Мон Дьо: Най-голямата ми грешка беше, когато станах жълт

29/07/2018, 11:17

"Аз съм просто едно дебело момче с очила, мечтател", казва Мариян Станков пред Ива Софиянска-Божкова

Мариян Станков-Мон Дьо се изправя пред собственото си предизвикателство. В края на този телевизионен сезона двамата с Ива Софиянска-Божкова - и двамата автори на рубрики в „Събуди се”, в които ни срещат с различни интересни хора, застават пред собствените си въпроси.

„Нямам категоричен отговор на въпроса кой съм аз. Но знам едно – аз съм едно дебело момче с очила, мечтател”, казва Мон Дьо пред Ива Софияйнска-Божкова.

„Шамар и целувки, любов и мечти – това е животът ми дотук. В момента съм във времето на целувките. В професията получих шамар през 2012 г. – година, в който никой не искаше да чува за Мон Дьо, защото направих образа много жълт. Отидох в много голяма крайност и се занимавах с неща, които привличат вниманието, но вътре са кухи. Не трябваше да го правя, това беше най-голямата грешка, която съм правил.

„В края на 2012 г. в NOVA ми повярваха и бавно започнах да се доказвам, за да докажа, че не съм онзи жълтур, който има кафяви нюанси. Бях забравил за себе си преди. Не трябва да се срамуваш, но когато се провалиш, изправи се пред огледалото, кажи си го, за да си го знаеш”, признава Мариян Станков.

Казва, че най-вълнуващите срещи през тези години са били много. Белегът на този сезон са осъществените мечти да направи интервюта с Цветана Манева, Мариус Куркински, Вежди Рашидов, Мария Статулова, Мария Сапунджиева, Койна Русева, Катето Евро, Георги Мамалев, Лепа Брена и много други.

„Много съм впечатлен от срещата с Лепа Брена. Тя преобърна представите ми за фолка. Емилия и Елена Паришева – две момичета извън стереотипа на поп фолка, също го направиха”, разказа още Мон Дьо.

Виктор Ангелов пък успява да го разплаче с неговата любовна история.

„Много съм емоционален. На интервютата почти винаги ми се насълзяват очите”, признава той.

Казва, че тайната на успеха на интервютата си дължи на това, че ги прекарва през емоционалността, а не през клюката и жълтото.

В любовта е готов да направи всичко, но не и да прости изневяра. Разказва, че е имало много предатели в живота му. За свой порок отчита наивността и бързата си избухливост. Плаши го смъртта и мисли често за нея. Надява се да има дълъг живот. Старостта обаче го успокоява, защото има мечти за нея – писане на книги, плажове и стъклена къща.