8 август 1876 г. - Томас Едисън патентова мимеографа

08/08/2018, 00:30

снимка: Everett Historical

Томас Едисън патентова мимеографа. Машината се базира на метода да се копира текст или други изображения, издълбани върху восъчна хартия, чрез мастило. Оригиналът при машината на Едисън се поставя хоризонтално.

През 1891 г. австрийският инженер от унгарски произход Давид Гестетнер патентова циклостила - най-разпространената офис-машина за размножаване на текстове от края на ХІХ до 80-те години на ХХ век. Тя е изградена на базата на метода, използван от Томас Едисън в неговата машина мимеограф.

При циклостила оригиналът върху восъчна хартия се окача върху барабан и при всеки пълен оборот на барабана се копира върху едно копие. Циклостилът е машина с относително висока производителност, независимо от това, че въртенето на барабана най-често е ръчно. Технологията, обаче, не позволява оригиналът да се използва втори път със същото качество, тъй като в процеса на копирането той поема влага от мастилото и се зацапва.

Обикновено циклостилът се използва за не повече от 100 копия на един документ. Най-често това са текстове, печатани при определена за целта позиция на пишещата машина.

През 80-те години на ХХ век тази технология беше бързо изместена от фотокопирната машина, поради несравнимо по-високото качество и удобство при извършване на копирането.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1709 г. — В Португалия е извършен първият успешен опит са полет с балон, изпълнен с топъл въздух.
•    1786 г. — С покоряването на връх Монблан Джак Балма и Мишел Пакар поставят началото на съвременния алпинизъм.
•    1815 г. — Наполеон I Бонапарт напуска завинаги Франция, за да изтърпи заточение на остров Света Елена, където умира.
•    1886 г. — На 8 срещу 9 август е извършен преврат в България от група офицери русофили, които заставят княз Александър I Батенберг да се откаже от престола.
•    1918 г. — Първата световна война: Започва битката за Амиен, в която войските на Антантата настъпват срещу 20 германски дивизии.
•    1929 г. — Германският дирижабъл Граф Цепелин започва околосветски полет, излитайки от Лейкхърст (край Ню Йорк), с 3 междинни кацания (Фридрихсхафен, Токио и Лос Анджелис) и преодолява разстоянието от 34 хил. км за 20 денонощия.
•    1937 г. — Официално е открит Паметникът на загиналите във войните в град Чепеларе от Пловдивския митрополит Максим, в присъствието на Васил Дечев и други видни граждани и общественици.
•    1941 г. — Втората световна война: Съветската авиация извършва първите бомбардировки над Берлин.
•    1944 г. — Започва мисията на Стойчо Мошанов за сключване на мир с Великобритания и САЩ.
•    1945 г. — Втората световна война: СССР обявява война на Япония и навлиза в Манджурия.
•    1946 г. — У нас е приет Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите.
•    1949 г. — Бутан става независима от Великобритания държава.
•    1956 г. — В мината Боа дю Казие става най-тежкият инцидент в историята на белгийската добивна промишленост.
•    1963 г. — Извършен е т. нар. "Голям влаков обир" във Великобритания от пощенски влак по линията Глазгоу — Лондон; откраднати са 2,6 млн. британски лири.
•    1965 г. — Във Варна е открит Първи балкански филмов фестивал.
•    1967 г. — Учредена е Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН).
•    1969 г. — В Милано избухват няколко бомби, поставени във влакове от крайно десни терористи.
•    1974 г. — Президентът на САЩ Ричард Никсън подава оставка заради аферата Уотъргейт.
•    1989 г. — Космическата совалка Колумбия е изстреляна в космоса на 5-дневна тайна военна мисия.
•    1990 г. — Президентът на Ирак Саддам Хюсеин анексира Кувейт и го обявява за иракска провинция.
•    1991 г. — Край Константинов (Полша) пада най-високата изградена до момента конструкция — мачтата на Полското национално радио (646,38 м).
•    2004 г. — Състои се премиерата на индийския филм Аз намерих някого.
•    2008 г. — Откриване на Летни олимпийски игри в Пекин
•    2008 г. — Грузия започва война в Южна Осетия

