ДОКАТО ДЕПУТАТИТЕ ПРАЗНУВАТ, ПАЦИЕНТИ БИЯТ ЛЕКАРИ ОТ БЪРЗА ПОМОЩ СРЕЩУ ГЛОБА ОТ 200 ЛЕВА

---

 

Има ли граници за саморазправата с епиките на Бърза помощ от недоволни пациенти и техни близки!? Оказва се, че няма. Вместо да се подаде жалба до директора на съответното здравно заведение, до БЛС, до РЗИ, до медицински одит или до Министерство на здравеопазването, директно се преминава към саморазправа. Всеки недоволен пациент или негов близък, освен че може да премине към саморазправа с вербална и ли физическа агресия, има и правото да повика медия, да подаде жалба до полицията на тел. 112. А как може да се защити един екип на спешна помощ, станал обект на саморазправа, обида или клевета? Единствено като заведе граждански иск срещу нападателите си, жалбоподателите и клеветниците си. Това коментира д-р Десислава Кателиева от Бърза помощ-Варна и председател на НАРСМП.

Саморазправата с вербална или физическа агресия с екип на Бърза помощ все още се третира като дребно хулиганство. Предстоящата коледна ваканция в парламента вероятно няма да позволи приемането на второ четене на промените в Наказателния кодекс, инкриминиращи посегателствата на медици. Недоволни пациенти и техни близки може да изразят безнаказано гнева си спрямо нас с псувни, обиди, заплахи, а ако решат да ни набият, глобата е между 200 и 300лв. и то ако поруганият екип заведе граждански иск срещу тях.

Всеки един недоволен пациент или негов близък може да повика медия по време на изпълнение на задълженията ни и да ни обиди и оклевети публично. Изнасят се имена и месторабота на екип, преди още експертите или съдът да са се произнесли за вината му. Обидата и клевета в медиите остава безнаказана, независимо, че едно заглавие в медия срива до живот авторитет, граден с години. Поруганите ни колеги са вече мъртви като имена и авторитет и завеждането на дело за клевета и обида няма как да върне доверието на пациентите към тях.Уронването на доброто име води до стресови заболявания, депресии и опити за самоубийство на уважавани медици.

А какви са последствията за пациентите? На 17.12. 2012г. след визита на адрес, на наш колега от ФСМП Вълчи дол е отведен от полиция за проверка по сигнал в полицейския участък пред погледа на чакащи за преглед пациенти.Полицията извършва проверката по повод на жалба, подадена от пациента на тел. 112, че посетилият го лекар е бил пиян. Колегата ни е прекарал един час в участъка, където е дал писмени показания и алкохолна проба. Естественопробата е отрицателна. През това време пациентите му са го чакали за преглед, с половин час е забавен постъпил спешен адрес. Независимо от обидата и унижението, колегата ни след освобождаване от полицията продължава да преглежда и лекува пациенти до края на дежурството. Как може униженият и обиден от пациента и близките лекар да си потърси правата? Може да заведе граждански иск за клевета до жалбоподателите, за своя сметка, но дали това ще го обезщети за обидата и унижението?

На мое дежурство на 18.12. 2012г. прегледах пациентка със спонтанен аборт. Предстоеше продължителен транспорт и за нейна сигурност й поставих венозен път, без медикация. Близката й ме обвини, че моят венозен път е причина за болките и аборта. Трябваше ли да рискувам сигурността на пациент с кръвозагуба, за да си спестя обвиненията? Мой колега поставя животоспасяващо лекарство, но въпреки това пациентката загива, защото състоянието й е необратимо, следва жалба до министъра на здравеопазването. Трябваше ли колегата ми да стои безучастно до умиращ пациент, за да не бъде обвинен в убийство с животоспасяващо лекарство?

Професията ни е високорискова, но такава безнаказана саморазправа със спешни медици, преди за вината ни да са се произнесли ескпертите и съдът, няма в нито една европейска държава. Всеки недоволен от работата ни може да се саморазправи безнаказано с нас чрез вербална и физическа агресия, чрез обида или клевета, или чрез жалба до полицията. Доверието между пациенти и спешни медици е основно изискване за да се оказва спешна помощ, а то се топи и отстъпва място на недоверие към уменията ни от страна на пациентите. Това води до не спазване на дадените от нас съвети и лечение, подлагане на риск живота на пациента.

Не може да практикуваме спешност под страх за живота и авторитета си и без доверието на пациентите си, защото това застрашава обективността и качеството на оказваната помощ. Това ще е причина за окончателно обезкръвяване откъм кадри на системата.

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.