20 август 1977 г. - NASA изстрелва Вояджър 2

20/08/2018, 00:21

Космическият апарат на NASA Вояджър 2 е изстрелян от космодрума в Кейп Канаверал, Флорида, САЩ с ракета-носител Титан IIIE/Кентавър.

По време на старта поради грешка от наземния контрол не е изпратена команда за включване на главната антена на апарата и тя се деактивира. Впоследствие обаче използвайки резервната антена грешката е поправена.

Вояджър 2 се приближава максимално до Юпитер на 9 юли 1979 година, прелитайки на около 570 000 км над върховете на облаците на планетата. Минава близо до Европа и Ганимед, спътници, неизследвани по-рано от Вояджър 1. Открива няколко планетни пръстена около Юпитер, както и вулканична активност на спътника Йо. За пръв път е наблюдавана вулканична активност на друго небесно тяло.

Голямото червено петно е заснето като буря на повърхността на планетата, която се движи обратно на часовниковата стрелка. Проблясъци от други малки бури и вихрушки са наблюдавани през слоевете облаци.

Откриването на вулканизъм на Йо несъмнено е най-неочакваното откритие, свързано с Юпитер. Това е първият път, в който е засечен вулканизъм на друго небесно тяло в Слънчевата система. Двата апарата Вояджър наблюдават общо девет изригвания на вулкани на Йо, освен това има доказателства и за други през времето между преминаването на двата апарата.

Европа показва голям брой интересни линейни особености на снимките с ниска резолюция на Вояджър 2. Учените смятат, че това са дълбоки пукнатини, причинени от пропукване на кората или от тектонски движения.

Открити са два нови малки спътника: Адрастея и Метис, които обикалят точно зад планетните пръстени. Трети нов спътник, Тива, е открит между орбитите на Алматея и Йо.

Най-близко до Сатурн, апаратът се доближава на 25 август 1981 година. Траекторията му минава край спътниците Тетида и Енцелад.

Вояджър 2 изследва Сатурн със своя радар с цел установяване на температурни и плътностни профили на атмосферата на планетата. В най-горните слоеве на атмосферата отчетеното налягане е 70 милибара с температура 70 К, докато на най-дълбокото измерено ниво налягането достига 1200 милибара с температура 143 K. Температурата на северния полюс е с 10 K по-ниска, вероятно поради сезонни ефекти.

След преминаването на Сатурн, платформата на камерата на Вояджър 2 се заключва за кратко, което поставя първоначалните планове за разширяване на мисията до Уран и Нептун в опасност. За щастие екипът на мисията успява са оправи проблема, причинен от преизползване, което временно е изразходвало смазочния материал. Сондата продължава към Уран.

На 24 януари 1986 година апаратът достига максималното си приближение до Уран от около 107 000 км. По време на прелета са открити 10 нови спътника и са извършени наблюдения на атмосферата. Учените изучават деветте вече известни пръстена на планетата и откриват два нови.

Вояджър прелита на 48 000 км от повърхността на Нептун на 25 август 1989 г. Тъй като това е последната планета от програмата на апарата, траекторията му е променена за да изследва отблизо Тритон. След сближаването с него сондата напуска еклиптиката.

В атмосферата на Нептун е открито Голямото тъмно петно, което изчезва малко след това, според наблюденията направени с телескопа Хъбъл. Първоначално се смята за облак, но по-късно становището е променено на дупка в пласт облаци на планетата.

Откакто Международният астрономически съюз реши през 2006 г. да понижи Плутон в „планета-джудже“, прелитането покрай Нептун през 1989 г. става моментът, в който всяка планета от Слънчевата система е посещавана от космически апарат поне веднъж.

След края на планетните изследвания, Вояджър 2 е част от междузвездната мисия на NASA с цел установяване на условията отвъд хелиосферата.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

636 г. — Между Византия и Арабския халифат се състои битка при Ярмук.
917 г. — Българо-византийски войни: Българските войски, водени от цар Симеон I, разбиват войските на Византия в Битката при Ахелой.
1634 г. — В Москва е издаден първият руски буквар.
1741 г. — Руският мореплавател от датски произход Витус Беринг открива Аляска.
1829 г. — По време на Руско-турската война (1828-1829) руски части влизат в Одрин.
1876 г. — В Османската империя започват масови погроми над арменците.
1892 г. — По време на Втория си конгрес БСДП окончателно се разцепва на БСДП начело с Димитър Благоев и БСДС начело с Янко Сакъзов.
1914 г. — Първата световна война: Германски войски превземат Брюксел.
1918 г. — Латвия, Литва и Естония са признати за самостоятелни държави от страните на Антантата.
1925 г. — Открита е първата линия на Римското метро.
1931 г. — Открито е 23 Обикновено Народно събрание с председател Стефан Стефанов, председател на Съюза на българските индустриалци.
1940 г. — По заповед на Йосиф Сталин агенти на КГБ извършват атентат срещу Лев Троцки, емигрант в Мексико, който на следващия ден умира.
1943 г. — Втората световна война: Извършена е англо-американска бомбардировка над Исперихско и Пордим, Плевенско.
1945 г. — В СССР е създаден свръхсекретен комитет за разработване на атомна бомба.
1960 г. — Сенегал напуска Федерация Мали и се обявява за независима самостоятелна република.

1968 г. — На 20 срещу 21 август е извършена интервенция на държавите от Варшавския договор в Чехословакия за ликвидиране на Пражката пролет.

