2 март 1983 г. – За първи път демонстрират компактдиска

02/03/2019, 01:24

1983 г. в Англия „Сони”, „Филипс” и „Полиграм” за първи път демонстрират съвместната си разработка - компактдиска. Диаметърът на демонстрираното CD бил 12 см, а на него била записана Деветата симфония на Бетовен. Продължителността на записа била 74 минути, точно толкова, колкото е дълга симфонията.

Във „Филипс” е разработен общият процес на производство, като е използвана тяхната по-ранна технология Laserdisc. „Сони” работи над метода за корекция на грешките. През 1982 г. започва масовото производство на компактдискове в завода в град Лангенхаген край Хановер в Германия.

Първоначално компактдискът е бил създаден за цифрово съхранение на звукови записи (т.нар. CD-Digital Audio или CD-DA), обаче в днешно време той широко се използва като устройство за съхранение на данни с широко предназначение (т.нар. CD-ROM).

Абревиатурата „CD-ROM” означава „Compact Disk Read Only Memory” - компактдиск като носител на информация за широко използване

През август 2011 г. английски учени заявиха, че са разработили диск от обикновено стъкло, който може да съхранява данните вечно. В същото време той издържа на екстремални температури до 1000 градуса по Целзий. Същността на изобретението се състои в това, че структурата на стъклото се променя на нанониво, както и плоскостта на поляризация. Това дава възможност да се създават микроскопични точки, всяка от които отразява светлината по различен начин.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

986 г. — Луи V става крал на Франките.
1353 г. — Османските турци завладяват голямата крепост Галиполи, изходна база за завладяване на балкански територии.
1498 г. — По време на колонизаторското си плаване Вашко да Гама пристига в днешен Мозамбик.
1699 г. — Френският изследовател д’Ибервил открива устието на река Мисисипи (САЩ).
1796 г. — 26-годишният генерал Наполеон Бонапарт е назначен за командващ френската армия в Италия.
1831 г. — Създаден е окръг Айония в щата Мичиган, САЩ
1855 г. — Александър II става цар на Русия.
1877 г. — Избирателната комисия в САЩ след преразглеждане на изборните резултати обявява за президент Ръдърфорд Хейс.
1896 г. — Великите сили признават Фердинанд I за княз на България.
1919 г. — В Москва е открит първият конгрес на Комунистическия интернационал.
1933 г. — В Ню Йорк се сътои премиерата на филма Кинг Конг.
1949 г. — Американският пилот Джеймс Галахън завършва със самолет Lucky Lady II (B-50 Superfortress) първия в историята околосветски полет без прекъсване с 4 зареждания с гориво във въздуха.
1951 г. — В NBA се провежда първият мач на звездите.
1951 г. — Пощенска спестовна каса и множество по-малки банки са обединени в Държавна спестовна каса (сега Банка ДСК)
1954 г. — УЕФА взема решение за учредяване на футболната Купа на европейските шампиони.
1962 г. — В Мианмар ген. У Не Вин осъществява военен преврат, при който на власт идва Партията на бирманската социалистическа програма. Провъзгласен е „бирманският път към социализма“.
1969 г. — Състои се първият изпитателен полет на френско-английския свръхзвуков пътнически самолет Конкорд.
1969 г. — На остров Джънбао избухва престрелка между съветски и китайски граничари, която по-късно прераства във въоръжен конфликт между двете държави.
1970 г. — Родезия се провъзгласява за република и скъсва всякаква връзка с Британската корона.
1983 г. — В Англия фирмите Sony, Philips и Polygram за първи път демонстрират съвместната си разработка — компактдиска.
1987 г. — Закрита е корпорацията Америкън Моторс.
1989 г. — Дванадесет страни от Европейската общност постигат съгласие за забрана на всякакви фреонови продукти до края на века.
1998 г. — Данните изпратени от космическата сонда Галилео показват, че на луната Европа, спътник на Юпитер, има течен океан под дебел слой лед.
2000 г. — Аугусто Пиночет е освободен от поста президент на Чили.

