ЙОРДАНОВДЕН, ИВАНОВДЕН И Т.Н.

04/01/2013, 18:21

Веселин Златков

Празниците продължават! Тъкмо си поехме въздух от Коледа и Нова година, и хайде пак – наздравици, маси, почерпки... В това, естествено, няма нищо необичайно, всяка година е така. Ние, българите, като че ли се отнасяме с най-голяма отговорност именно към празниците, твърдо вярвайки, че точно така опазваме традициите си. „А кога ще работим?!“, чува се по някой тънък гласец на вероятно последните останали привърженици на т.нар. модерно мислене, които странят от софрите, за да не им се накърни имиджът на юпита. „От работа се става гърбав, не богат!“, отвръщат масата българи, които са склонни да потрошат щури пари само и само на празника им нищо да не липсва. И едните, и другите ругаят кризата, която упорито не ни пуска. И докато първите опитват суши, а другите нагъват зелеви сарми, всички малко по малко осъзнаваме, че за да продължим да празнуваме като българи, трябва май най-сетне да заработим като германци. Да, де, ама как да стане при толкова много поводи?

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!