1980 г. — В Евксиноград, Тодор Живков връчва орден "Кирил и Методий" - I степен на гръцкия композитор Микис Теодоракис за неговите творчески постижения.
1988 г. — Приключва Ирано-иракската война.
1991 г. — Естония обявява независимост от СССР.
1998 г. — САЩ нанасят въздушни удари с крилати ракети срещу предполагаеми бази на Осама бин Ладен в Афганистан и химическа лаборатория в Судан, в отговор на атентатите срещу американските посолства в Кения и Танзания от 7 август.
2006 г. — Рожерио Сени подобрява рекорда на Хосе Луис Чилаверт за вратар с най-много отбелязани голове.
2006 г. — Националната инициатива "Първанов – президент" за издигането на сегашния президент на България за втори мандат е подкрепена от 172 български кмета.

Родени

1085 г. — Болеслав III Кривоуст, полски крал († 1138 г.)
1779 г. — Йонс Берцелиус, шведски химик († 1848 г.)
1795 г. — Робърт Стоктън, американски политик († 1866 г.)
1827 г. — Йозеф Щраус, австрийски композитор († 1870 г.)
1831 г. — Едуард Зюс, австрийски геолог († 1914 г.)
1833 г. — Бенджамин Харисън, президент на САЩ († 1901 г.)
1847 г. — Болеслав Прус, полски писател († 1912 г.)
1856 г. — Якуб Чишински, сръбски поет († 1909 г.)
1860 г. — Реймон Поанкаре, Френски президент († 1934 г.)
1868 г. — Димитър Жостов, български офицер († 1935 г.)
1873 г. — Елиел Сааринен, финландски архитект († 1950 г.)
1881 г. — Никола Петров, български художник-живописец († 1916 г.)
1890 г. — Константин Константинов, български писател, есеист, художествен критик и преводач († 1970 г.)
1890 г. — Хауърд Лъвкрафт, американски писател, романи на ужасите († 1937 г.)
1891 г. — Данаил Дечев, български художник († 1962 г.)
1901 г. — Салваторе Куазимодо, италиански поет, Нобелов лауреат († 1968 г.)
1913 г. — Роджър Спери, американски лекар, Нобелов лауреат († 1994 г.)
1915 г. — Артър Порджис, американски писател († 2006 г.)
1929 г. — Александър Алексиев, писател от Република Македония († 2006 г.)
1932 г. — Василий Аксьонов, руски писател († 2009 г.)
1937 г. — Андрей Кончаловски, руски режисьор
1941 г. — Слободан Милошевич, президент на Сърбия и Югославия († 2006 г.)
1944 г. — Раджив Ганди, министър-председател на Индия († 1991 г.)
1948 г. — Ремо Джироне, италиански актьор от еритрейски произход
1948 г. — Робърт Плант, британски рок музикант (Led Zeppelin)
1951 г. — Грег Беър, американски писател
1952 г. — Хари Мутума Катурима, кенийски дипломат
1955 г. — Тоня Трайкова, българска поетеса
1959 г. — Антс Фрош, естонски дипломат
1961 г. — Грег Еган, австралийски писател
1961 г. — Пламен Николов, български футболист
1962 г. — Джеймс Марстърс, американски актьор
1964 г. — Антон Здравков, български футболист
1969 г. — Джеръми Дейвис, американски актьор
1971 г. — Фред Дърст, американски музикант (Limp Bizkit)
1973 г. — Албан Буши, албански футболист
1974 г. — Миша Колинс,американски актьор и продуцент
1977 г. — Ивар Ингимарсон, исландски футболист
1987 г. — Христо Мишев, български талант
1989 г. - Мартин Кръстанов, български националист от Кичука
1990 г. — Венелин Филипов, български футболист

Починали

984 г. — Йоан XIV, римски папа
997 г. — Конрад I, херцог на Швабия (* ? г.)
1572 г. — Мигел Лопес Легаспи, испански конкистадор (* 1502 г.)
1823 г. — Пий VII, римски папа (* 1742 г.)
1854 г. — Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, немски философ (* 1775 г.)
1872 г. — Димитрие Болинтиняну, румънски публицист, поет и политик (* 1819 г.)
1914 г. — Пий X, римски папа, светец (* 1835 г.)
1915 г. — Пол Ерлих, немски лекар, Нобелов лауреат през 1908 г. (* 1854 г.)
1917 г. — Адолф фон Байер, немски химик органик, Нобелов лауреат през 1905 г. (* 1835 г.)
1923 г. — Вилфредо Парето, икономист и социолог (* 1848 г.)
1930 г. — Антон Митов, български художник (* 1862 г.)
1961 г. — Пърси Уилямс Бриджман, американски физик и философ, Нобелов лауреат през 1946 г. (* 1882 г.)
1972 г. — Александър Вазов, български кинорежисьор (* 1900 г.)
1976 г. — Мита Стойчева, българска народна певица (* 1909 г.)
1980 г. — Жо Дасен, френски поп-певец от американски произход (* 1938 г.)
1982 г. — Ула Якобсон, шведска актриса (* 1923 г.)
1999 г. — Стоян Стоянов, български психиатър (* 1922 г.)
2009 г. — Семьон Фарада, руски актьор (* 1933 г.)

Празници

Имен ден на Самуил
Естония — Ден на възстановяване на независимостта (от СССР, 1991 г.)
Мароко — Ден на революцията на Краля и Ден Народа (във връзка модернизирането на държавното управление и приемането на титлата крал от султан Мохамед V през 1957 г.)
Непал — Ден на кралицата-майка
Сенегал — Ден на независимата и самостоятелна република (отделяне от федерацията със Судан, 1960 г.)
Тайван и Китай— Ден на любовта
Унгария — Ден на Св. Стефан I (първи крал и основател на държавата, национален празник)

Obekti.bg