ТЕНОРЪТ АРСЕНИЙ АРСОВ: ОПЕРАТА Е АРИСТОКРАТИЧНО ИЗКУСТВО

---

Тенорът Арсений Арсов, който ще изпълни за първи път в родния си град този петък драматичната партия на Радамес от Вердиевата „Аида“, e завършил Музикалната академия “Панчо Владигеров” в класа по пеене на проф. Сима Иванова и проф. Реса Колева. Специализира при проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева.

Дългогодишен артист-солист на Варненската опера и същевременно лауреат на редица международни конкурси по цял свят. 

Обиколил е най-известните сцени в Мадрид, Барселона, Амстердам, Лисабон, Атина, Рим, Хага, Хараре, Будапеща, Прага, Монте Карло, Линц, Берлин, Кайро, Пекин, Сеул, Москва, Лозана, Цюрих, Тел Авив и др. Носител е на награда "Варна" за 2008 г.

Оперният му репертоар включва близо 30 централни тенорови партии от опери на Чимароза, Росини, Доницети, Верди, Пучини, Бизе, Масне, Гуно, Моцарт и др. 

С „Аида“ вече има опит от други държави. Като нова стъпка в кариерата си, от няколко години насам Арсов добавя прогресивно към лиричния си репертоар и драматични партии. 

- Какво са за Вас 32 години на оперната сцена?

- Това е моят живот – всичко, което имам на тази земя. Творческо горене и доказване на талант и възможности, падане и ставане, от роля в роля... това е и един голям подарък, защото никога в живота не бих могъл да бъда това, което съм на сцената като персонаж, например монарх, селско момче или военачалник. Два живота не стигат, за да се научиш да пееш, и още два, за да се реализираш, особено днес...

 

- Какво е за Вас ”Аида”, а Радамес?

- Радамес е моя мечта, която е на път да се сбъдне с благоволението на съдбата на 25 януари на сцената на варненската държавна опера. Изпях я за първи път преди близо 10 години в Палма де Майорка – под палката на маестро Борислав Иванов, както и на последния ми концерт в Барселона на 7 декември 2012 г.

 

- Това ли е най-трудната роля от Вердиевия репертоар?

- Не се сещам за нещо по-трудно, написано от Верди. Изисква се драматичен тенор, а аз съм лиричен.

 

- Тогава как го постигате?

- С техника и с много кураж.

 

- От какво зависи певческото дълголетие?

- Сложен въпрос. На първо място – техника на пеене, правилен избор на репертоар, особено в началното развитие на гласа. Още - стриктен режим на живот, самодисциплина, голямо вътрешно самонаблюдение и изследване. Да започнеш с тежки драматични роли и да останеш там, е особено нездравословно, особено ако не си подготвен технически за това мащабно пеене – гласът свършва преждевременно. 

 

- Кое в Радамес е най-трудното?

- Широката, драматична кантилена, която се дублира от много силен оркестър, а в същото време Верди е мислил тази роля за по лиричен глас, защото на много места в нотите има ремарки за тихо и нежно пеене, което е доста трудноизпълнима задача.

- Достатъчен ли един певец звезда, за да се получи спектакъл на ниво?

- Определено не. Операта е колективно изкуство. Без добър оркестър и хор нищо не се получава, но и без отбран солистичен тим и умел режисьор новатор операта е нещо безсмислено.

 

- Операта демократично изкуство ли е, както например се твърдеше доскоро?

- Не, операта не е демократично, а аристократично изкуство. Неслучайно тя се е появила в кралските дворове на Европа. Нужни са били, а сега още повече, много средства, за да се постави един спектакъл. Освен това се изисква и определена интелектуална подготовка, за да се възприеме правилно това най-високо достижение на западноевропейския Ренесанс. Публиката като цяло е една доста пъстра и разнородна маса и затова често е манипулируема, но въпреки това трудно може да бъде подведена. Аз винаги съм бил за осведомена и грамотна публика, но и в Европа това сега трудно се постига.

- Вие имате твърде богат опит, преподавате ли пеене? Ако да, на какво наблягате най-много в този процес?

- Да, преподавам, когато ме потърсят и имам три основни насоки в работата си – освобождаване на езика от мускулно напрежение, освобождаване на долната челюст и на първо място дишане и използването на телесната схема.

 

- Виждате ли Варна като европейска столица на културата?

- Мисля, че това е само едно хубаво пожелание. Европейската система за правене на изкуство, а да не говорим за опера, у нас си остана тера инкогнита... Тоест ние не познаваме правилата на пазара за изкуство в Европа. У нас импресарии не идват. Операта е огромен бизнес по света. В България са неизвестни елементарните условия за това, а именно договорната система заплащане за определена роля, за ария и дори за тон, плановост за няколко сезона в аванс, почиваща на бюджетна осигуреност. С мизерия опера не става... Иначе Варна е може би един от най-достойните за този статус градове на Балканите. Необходими са ни обаче условия, с които ние не разполагаме. Например закони за спонсорството, но в синхрон с европейските стандарти. Пазарни принципи на театралното производство. Наличие на средна класа, като социална база на изкуството и т.н. Европейски позиции се постигат с повече от пожелания...

Разговаря Виолета Гурнакова

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.