Морални малформации на политическите формации

---

 

Няма как хора с тъмно минало да ни поведат към светло бъдеще

Параванов вика: „За съжаление нито българските граждани, още по-малко политическите лидери, бяхме подготвени за прехода…” Така си е. Ние не бяхме. Като се връщам назад във времето, единствената грешка, дето си намирам за 10 ноември 1989 г., е, че не бях подготвен. Ако бях подготвен… Ама кой да те подготви?! Те такива като нас от селата ги допускаха само за да се балансира социално-класовият състав на интелигенцията. Бай Тошо прекрасно знаеше, че интелигенцията първо поколение не е опасна...

„Пречат ни, вика Гоце, „мандатното мислене“ и „тъмната сянка на миналото“. 

И тук сме съгласен. Няма как хора с тъмно минало да ни поведат към светло бъдеще! Не ли? 

Но тези хора - тук вече се различаваме, бяха подготвени. Той самият беше подготвен. И много други са били готвени да поемат парите и властта в България, докато ние скачахме по площадите… Аз дип много не скачах де. Даже веднъж искаха да ме бият на един митинг на СДС…

„Българският преход е сравнително успешен в политическо отношение, но с много проблеми в икономическо и социално…” И какво му е успешното в политическо отношение? Една политическа класа, родена с морални малформации! Което съответно доведе и до една уродлива демокрация. Е, верно, не се изклахме. Но това оставаше…

В крайна сметка всичко се мери по резултата. А ако резултатът на прехода е Бойко, то тогава, меко казано, не е налице дори муха, от която да се направи слон.

Рекъл пак за дядо си, убит от комунистите. Затова и ние пак ще кажем, че не е дядо му, а прадядо му. Не знам колко трябва да ти е гъвкава паметта, за да могат в нея да живеят в мир членството в БКП и дядото, жертва на БКП...

- Дядо ви е бил жертва на комунистите, но вие охранявахте Т. Живков? 

- Защото не го е мачкал той. И при него е имало негодници… („168 часа“ от 6.12.2002) 

Негодници винаги ще има…

Друг голям не… пардон, достижение на нашия преход. Нахълтал в едно заведение, където Уорлик вечерял. От две години искал да му връчи сметката за американските бази, но Уорлик не го приемал. „Снощи, не щеш ли, съдбата ме срещна с г-н Уорлик.” (Но понеже съдбата не е некоя куха лейка, та била подсигурила и фотограф от в. „Атака“...) И доде амбасадорът разбере какво става, нашият му тикнал сметката за $2 млрд. И дали Н.П. го е объркал с оберкелнера, или с чичата, дето продава лотарийни билети, не мога ви каза, но побеснял. Пък може да се е вбесил и от фотографа, щото сега, като види жена му снимката как вечеря с две засукани мадами, ще бере ядове. Е, къде е Белград. И според Сидеров реагирал „много гадно“. Хвърлил папката и рекъл: „Аз вас ще ви унищожа.” 

Не съм единодушен за тая сметка. Така де, има си договори, в които си пише, че ние им ги предоставяме безвъзмездно! 

Ще патим с тоя „неталантлив луд”. И с Господ ще ни скара. И в Атон като беше из ония дни, и там направил панаир. Разфучал се защо в църквата ни там се пяло на други езици, защо нямало литийно шествие с иконата на св. Георги… Та дедо Николай му вика: „Стига пещерен национализъм!” И обяснява за шествието: „В продължение на два дни на Света гора валя проливен дъжд, но след като г-н Сидеров си замина, слънцето изгря и извършихме литийното шествие…”

Не знам дали си внушавам, но дедо поп е инсталирал причинно-следствена връзка в това изказване – слънцето изгряло, защото Сидеров си заминал…

Тони Филипов, д-р 

За да прочетете всички коментари на Тони Филипов влезте тук 

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.