” през цялата година.

Добре е парици да има на всекиго в джоба. Някога дюкянджията, като нямал мющерии, за да дохождат и в неговия дюкян, на Полазовден скривал крило от прилеп и глава чесън в някое кюше на дюкяна си и… веднага в магазина му се изсипвали купувачи от ранни зори до късна вечер! За вас лъжа, за стародавните ни митове – истина.

Сутринта на Игнажден стопанките метат комините и саждите. После започват да месят колаци и чакат кой ще е първият им гост и какво бъдеще носи той! С какво ще ги полази – с добро или не дай Боже – наопаки. В по-нови времена нашенци се изхитрят да канят за полазник добър и имотен човек – а щом е добър и имотен, то и полазът му ще е такъв.

Като влезе в дома, той поздравява със „Славите ли Млада Бога” и домочадието отговаря – славим. Тогава сяда край огнището, взема съчка и с нея разравя жарта и нарежда: колкото искрици в огнището, толкоз пиленца и шиленца… Пак на Игнажден се събират ергените, които ще коледуват – събират се при станеника, човек, знаещ обичаите на коледарството. И на този ден за първи път запяват „Замъчи се Божа майка”… Трапезата на Полазовден стои през целия ден. Тя е само от постни ястия.зло куче – зъл прът!

снимка: БТА

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!