20 октомври - Световен ден за борба с остеопорозата

20/10/2018, 00:42

Световният ден за борба с остеопорозата се отбелязва ежегодно на 20 октомври.

Това е най-разпространеното заболяване на костите. Характерно за него е намаляване на масата на костното вещество, като резултат от това се повишава чупливостта на костите и нараства рискът от счупвания /фрактури/. Загубата на костната маса настъпва сравнително бавно и почти незабележимо. Често едва появата на фрактури разкрива съществуването на остеопорозата.

Най-честите оплаквания при поява на остеопороза са болки в гърба в областта на лопатките или поясната област, при физическо натоварване или продължителен престой в право или седнало положение. След почивка оплакванията отшумяват. Може да се появи снижаване на ръста с трайно деформиране на гръбнака.

Най-характерна проява на остеопорозата са костните счупвания. Типичните места са три: гръбначните прешлени, шийката на бедрената кост и китката. Честота им нараства прогресивно с възрастта. Остеопорозните фрактури могат да доведат до инвалидност и влошаване на качеството на живот.

Рисковите фактори са:

- ранна менопауза - преди 45 г.
- напреднала възраст - над 65 г.
- недостатъчен внос с храната на калций и витамин Д
- продължително обездвижване
- прекомерна консумация на кафе - повече от 3-4 кафета дневно
- тютюнопушене и системна алкохолна консумация
- недостатъчен прием на белтъчини
- наличие на определени заболявания - ендокринни, ревматични, на храносмилателната система, бъбречни, хронични чернодробни и др.

Профилактиката на остеопорозата трябва да започне още от ранна детска възраст, когато се формира костната маса на организма. Хранете се балансирано и приемайте мляко и млечни продукти ежедневно. В тях се съдържат много калций и протеини, необходими за здравината на вашите кости и мускули. Повишете вашата физическа активност. Комбинацията от физическа активност и богата на калций хранителна диета, осигуряваща достатъчно витамин Д, предлага огромни възможности за подобряване на костното и мускулното здраве и намаляване на риска от остеопороза. Прекарвайте всеки ден поне 30 мин. на чист въздух и слънце. Вашият организъм произвежда витамин Д, когато слънчевите лъчи достигнат до кожата ви.

20 октомври в историята:

Събития

1740 г. — Мария Тереза се възкачва на трона на Австрия. Франция, Прусия, Бавария и Саксония отказват да уважат завещанието на нейния баща Карл VI, император на Свещената римска империя, и започва Войната за австрийското наследство.
1865 г. — Отава става столица на Канада.
1876 г. — С примирие приключва Сръбско-турската война.
1894 г. — На престола се изкачва последният руски император — Николай II.
1915 г. — В Божурище е открито първото училище за пилоти в България.
1923 г. — Осъществен е първият полет на спортния самолет АНТ-1.
1932 г. — В Далечния изток на СССР са създадени като административни единици Амурска област и Камчатска област.
1941 г. — Втората световна война: Хиляди цивилни са избити от нацистите по време на разстрелите в Кралево и Крагуевац в окупираната Югославия.
1944 г. — В Гватемала започва народно въстание срещу диктатурата, което приключва с успех едва през 1954 г.
1945 г. — Жените във Франция получават право да гласуват в избори.
1951 г. — Издадена е Заповед № 53, с която се сформира българска национална доброволческа рота № 4093.
1955 г. — В София е учреден Съюз на българските журналисти.
1968 г. — Бившата първа дама на САЩ Жаклин Кенеди се омъжва за корабния магнат Аристотел Онасис.
1971 г. — Канцлерът на ФРГ Вили Бранд е удостоен с Нобелова награда за мир.
1973 г. — Английската кралица Елизабет II открива официално прочутата опера в Сидни, Австралия.
2004 г. — На пазара излиза първата версия на Ubuntu Linux.
2011 г. — В битка за Сирт е убит Муамар Кадафи, либийски лидер.

