3 януари 1957 г. - Първият електрически часовник, захранван от батерия

03/01/2019, 00:29

На прес конференция обявяват Hamilton Electric 500 – първият електрически часовник, захранван от батерия. Първият, който потребителите не трябва да навиват, за да функционира.

500 е произведен от Hamilton Watch Company от Ланкастър, Пенсилвания. Работата по него започва още през 1946 г. 11 години по-късно той все още не е завършен. Вследствие на натиска от страна на конкуренцията и в желанието си да бъде първата на пазара, компанията свиква прес конференция и започва производството на 500.

Часовникът се превръща в истински хит. Мнозина го определят (макар и за кратко), като „часовникът на бъдещето“, тъй като предлага модерен дизайн и впечатляваща технология. Фундаменталните проблеми на 500 обаче започват бързо да си проличават.

Така например животът на батерията бил твърде кратък. Макар и да не се налагало да го навиват, потребителите често трябвало да сменят батерията по един не особено удобен начин.

В края на краищата технологията на Hamilton Watch Company не се оказала особено успешна . През 60-те, с навлизането на кварцовите продукти, изискващи доста по-малко съставни части, компанията се принудила да преосмисли политиката си и през 1969 г. спряла производството на 500. В момента този часовник е ценен колекционерски продукт.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1431 г. — Бургундският херцог предава за 10 000 франка Жана д'Арк на англичаните.
•    1496 г. — Леонардо да Винчи извършва неуспешен опит с конструиран от него летателен апарат.
•    1521 г. — Папа Лъв X издава папска була, с която отлъчва Мартин Лутер от църквата.
•    1793 г. — В Канада е забранено робството.
•    1833 г. — Великобритания завладява Фолкландските острови.
•    1863 г. — В Халифакс (Канада) е открита първата в страната закрита ледена пързалка.
•    1868 г. — С превземането на двореца на шогуна в Япония е възстановена монархията с държавен глава император Мейджи.
•    1871 г. — В САЩ е патентован маргарина.
•    1880 г. — Утвърден е първият градоустройствен план на София, изработен от чешкият строителен инженер Иржи Прошек.
•    1899 г. — Думата автомобил е използвана за пръв път в редакторски материал в New York Times.
•    1902 г. — Съставено е двадесет и третото правителство на България, начело със Стоян Данев.
•    1907 г. — Официално е открита сградата на Народния театър в София.
•    1921 г. — Български бежански въпрос: 19 Обикновено народно събрание на България отпуска кредит от 1 000 000 лева за настаняване на бежанците от Беломорска Тракия.
•    1925 г. — Бенито Мусолини обявява, че ще упражнява диктаторска власт в Италия.
•    1956 г. — Пожар опустошава върха на Айфеловата кула.
•    1958 г. — Създадена е Западноиндийската федерация.
•    1959 г. — Аляска става 49-тия щат на САЩ и първият без граница с никой от останалите.
•    1961 г. — САЩ скъсва дипломатическите отношения с Куба.
•    1962 г. — Папа Йоан XXIII отлъчва Фидел Кастро от църквата.
•    1963 г. — Осъществен е първият изпитателен полет на пътническия самолет Ил-62.
•    1977 г. — Създадена е американската фирма Apple Computer Inc..
•    1987 г. — Арета Франклин става първата жена, увековечена в Залата на славата на рокендрола.
•    1990 г. — Започват заседания на Националната кръгла маса в България, чиято цел е споразумение между БКП и опозицията за осъществяване на преход към демокрация.
•    1990 г. — Бившият лидер на Панама Мануел Нориега се предава на американската войска.
•    1993 г. — В Москва, президентите Джордж Хърбърт Уокър Буш и Борис Елцин подписват втория договор за съкращение на две трети от стратегическите ядрени оръжия на САЩ и Русия.
•    1994 г. — Самолет Ту-154 на авиокомпания Байкалски авиолинии се разбива след излитане от летище Иркутск, загиват 126 човека.
•    1997 г. — Започват демонстрации на Съюза на демократичните сили с искане Българската социалистическа партия да се откаже от управлението.
•    1999 г. — Изстрелян е космическият апарат Марс Полър Лендър, контактът с когото е загубен на 3 декември след предполагаемото му кацане на повърхността на Марс.
•    2004 г. — Самолет на Flash Airlines се разбива в Червено море малко след излизането си от Египет; загиват всичките 148 души на борда.

