Ето какво пише за България в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права

13/03/2019, 21:22

Снимка: Булфото

Българските власти са предприели стъпки за съдебно преследване и наказване на длъжностни лица, извършили посегателства върху човешките права, но правителствените действия са недостатъчни и безнаказаността е проблем, съобщи БТА.

Това се посочва в частта за България в най-новия, 43-ти годишен доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права по света. В резюмето на 33-те страници, посветени на България в доклада, се посочва, че основните проблемите във връзка с човешките права в страната включват физическото малтретиране на арестанти и затворници от страна на длъжностни лица; тежките условия в затворите и местата за задържане; корупцията, неефикасността и липсата на отчетност в съдебната система; лошо отношение към мигрантите и хората, търсещи убежище; корупцията във всички правителствени подразделения и насилието срещу етнически малцинства.

Макар правителството да разполага с механизми да разследва и наказва злоупотребите и корупцията, използването им е било неадекватно, а безнаказаността е представлявала проблем, отбелязва докладът. Законът гарантира свободата на словото, включително на печата, и правителството като цяло спазва това право. При все това се запазва безпокойството, че корпоративен и политически натиск, съчетан със засилващо се и непрозрачно съсредоточаване на медийна собственост и разпространителски мрежи, както и правителствено регулиране на ресурсите и подкрепата за медиите, е нанесло сериозни вреди на медийния плурализъм, подчертава текстът.

Индексът за устойчивост на медиите на IREX за 2018 г. отчита "стабилно увеличаващ се политически натиск върху медиите", както и всекидневен "тормоз и натиск срещу журналисти и собственици на медии. Индексът отбелязва съществуването на дълбоко разделение на "воюващи лагери" в медиите, който водят до клеветнически кампании и засилващата се "агресивна пропаганда". Продължава да има данните за сплашване и насилие срещу журналисти.

Като цяло медиите бяха активни и изразяваха широко разнообразие от позиции. Законите за ограничаване на "езика на омразата" се прилагаше и за печатните медии. Според доклада от юли на организацията "Репортери без граници" за разследващата журналистика, разследващи журналисти и медии са били "преследвани, сплашвани, разубеждавани чрез клеветнически кампании и определяни като "враг на държавата"", посочва докладът.

В частта за изборите документът отбелязва, че не е имало значителни нарушения на предсрочните избори през март 2017 г. и според повечето участници в тях те са били свободни и честни. Според "Амнести интернешънъл България", случаите на сплашване на избиратели и други форми на нередно влияние са се увеличили, докато купуването на гласове е намаляло в сравнение с предишни избори.