Защо лекарите пропускат заплахата, която убива повечето жени, отколкото ракът на гърдата? Вижте как Александра претърпя почти фатален инфаркт и научете как може да се защитите

15/01/2019, 09:26

Редактор: Виолета Иванова

Дядото и чичото на Александра Прингъл умират от инфаркт на 54 и 46 години.

В средата на 40-те години баща й и брат също са диагностицирани със сърдечни заболявания, пише dailymail.co.uk.

Така че, когато Александра започнала да страда от болка в гърдите на 46-годишна възраст, тя естествено се притеснила, че симптомите й са свързани със сърцето.

Нейният лекар я уверил, че е добре - просто била напрегната. Всъщност историята на семейството й е от значение, тъй като тя е имала ранен симптом на сърдечносъдови проблеми, които са можели да доведат до инфаркт.

Но както се случва с много други жени, опасенията й не са били взети предвид от лекарят. Вместо това той продължил да ги отхвърля, като в крайна сметка излага живота й на риск.

Без да знае всичко това, Александра приела уверенията му.

Александра била главен редактор в Bloomsbury Publishing.

Изкарвала дълги часове в офиса, присъствала на литературни събития, завършващи понякога с бурни партита. Пушила и пиела много. Четяла до малките часове на нощта и сядала на отново на бюрото си в 8 ч. сутринта

Отдадена на работатата си, тя си спомня, че едва ли е имала някога сериозна почивка, още повече, че е отгледала и сина си Даниел, който сега е на 32 години.

"Бях академичен провал - дори не получих интервю за университета, казва тя. - Исках да се докажа и това означаваше, че ще дам всичко от себе си в работата.”

Но, когато станала на 46 г., Александра изведнъж започнала да усеща онова, което тя описва, като „остра болка, точно в гърдите ми, която ме стиска и пулсира“.

Тази мъчителна болка я изпитвала докато чете или готви и тя продължавала няколко минути.

„Болката е толкова силна, че ми беше трудно да дишам. Беше сходна с тази при раждане.”

Болките продължили един - два пъти дневно в продължение на три или четири месеца, когато накрая Александра отишла при своя лекар и той й предписал антиацид.

„Смяташе, че болката е причинена от киселинен рефлукс. Аз мислех, че ще ме насочи към кардиолог, но когато един лекар ми каже, че съм добре, аз му вярвам.”, заяви Александра.

Постепенно болката утихнала, но всяка година жената минавала рутинни прегледи, за да провери дали има риск от сърдечни заболявания.

„Лекарите бяха много пренебрежителни, разказва Александра. - Винаги ми казваха, че съм добре, защото естрогенът намалява натрупването на мастни плаки в женските артерии, като ги предпазва от сърдечни заболявания.”

Успокоена от годишните си прегледи, Александра не помисляла за здравето си до 2015 г., когато болката се върнала с отново. На литературен фестивал, участвайки в жива дискусия по радиото, почти веднага щом започнала да говори усетила много силна болка в гърдите си.

„Чувствах се така, сякаш ме държи чудовище, казва тя. - Това беше невероятно силен натиск и той дойде с мощни вълни, които затрудниха дишането.”

По настояване на нейният съпруг Рик, на Александра са й направили ЕКГ - тест, който записва електрическата активност на сърцето. "Резултатът е напълно нормален, но болката е все още изключително силна. Беше като пулсираща желязна лента около гърдите ми и ми беше много трудно да говоря.”, обяснява жената.

Откарали я в местна болница, но когато пристигнала, болката изчезнала напълно: „Всичко, за което можех да си помисля, беше вечерята, на която бях домакин. Трябваше да анулирам следобедната ми ангажираност и да си почина четири часа.”

Александра организирала вечерята и известно време се чувствала добре, но няколко седмици по-късно забелязала, че сърцето й отново се „състезава”.

Нейният общопрактикуващ лекар я насочил към частен кардиолог, който провеждал различни тестове, включително ехокардиография и 24-часова ЕКГ (която следи сърдечния ритъм за период от един ден), но без да й направи ангиограма, която разкрива стесняване или блокиране на коронарните артерии.

Вместо това кардиологът обявяил, че сърцето на Александра е абсолютно добре, и отново й казал, че страда от стрес. Но на 23 септември 2016 г., приблизително година след като тя се срутва в ефира на радиото, Александра се събудила с нов вид болка в гърдите.