Родени

•    1748 г. — Йохан Фридрих Гмелин, германски учен († 1804 г.)
•    1754 г. — Луиджи Маркези, италиански певец-кастрат († 1829 г.)
•    1775 г. — Камило Боргезе, италиански аристократ († 1832 г.)
•    1825 г. — Алайос Кароли, австро-унгарски дипломат († 1889 г.)
•    1831 г. — Николай Николаевич, велик княз на Русия († 1891 г.)
•    1843 г. — Христо Танев Стамболски, български лекар-анатом († 1932 г.)
•    1851 г. — Георги Кандиларов, български просветен деец († 1943 г.)
•    1858 г. — Петър Пешев, български политик († 1931 г.)
•    1877 г. — Илия Балтов, български военен и революционер († 1934 г.)
•    1879 г. — Боб Смит, американски лекар, основател на метода анонимни алкохолици († 1950 г.)
•    1879 г. — Емилиано Сапата, мексикански революционер († 1919 г.)
•    1881 г. — Алберт Кеселринг, германски генерал († 1960 г.)
•    1881 г. — Паул Лудвиг Евалд фон Клайст, германски военачалник († 1954 г.)
•    1901 г. — Ърнест Лорънс, американски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1939 г. († 1958 г.)
•    1902 г. — Пол Дирак, британски физик, Нобелов лауреат през 1933 г. († 1984 г.)
•    1904 г. — Сергей Бирюзов, съветски военен деец, маршал († 1964 г.)
•    1907 г. — Бени Картър, американски музикант и композитор
•    1920 г. — Александър Пипонков, български партизанин († 1944 г.)
•    1920 г. — Сава Ганчев, български офицер († 1944 г.)
•    1922 г. — Алберто Гранадо, аржентински и кубински доктор, писател и учен († 2011 г.)
•    1925 г. — Алия Изетбегович, босненски политик († 2003 г.)
•    1931 г. — Александър Баров, български архитект († 1999 г.)
•    1931 г. — Роджър Пенроуз, английски физик
•    1932 г. — Зито, бразилски футболист
•    1937 г. — Дъстин Хофман, американски актьор
•    1940 г. — Денис Тито, американски бизнесмен, първият космически турист
•    1941 г. — Николай Поляков, български режисьор
•    1943 г. — Есма Реджепова, македонска певица
•    1948 г. — Светлана Савицка, руска космонавтка
•    1951 г. — Луис ван Гаал холандски футболист
•    1951 г. — Пламен Цветков български историк
•    1951 г. — Мартин Брест, американски режисьор, сценарист, продуцент и актьор
•    1953 г. — Найджъл Менсъл, пилот от Формула 1
•    1955 г. — Херберт Прохаска, австрийски футболист
•    1957 г. — Орлин Горанов, български естраден и оперен певец
•    1958 г. — Христо Тодоров, български философ
•    1959 г. — Леонид Юдасин, израелски шахматист
•    1961 г. — Дейв "Едж" Евънс, британски китарист
•    1962 г. — Ралф Рикерман, немски музикант
•    1964 г. — Клаус Ебнер, австрийски писател
•    1967 г. — Владимир Василев, руски писател
•    1968 г. — Тодор Праматаров, български футболист
•    1972 г. — Люпус Тъндър, американски музикант
•    1974 г. — Брайън Харви, британски певец
•    1978 г. — Александер Бугера, германски футболист
•    1978 г. — Луи Саа, френски футболист
•    1981 г. — Роджър Федерер , швейцарски тенисист
•    1981 г. — Харел Скаат , израелски певец
•    1985 г. — Ференц Беркеш , унгарски шахматист
•    1986 г. — Катерина Бондаренко , украинска тенисистка
•    1989 г. — Сесил Каратанчева , българска тенисистка

Починали

•    117 г. — Траян, римски император (* 53 г.)
•    1533 г. — Джироламо Фракасторо, италиански лекар (* 1478 г.)
•    1551 г. — Фрай Томас де Берланга, испански свещеник (* 1487 г.)
•    1616 г. — Корнелис Кетел, холандски художник (* 1548 г.)
•    1674 г. — Филип Станиславов, български епископ (* 1596 г./1610)
•    1827 г. — Джордж Канинг, британски политик (* 1770 г.)
•    1853 г. — Хьоне Вронски, полски философ (* 1778 г.)
•    1867 г. — Мария-Тереза Австрийска, кралица на Двете Сицилии (* 1816 г.)
•    1867 г. — Цветко Павлович, български революционер (* 1839 г.)
•    1879 г. — Имануел Херман Фихте, германски философ (* 1797 г.)
•    1897 г. — Якоб Буркхарт, швейцарски историк (* 1818 г.)
•    1900 г. — Емил Шкода, чешки предприемач (* 1839 г.)
•    1903 г. — Александър Ростковски, руски дипломат (* 1860 г.)
•    1908 г. — Йозеф Мария Олбрих, австрийски архитект (* 1867 г.)
•    1911 г. — Йордан Иванов, български революционер (* 1886 г.)
•    1914 г. — Илия Касев, български революционер (* ? г.)
•    1944 г. — Айно Акте, финландска певица (* 1876 г.)
•    1944 г. — Михаел Витман, Хауптщурмфюрер (* 1914 г.)
•    1947 г. — Антон Деникин, руски генерал (* 1872 г.)
•    1950 г. — Николай Мясковски, руски композитор (* 1881 г.)
•    1959 г. — Лефтер Мечев, български революционер (* 1875 г.)
•    1966 г. — Богдан Кесяков, български дипломат(* 1886 г.)
•    1977 г. — Едгар Ейдриън, британски физиолог, Нобелов лауреат през 1932 г. (* 1889 г.)
•    1980 г. — Иван Буреш, български учен (* 1885 г.)
•    1990 г. — Васил Александров, български критик (* 1908 г.)
•    1991 г. — Валтер Цеман, австрийски футболист (* 1927 г.)
•    1991 г. — Джеймс Ъруин, американски астронавт (* 1930 г.)
•    1993 г. — Иван Будинов, български политик (* 1918 г.)
•    1994 г. — Леонид Леонов, руски писател (* 1899 г.)
•    1994 г. — Серж Льоклер, френски психоаналитик (* 1924 г.)
•    1996 г. — Невил Мот, британски физик, Нобелов лауреат през 1977 г. (* 1905 г.)
•    1998 г. — Ласло Сабо, унгарски шахматист (* 1917 г.)
•    2009 г. — Даниел Харке, испански футболист (* 1983 г.)
•    2010 г. — Патриша Нийл, американска актриса (* 1926 г.)

Празници

•    Ден на Асоциациата на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН) — Отбелязва се от 2005 г. във всяка от страните – членки на Асоциацията в Деня на нейното създаване (1967) по Решение на Постоянния комитет на АСЕАН от май 2004 г.
•    Бутан — Ден на независимостта (1949 г., от Великобритания)
•    Германия — Ден на мира в Аугсбург
•    Ирак — Ден на мира
•    Тайван и Китай — Ден на бащата
•    Танзания — Ден на земеделеца (Нане Нане)
•    Украйна — Ден на свързочните войски
•    Швеция — Ден на кралица Силвия и Ден на националния флаг

Източник: Wikipedia

obekti.bg