Родени

1316 г. — Робърт II, крал на Шотландия († 1390 г.)
1459 г. — Адриан VI, римски папа († 1523 г.)
1481 г. — Франц фон Зикинген, германски вожд († 1523 г.)
1793 г. — Сам Хюстън, президент на Република Тексас († 1863 г.)
1810 г. — Лъв XIII, римски папа († 1903 г.)
1817 г. — Янош Арани, унгарски поет († 1882 г.)
1824 г. — Бедржих Сметана, чешки композитор († 1824 г.)
1834 г. — Лев Иванов, руски балетмайстор († 1901 г.)
1859 г. — Шалом Алейхем, руски новелист († 1916 г.)
1861 г. — Никола Иванов (офицер), български генерал († 1940 г.)
1865 г. — Калин Найденов, български генерал († 1925 г.)
1876 г. — Пий XII, римски папа († 1958 г.)
1880 г. — Мицумаса Йонаи, министър-председател на Япония († 1948 г.)
1894 г. — Александър Опарин, руски биолог († 1980 г.)
1900 г. — Курт Вайл, германски композитор († 1950 г.)
1903 г. — Хари Гизе, немски актьор († 1991 г.)
1910 г. — Валтер Тил, германски учен († 1943 г.)
1913 г. — Георги Фльоров, руски физик († 1990 г.)
1914 г. — Мартин Рит, американски режисьор († 1990 г.)
1919 г. — Дженифър Джоунс, американска актриса († 2009 г.)
1925 г. — Ефим Гелер, украински шахматист († 1998 г.)
1925 г. — Николай Янков, български литературовед († 1982 г.)
1926 г. — Мъри Ротбард, американски икономист († 1995 г.)
1928 г. — Гиньо Ганев, български политик
1931 г. — Михаил Горбачов, президент на СССР, Нобелов лауреат през 1990
1931 г. — Том Улф, американски писател
1935 г. — Луис Суарес, испански футболист
1938 г. — Александър Костов, български футболист
1939 г. — Йоаникий Сливенски, митрополит на Сливенска митрополия
1940 г. — Фредерик ван Зейл Слаберт, южноафрикански политик († 2010 г.)
1942 г. — Джон Ървинг, американски писател
1942 г. — Лу Рийд, американски певец († 2013 г.)
1943 г. — Питър Строб, американски писател
1948 г. — Рори Галахър, ирландски китарист († 1995 г.)
1955 г. — Марк Евънс, австралийски китарист
1955 г. — Шоко Асахара, японски терорист
1962 г. — Джон Бон Джоуви, американски певец
1963 г. — Таню Киряков, български спортист
1968 г. — Даниел Крейг, английски актьор
1976 г. — Даниил Страхов, руски актьор
1977 г. — Георги Вачев, български актьор
1982 г. — Кевин Курани, германски футболист
1983 г. — Рейчъл Рокс, американска порно актриса
1988 г. — Джеймс Артър, английски певец

Починали

1333 г. — Владислав I Локетек, крал на Полша (* 1260 г.)
1782 г. — Софи Френска, френска благородничка (* 1734 г.)
1791 г. — Джон Уесли, основател на Методистката църква (* 1703 г.)
1797 г. — Хорас Уолпоул, английски политик (* 1717 г.)
1835 г. — Франц II, първи император на Австрийската империя (* 1768 г.)
1840 г. — Хайнрих Вилхелм Олберс, немски астроном (* 1758 г.)
1848 г. — Мохамед Али паша, управител на Египет († 1769 г.)
1855 г. — Николай I, император на Русия (* 1796 г.)
1885 г. — Жозеф Алфред Сере, френски математик (* 1819 г.)
1895 г. — Алексей Михайлович, руски велик княз (* 1875 г.)
1895 г. — Исмаил Паша, владетел на Египет (* 1830 г.)
1899 г. — Николай Палаузов, български възрожденец (* 1819)
1905 г. — Димитър Добрович, български художник (* 1846 г.)
1930 г. — Дейвид Хърбърт Лорънс, английски писател (* 1885 г.)
1939 г. — Димитър Страшимиров, български филолог (* ?)
1939 г. — Хауърд Картър, британски археолог (* 1874 г.)
1946 г. — Евтим Дабев, български политик (* 1864 г.)
1948 г. — Ейбрахам Брил, американски психиатър (* 1874 г.)
1978 г. — Бохуслав Хавранек, чешки езиковед (* 1893 г.)
1980 г. — Ярослав Ивашкевич, полски писател (* 1894 г.)
1982 г. — Филип Дик, американски писател (* 1928 г.)
1987 г. — Рандолф Скот, американски актьор и режисьор (* 1898 г.)
1991 г. — Сердж Гейнсбург, френски поет и певец (* 1928 г.)
1992 г. — Санди Денис, американска актриса (* 1937 г.)
1993 г. — Иван Иванов, български музикант († 1935 г.)
1999 г. — Дъсти Спрингфийлд, британска певица (* 1939 г.)
2006 г. — Илия Пенев, български актьор (* 1933 г.)
2007 г. — Анри Троая, френски историк и биограф (* 1911 г.)
2009 г. — Жоан Виейра, убит е президента на Гвинея-Бисау