„Този път натискът се движеше в средата на гърдите ми. Оправих се след минути. Но на следващата сутрин отново се случи. Съпругът ми каза: „Отиди на лекар.” На което отговорих: „О, престани! Вече ходих!” Но вървейки към работа, болката станала по-силна. "Бях на среща със закуска и си спомням как си мислех: трябва ли да отида в болница или да взема автобуса до срещата? Но тогава автобусът дойде и го хванах.”, казва Александра.

Докато стигнала до закуската, болката започвнала да се движи по двете й ръце, по врата и в ушите й - класически симптоми на сърдечен удар: „Беше все по-интензивно и по-болезнено, и ми беше трудно да дишам и трудно да говоря, признава тя. - Но все пак не мислех, че имам сърдечен удар, защото бях напълно изследвана и си казах, че съм добре.”

След няколко минути вече била неспособна да се справи с болката и извикала линейка. След прегледа и направената ЕКГ, се потвърждава, че Александра е претърпяла инфаркт.

Откарана е в болница, където й е направена ангиограма: „Кардиологът ми каза, че главната артерия на сърцето ми е била 99 процента блокирана и имам сърдечен пристъп. Сърцето спира да бие правилно и често е фатално. Поставиха ми стент - къса тръба с телена мрежа, за да позволи на кръвта да се движи по-свободно. В следващия момент си казах супер оптимистично: „Аз съм късметлийка!“ Кардиологът обаче ме погледна и отговори много сухо: „Може би не сте такава късметлийка, съдейки по състоянието ви".

Две седмици след операцията, Александра се върнала на работа, чувствайки се „уморена, но облекчена“: "Не ми дадоха съвет или напътствие и се държах така, сякаш нищо не се е случило, признава тя. Моят кардиолог каза, че е добре да се върна на работа, тъй като не чувствах болка в следващите шест месеца.”

В следващата година тя приемала ежедневно аспирин, който помагал за предотвратяване на образуването на кръвни съсиреци, бета-блокер и статин.

62-годишната Александра се чувствала "невероятно добре" и отчасти защото е направила значителни промени в начина си на живот: „Все още ползвам автобус, но слизам по-рано и се разхождам бързо в продължение на 25 минути сутрин и вечер - като по този начин загубих килограми и стигнах до теглото си отпреди 20 години. Ходенето ме кара да оценявам красотата на Лондон, а не да прелиствам имейлите си в автобуса.”

Преди да получи сърдечен удар, Александра не спортувала. Сега тя посещава курсове за сърдечни упражнения, намалила е алкохола и излиза много по-малко. Също така спи и малко повече.

Но най-важната промяна, която тя прави, е да се оттегли от управлението на своя отдел и да намали работата: „Искам да остана дълго с моя син. Той е на 32 и не искам да го напускам.”

Александра разказва историята си, за да могат и други жени да почерпят от опита й:

"Много искам жените да знаят какво се е случило, защото винаги съм се чувствала уверена, че е по-малко вероятно да страдам от сърдечни заболявания, отколкото моите роднини, казва тя. Бих казала на всеки, който чете това: Слушайте тялото си, но също така се грижете за него по-добре. Ако аз наистина бях обърнала внимание на болката в гърдите по-рано, щях да потърся второ и трето мнение. Трябва да бъдем малко по-сериозни по отношение на нашето здраве, когато пораснем, и трябва да бъдем по-сериозно изслушвани. Не се чувствах изслушвана или приемана сериозно от лекарите и усещах, че съм класифицирана като леко истерична жена, когато отидох за помощ при тях. Всеки, който ме познава, знае, че никога не оставям работата заради болест. Винаги съм се отнасяла с пренебрежение към хората, които мислят твърде много за телата си. Един от колегите ми ме наричаше машина - и тогава станах машина, която се разпадна.”, завършва Александра.

Факти

28 000 жени умират всяка година след инфаркт - два пъти повече от броя на починалите от рак на гърдата.

186 брой жени се озовават в болница всеки ден след инфаркт.

50% от жените са по-склонни да не бъдат диагностицирани за инфаркт от мъжете, според Британската сърдечна фондация.

Жената е два пъти по-вероятно да умре в 30-те дни след инфаркт, отколкото мъж, който е имал сърдечен удар.

8200 жени, които са починали от инфаркт между 2003 и 2013 г., биха могли да бъдат спасени, ако са се грижили за себе си както мъжете, според Британската сърдечна фондация.

На 24% от жените след инфаркт е по-малко вероятно да им бъдат поставени стентове, за да предотвратят втори сърдечен удар, отколкото при мъжете и 16% по-малко вероятно да им бъде предписан аспирин за предотвратяване на образуването на кръвни съсиреци.

Превод: „Петел”