Синът на Бенчо Бенчев пред Флагман: Баща ми е в критично състояние в болница, но настоява да се ревизира целия му бизнес

08/08/2018, 12:01

Баща ми е настанен в интензивното отделение на частна болница в Бургас, откъдето излизам в този момент и ви моля да не се злоупотребява с тази информация. Искам малко спокойствие – заради майка ми Мария, която също не се чувства добре. От снощи се разкъсвам между нея и баща ми, който продължава да е в критично състояние – нервната му система не издържа на натоварването от миналия петък до вчера следобед. Срина се напълно след вечерните новини. Затова извикахме линейката.

Истината е, че той бе тръгнал миналия четвъртък на изследвания в истанбулската болница „Джон Хопкинс Хоспитал”, но винаги е бил много горд на тема „мъжко достойнство и кураж” и не даваше да се споменава за напредналия стадий на болестта му „Паркинсон”. Затова твърдеше, че е по бизнесдела – не искаше да гледат на него като на болен човек. В истанбулската болница работи най-добрия специалист по неврология в тази област, който го консултира и назначава лекарствата му. В мерцедеса, с който пътуваше, са и документите с насрочените дати за въпросните изследвания. Жалко е, че се получи толкова неприятна ситуация.

Оскърблението в политически план за него е прекалено голямо. Току-що ми каза, че настоява контролните органи на държавата да ревизират бизнеса му, защото е спокоен – платил си е данъците и няма скрупули. Счетоводството му е изрядно.

Това заяви Георги Бенчев пред репортер на Флагман в 10 часа, излизайки от частна болница в Бургас, където политикът е настанен при строга конфиденциалност от вчера вечерта, след като е получил остра сърдечна криза, кръвното му е скочило критично и е загубил говора си. Георги Бенчев, който живее със съпругата си Стела и двете им деца във фамилната къща на баща си в жк „Меден рудник”, каза още, че самият той не се интересува от политика, а само от земеделски бизнес.

На излизане от болницата той уточни, че заминава за полето в карнобатско, където фамилията обработва собствени и арендувани около 30 хиляди декара, засети с пшеница, ечемик, царевица и рапица. По-голямата част от площите били ожънати, но организацията по съхранение и износа на зърното била по-сериозна, отколкото самата жътва.