Родени

1616 г. — Томас Бартолин, датски лекар († 1680 г.)
1620 г. — Алберт Кейп, холандски художник († 1691 г.)
1632 г. — Кристофър Рен, английски архитект († 1723 г.)
1677 г. — Станислав Лешчински, крал на Полша († 1766 г.)
1784 г. — Хенри Джон Темпъл, министър-председател на Обединеното кралство († 1865 г.)
1802 г. — Ернст Вилхелм Хенгстенберг, немски духовник († 1869 г.)
1805 г. — Габриел Биброн, френски зоолог († 1848 г.)
1825 г. — Сава Филаретов, български просветен деец († 1863 г.)
1838 г. — Марин Дринов, български историк († 1906 г.)
1854 г. — Артюр Рембо, френски поет († 1891 г.)
1859 г. — Георги Рафаилович, духовник и книжовник († 1919 г.)
1859 г. — Джон Дюи, американски философ († 1952 г.)
1864 г. — Бранислав Нушич, сръбски писател, хуморист и комедиограф († 1938 г.)
1874 г. — Симеон Зографов, български архитект († 1949 г.)
1891 г. — Джеймс Чадуик, британски физик, Нобелов лауреат през 1935 г. († 1974 г.)
1904 г. — Методи Кецкаров, български художник († 1981 г.)
1906 г. — Ангел Тодоров, български издател († 1993 г.)
1915 г. — Мирче Ацев, македонски партизанин († 1943 г.)
1916 г. — Борислав Иванов, български актьор († 2001 г.)
1917 г. — Жан-Пиер Мелвил, френски кино-режисьор († 1973 г.)
1917 г. — Стефан Хесел, френски дипломат и писател († 2013 г.)
1919 г. — Костадин Дурев, български певец
1919 г. — Ксенте Богоев, български политик († 2008 г.)
1920 г. — Амет-хан Султан, съветски летец († 1971 г.)
1925 г. — Борис Димовски, български художник († 2007 г.)
1929 г. — Сашко Гаврилов, български цигулар
1934 г. — Димитър Езекиев, български журналист († 2008 г.)
1944 г. — Васил Вълков, български борец
1945 г. — Рик Лий, британски рок музикант
1946 г. — Елфриде Йелинек, австрийска писателка, Нобелова лауреатка
1951 г. — Йордан Христосков, български икономист
1956 г. — Дани Бойл, британски режисьор
1956 г. — Иван Гюргинчев, български учител
1957 г. — Енчо Данаилов, български актьор
1959 г. — Акиф Пиринчи, немски писател от турски произход
1959 г. — Йона, американски митрополит
1960 г. — Лепа Брена, босненска певица
1961 г. — Иън Ръш, уелски футболист
1965 г. — Албена Врачанска-Петрович, български композитор
1966 г. — Абу Мусаб ал-Заркауи, йордански терорист († 2006 г.)
1969 г. — Виктор Калев, български актьор и шоумен
1971 г. — Дани Миноуг, австралийска певица
1971 г. — Снуп Дог, американски певец
1979 г. — Джон Кразински, американски актьор
1982 г. — Хосе Акасусо, аржентински тенисист
1992 г. — Димитър Косев, български пианист
1992 г. — Златин Георгиев, български актьор и комик

Починали

460 г. — Елия Евдокия, византийска императрица (* 401 г.)
1740 г. — Карл VI, римски император (* 1685 г.)
1811 г. — Феликс де Асара, испански топограф (* 1746 г.)
1892 г. — Иван Богоров, български книжовник (* ок. 1820)
1912 г. — Иван Николаев, български учител (* ? г.)
1928 г. — Юзеф Котарбински, полски артист (* 1849 г.)
1935 г. — Артър Хендерсън, британски политик, Нобелов лауреат през 1934 г. (* 1863 г.)
1960 г. — Иван Данчов, български лексикограф (* 1888 г.)
1964 г. — Хърбърт Хувър, 31-ви президент на САЩ (* 1874 г.)
1966 г. — Димитър Талев, български писател (* 1898 г.)
1984 г. — Пол Дирак, английски физик, Нобелов лауреат (* 1902 г.)
1986 г. — Кирил Вапорджиев, български виолончелист (* 1906 г.)
1987 г. — Андрей Колмогоров, руски математик (* 1903 г.)
1989 г. — Стефан Попов, български писател (* 1906 г.)
1994 г. — Бърт Ланкастър, американски актьор (* 1913 г.)
1999 г. — Джак Линч, ирландски политик (* 1917 г.)
2005 г. — Александър Христов, български журналист (* 1929 г.)
2009 г. — Яким Якимов, български режисьор (* 1925 г.)
2011 г. — Муамар Кадафи, либийски лидер (* 1942 г.)