ВАРНЕНЦИ НА ПЛОЩАДА – ТЪЛПА ИЛИ ОБЩНОСТ?

08/01/2013, 08:30

Веселин Златков

Две скорошни събития – посрещането на Нова година на площада и ритуалът за Богоявление на буната – показаха повече от ясно, че варненци са станали истински почитатели на идеята, че празниците трябва да се посрещат общо, сред много хора и на открито.

Сякаш нещо привлича като магнит съгражданите ни да оставят празнуването „по чехли“ и при всеки възможен повод да излязат от дома си и да изпълнят общите градски пространства. „Много добре, това значи, че най-сетне сме започнали да се чувстваме като общност“, коментират оптимистите. „Варна се превърна в село, в което всеки иска да покаже простотията си на мегдана“, контрират ги песимистите, претендиращи за някаква елитарност.

Сигурно и едните, и другите имат сериозни доводи, с които да подкрепят мненията си. Фактът обаче си е факт, масовите прояви в града ни стават (простете за тавтологията) все по-масови. Това важи с особена сила за тези от тях, които са свързани с някакви религиозни вярвания или дори обикновени суеверия. В тази връзка без съмнение трябва да прибавим към примерите за масови прояви и факта, че храмовете се изпълниха с хора по Коледа, както и опашката, която се изви пред катедралата при идването във Варна на копието на чудотворната икона на Богородица Геронтиса.

Рекордна посещаемост на площада при посрещането на 2013 година

Разбира се, едно от най-простите обяснения за случващото се напоследък е желанието на варненци да се откъснат от усещането за безпомощност и отчаяние, към които ги тласкат съвсем простите и неизбежни проблеми на действителността ни, като безработицата и безпаричието. Всяко обещание за по-добро бъдеще за тези, които вярват, независимо дали то идва от официалната религия или по-екзотични учения като астрология, нумерология и т.н., се посреща с особен ентусиазъм, при това от все повече хора. Надеждата, че скоро ще се появи някакъв ирационален изход от кризата, която вече не е само финансова или икономическа, а все повече се превръща в обществена, става спасителна сламка за все по-голяма част от тези, които подхождат към живота на основа емоциите си. „Варненци нямат пари да празнуват по ресторанти и заведения или някъде по-надалеч, затова масово излязоха на площада“, коментират други. Сигурно в това има много истина, но пък подобно твърдение не обяснява защо същите тези хора просто не си останаха вкъщи. Явно желанието да се почувстваш част от една по-голяма общност е силно, макар и донякъде неосъзнато.

Това ни отвежда и към един малко по-различен въпрос, а именно - действат ли събраните заедно варненци като истинско гражданско общество. „Вместо с яйца и брашно днес двамата варненски Кириловци бяха отново приветствани от населението с поданическо раболепие“, отбеляза по повод церемонията на Йордановден варненският журналист Спас Спасов във фейсбук. И наистина, в последните години и кметът Кирил Йорданов, и митрополит Кирил бяха обект на много отрицателни коментари сред варненци, по една или друга причина. Нима тези, които бяха на първа буна, са различни граждани от тези, които протестираха за дупките, за Морската градина или се възмущаваха от прословутия „Линкълн“ на владиката? Едва ли.

Протестите за Морската през лятото

Може би причината за това двойствено отношение на варненци към „първенците“ им идва от факта, че освен от общност изпитваме необходимост и от авторитети. Оказва се, че след като гражданското общество не може само да излъчи такива, мнозинството е все пак склонно да приеме съществуващите, колкото и да са спорни. Зад гърба им варненци говорят за тях какво ли не, но тъй като ритуалите, изглежда, са станали по-важни дори от действителността, гневът на тълпата се потиска и отдръпва, подлага се на масова автоцензура.

И така пак се връщаме към първоначалния въпрос: що за общност са варненци? Горди граждани на един различен от останалите български градове, който все още има амбиция да задава друг стандарт на живот и поведение, или примирени провинциалисти, които все още не са наясно, че бъдещето им като едно цяло зависи от тях самите? Всъщност може би в момента истината е някъде по средата, или поне ни се иска да е така. А крайният отговор зависи от всички ни, както и от всеки един поотделно.

Валентина Антонова, психолог

Когато са заедно, хората заглушават страховете си

Когато човек изпитва чувство на изоставяне и самота, той сякаш няма сили и търси помощ. В момента хората масово са в такова състояние. Те осъзнават, че затварянето в себе си не е нещо добро, което да им помогне. То води до вътрешни монолози, тревоги, проблеми. Тогава идват на помощ себеподобните - виждаме, че има и други като нас, че не сме сами. Подсъзнателно се стремим сред множеството да не изпаднем в депресия и негативизъм. Много хора изпитват тревожност, страх – за сметки и за други неща. Затова отиват там, където да има и други като тях.

Събирането на мегдана едно време е било част от навиците на народа, нещо като ритуал за здраве. Тогава всички са творили, което пък е мултиплицирало позитивната енергия.

Едва ли търсят зрелища. Всичко е много по-дълбоко. По телевизията се излъчват само неща, които предизвикват страх, а чрез страха масите най-лесно се управляват. Когато човек е сам, той си пуска телевизора или си мисли за пари. Много хора не могат да управляват мислите си и търсят бягство навън, сред другите - нещо като лекарство за душата.

Отец Стоян Махлелиев, свещеник

Времето е бездуховно, трудно е да се говори за стремеж за обединение

Хората вече се събират по-масово на външни градски мероприятия, защото нямат средства да посещават заведения и ресторанти. Така е било по Нова година, когато народът е наизлязъл на площада, така е било и преди ден, когато на буната се събраха повече хора отпреди години. Обяснението за там е също, че беше почивен неделен ден. През предишни години празникът се е случвал през седмицата, затова и хората са били по-малко, а сега са използвали възможността за разходка и са я съчетали с гледането на ритуала.

В това бездуховно време е трудно да се говори за стремеж към обединение. Духовното падение може да се преодолява само с проповеди. Колкото и да е трудно, аз не се предавам, Бог е по-силен от всичко.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!