Родени

•    106 г. пр.н.е. — Цицерон, римски оратор и държавник
•    1801 г. — Ернест Хофман, руски геолог
•    1810 г. — Антоан Томсън д'Абади, френски изследовател на Африка
•    1823 г. — Хайнрих Густав Райхенбах, германски ботаник
•    1842 г. — Янко Мустаков, български композитор и диригент
•    1860 г. — Такааки Като, Министър-председател на Япония
•    1876 г. — Вилхелм Пик, първи президент на ГДР
•    1878 г. — Константин Батолов, български политик
•    1883 г. — Йордан Мешков, български революционер
•    1883 г. — Клемент Атли, министър-председател на Обединеното кралство
•    1892 г. — Джон Роналд Руел Толкин, британски писател и филолог
•    1897 г. — Пола Негри, американска актриса
•    1901 г. — Кирил, български патриарх
•    1901 г. — Нго Дин Дием, първи президент на Южен Виетнам
•    1903 г. — Александър Бек, съветски писател
•    1903 г. — Гено Матеев, български футболист
•    1910 г. — Джон Стърджис, американски кинорежисьор
•    1929 г. — Серджо Леоне, италиански режисьор
•    1935 г. — Джовани Лайоло, италиански духовник
•    1942 г. — Джон Тоу, британски актьор
•    1942 г. — Ласло Шойом, унгарски политик
•    1945 г. — Стоян Петров (треньор), български футболист и треньор по футбол
•    1946 г. — Виктория Принсипал, американска актриса
•    1946 г. — Джон Пол Джоунс, британски музикант (Led Zeppelin)
•    1947 г. — Любен Корнезов, български юрист и политик
•    1954 г. — Ross the Boss, английски певец
•    1956 г. — Мел Гибсън, американски актьор и режисьор
•    1966 г. — Робърт Станек, американски писател
•    1969 г. — Михаел Шумахер, немски пилот от Формула 1
•    1974 г. — Алесандро Петаки, италиански колоездач
•    1975 г. — Анета Германова, българска волейболистка
•    1977 г. — Александър Мутафджич, сръбски футболист
•    1977 г. — Лий Бойър, английски футболист
•    1984 г. — Бошко Янкович, сръбски футболист
•    1986 г. — Мария Киркова, българска скиорка
•    1989 г. — Алекс Линц, американски актьор
•    1992 г. — Цветелин Тонев, български футболист
•    1993 г. — Вилян Бижев, американски футболист

Починали

•    236 г. — Антер, римски папа
•    1322 г. — Филип V, крал на Франция
•    1468 г. — Йохан Гутенберг, германски изобретател
•    1501 г. — Алишер Навои, тюркски поет
•    1543 г. — Хуан Кабрильо, португалски изследовател
•    1785 г. — Балтасаре Галупи, италиански композитор
•    1858 г. — Анри Дарси, френски инженер
•    1875 г. — Пиер Ларус, френски лексикограф, енциклопедист и издател
•    1892 г. — Емил дьо Лавеле, белгийски икономист
•    1920 г. — Жозеф Жак Сезар Жофр, френски офицер
•    1920 г. — Франц Тоула, австрийски геолог
•    1923 г. — Ярослав Хашек, чешки романист
•    1933 г. — Джак Пикфорд, канадски актьор
•    1937 г. — Иван Баялцалиев, български революционер
•    1945 г. — Едгар Кейси, американски медиум
•    1950 г. — Ангел Букорещлиев, български композитор
•    1956 г. — Йозеф Вирт, немски политик
•    1960 г. — Виктор Шьострьом, шведски режисьор и актьор
•    1970 г. — Константин Константинов, български писател и преводач
•    1972 г. — Франс Мазарел, белгийски художник
•    1974 г. — Максим Щраух, руски артист
•    1983 г. — Мария Золотович, българска оперна певица
•    1988 г. — Розе Ауслендер, австрийска поетеса
•    2002 г. — Фреди Хайнекен, холандски предприемач
•    2008 г. — Александър Абдулов, руски актьор
•    2008 г. — Валя Вербева, българска балерина
•    2011 г. — Ева Щритматер, немска поетеса и белетристка
•    2011 г. — Надка Караджова, българска народна певица

Празници

•    Православна църква — Ден на Свети мъченик Гордий и на Свети пророк Малахия
•    Католическа църква — Празник на най-святото име Иисус
•    Буркина Фасо — Ден на народното въстание

Obekti.bg