Вежди Рашидов: Надявам се мойта майчица, светла й памет, да е горда с мен

05/01/2019, 20:11

Кадър: Канал 3

Щях да бъда много щастлив да направя горда мойта майчица, светла й памет, мисля, че с мен тя можеше да се гордее. Защото майките са много горди при успеха на децата си. И ще се радвам мойта майчица да е горда с мен! Това откровение направи през сълзи в "Офанзива с Любо Огнянов" по Канал 3 големият творец Вежди Рашидов за своята покойна майка в отговор на въпрос, който никога не му е задаван.

"Аз винаги бих й казвал, че я обичам, защото продължавам да я обичам, това е думата, която мога да й кажа, светла й памет", добави той разчувстван от въпроса на водещия Любо Огнянов с какво би се похвалил пред майка си като син. "Вие сте с много хубав сантимент, за пръв път някой идва не за политика да си говорим, а за живота да си поговориме. Аз Ви благодаря за това интервю! Сигурно и аз имам нужда от такъв разговор...", продължи Вежди Рашидов.

"Вижте, приятело, да ви кажа откровено - аз дойдох, израснах по-скоро, след нейната смърт в едно сиропиталище между Кърджали и Хасково, то вече го няма, на стената, на язовирната стена. И животът ми мина без необходимата за едно дете майчина ласка.

Още интервюта ще намерите тук

Всяко дете има нужда от малко обич, разбира се, всеки човек има нужда. Няма да забравя на един 8 март имаше един час по трудово обучение - казваха му сръчни ръце, бях едно сръчно дете. И правех едни хубави нещица, режех ги, сглобявах ги, и като дойдеше 8 март всички събираха майките в училище и всяко дете подаряваше това, което много хубаво е направил, на майка си.

И понеже нямаше на кого да подаря, аз отивах в тоалетната и тайно плачех. Директорката беше баба Златка, свекървата на моята пиарка Радка Петрова, тя е още жива - да е жива и здрава, и ме напипа един ден и вика "ти защо така отделно, я на мен да подаряваш!". И така тя изигра една роля на втората майка, и до днес я имам като втора майка с много обич - помагаше ми, чистеше ме, переше ме, понякога се хранех със синовете й заедно. Един от тях беше като мой побратим - на мойта пиарка мъжът й, затова сме толкова дълго с Радка, да е жива и здрава и тя, знам я от момиче!

Вижте какви интересни спомени, не съм ги казвал на много места. Въпросът ви? Никога нищо не съм предполагал, че ще бъда, нито, че ще обиколя света, министър - исках само художник да стана. Сигурно тя щеше да се гордее с всичките ми успехи, днес доживях да имам внуци, деца, семейство, приятели прекрасни - мисля, че с мен тя можеше да се гордее. Аз винаги бих й казвал, че я обичам, защото продължавам да я обичам - това е думата, която мога да й кажа, светла й памет!"

Вежди Рашидов остана изненадан от въпроса на Любо Огнянов дали има нещо след десетилетия творчество, което е искал да направи, но все още, заради свян или притеснения, към което не смее да подходи. "Вие сте много готин, задавате ми въпроси, които никой не ми е задал! Има нещо, което съм искал цял живот да направя, и не съм прекрачил смелостта да седна да го направя: това е портрет на мойта майка!

Никога не съм имал куража да го започна, а винаги съм го искал. Това е много странно, ей сега ми дойде, понеже ми го зададохте директно въпроса, а това е нещо, което аз съм си го задавал и така ми е в главата.

И някакъв праг има, някакъв страх, защото моята майка беше изключителна жена - много известна, много талантлива, тя до днес паметник има в Кърджали където работеше, тя създаде първия театър в Кърджали.

Почина много млада - на 32 години, аз я помня като младо момиче, аз съм на 67 години. С 300 записа в Радио София е, аз не знам дали има певец, който да има толкова записи, и те са реални, те са в Радио София. Дори свалих доста нейни песни. Помня я като дете, много респектиран от тази жена - моята майка, разбира се, и не мога да прекрача границата да й направя портрет, вътрешно ми е много силно напрежението. Така е, хубав въпрос беше, извинявай...", трудно удържа спомените и емоциите Вежди.