ГОРЕЩА ТОЧКА: КИМ ТРЕТИ И АТОМНАТА БОМБА

31/01/2013, 16:36

Йордан Дончев

Първо се изстрелва нова ракета, следват санкции на Съвета за сигурност. В отговор се обявява за предстоящ ядрен опит и Пхенян отново заплашва да напусне шестранните преговори... Дежа вю. На Корейския полуостров събитията се повтарят от години. Но така е само на пръв поглед. Изтощена от милитаристични напъни и природни бедствия, Северна Корея както никога досега се нуждае от промяна и отваряне към света. И въпреки господстващата идеология чучхе, която води към самоизолация – страната остро се нуждае от външна помощ, най-вече от храна. По данни на УНИЦЕФ 40 на сто от децата са недохранени. Според западни специалисти гладът може да предизвика масови безредици, които да доведат до падане на режима.

Очаква се, че новият лидер, учил в Швейцария и горещ фен на американския баскетбол, 30-годишният Ким Чен Ун, внук на „вечния президент” Ким Ир Сен и син на „върховния ръководител” Ким Чен Ир, добре разбира това и ще се опита да проведе някои реформи. Нищо обаче не може да стане без съгласието на крайно консервативната военна върхушка, която на практика управлява страната.

В същото време балансът на силите в Азиатско-тихоокеанския регион (АТР) бързо се променя. Позициите на безсменния лидер от Втората световна война насам – САЩ, отслабват за сметка на динамично развиващия се Китай. Което променя и статута на Северна Корея.

КНДР през очите на щерката на шефа на Google

През януари страната изненадващо бе посетена от председателя на борда на директорите на Google Ерик Шмид. Изненадващо, защото в страната не се ползва интернет, а ограничен вътрешен интранет, и то от малък кръг хора. Шмид пледира за отваряне на страната към света като единствена възможност за излизане от тежкото положение. Скоро след неговото посещение КНДР се появи за първи път на картата на Google Maps. След визитата на чужденците вече е разрешено да носят мобилните си телефони при посещение в страната. Случайно съвпадение или не, тези действия показват желание за промяна.

В Пхенян бе издигнат поредният паметник на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир.

Но може би по-интересни са впечатленията на дъщерята на Ерик Шмид – Софи, придружавала баща си при посещението. Там всичко е много, много странно, писа тя във фейсбук и горещо препоръча: "Посетете Северна Корея, ако можете". И пояснява, че през януари е много студено, сградите не се отопляват и е доста особено да виждаш как парата излиза от устата ти, докато ти показват най-новата си технология или най-добрата си библиотека. В хотелите няма килими, леглата са твърди, но храната е вкусна. И още, разбрала, че хората в тази страна били научени да вярват, че са щастливи. "При това положение защо им е да ходят другаде? Те са заложници в собствената си родина - при това, без да го съзнават", пише Софи Шмид.

През декември КНДР изстреля балистична ракета и спътник на Земята.

Пхенян и битката за контрол на АТР

За Вашингтон КНДР още от своето създаване играе ролята на зло куче, със заплахата от което оправдава силното си военно присъствие в региона и своята прословута програма за противоракетна отбрана. Да започне военна операция обаче би било твърде рисковано – за разлика от арабската пролет, тук няма никакъв шанс хората да посрещнат чужди войски като „освободители”. При това ще срещне една добре организирана и въоръжена армия, а Китай няма да остави сам своя съюзник. Затова САЩ се опитват чрез изолация и външен натиск да причинят разпадане на режима в Северна Корея и обединяването й с Република Корея. Естествено, под американско лидерство. Към това са насочени и дипломатическият натиск, и рязкото намаляване на хуманитарната помощ.

Китай от своя страна традиционно смята Корея за един от основните си предни постове срещу външни врагове. Това е и причината за огромната военна, икономическа и дипломатическа подкрепа, която Пекин оказва на Пхенян. Тази роля нараства още повече при изострилото се съперничество за водеща роля в Азиатско-тихоокеанския регион. Едно изчезване на КНДР от политическата карта би означавало, че на границата ще се появи проамериканска, т.е. неприятелска държава. Пекин не може да допусне това. При това може да разчита на подкрепата на Русия, която също граничи с КНДР.

Границата между двете Кореи е една от най-строго охраняваните по света.

Пхенян, макар и напълно зависим от своя съсед гигант, а може би именно защото разчита на неговата могъща подкрепа, често създава международни затруднения на Пекин. Едно от тях е стремежът да създаде свое атомно оръжие и ракети носители. Клубът на ядрените държави обаче твърдо не желае да приема нови членове. Затова и Китай заедно с Русия подкрепи последното решение на Съвета за сигурност и засилването на санкциите. Китайски вестник дори заплаши с намаляване на помощта. Нима Пекин е разлюбил Пхенян?

Но подобно нещо едва ли ще се случи – Китай няма да изпусне Северна Корея от своята орбита. Според руски експерти не се изключва дори вариант при опасност от интервенция или разпадане на режима да се използва изпитаната рецепта с изпращането на стотици хиляди китайски „доброволци” и превръщането на Северна Корея в своеобразен „Източен Китай”.

Библиотеката в университета Ким Ил Сунг, снимка Софи Шмид

Трудната мисия на Ким Чен Ун

Подобна съдба едва ли блазни днешното ръководство на Северна Корея. Но мисията на третия Ким е сложна. Ако иска да запази режима, той трябва да осъществи известни реформи и да покаже желание за отваряне на страната, с което да открие възможности за външна икономическа подкрепа. От друга страна – постоянно трябва да прави жестове за успокояване на военната върхушка.

Жестове като изстрелването на балистична ракета и спътник през декември и като готвения ядрен опит. При това според специалистите от подобен, трети поред опит няма нужда. Против него освен САЩ твърдо се обявиха също Москва и Пекин. Което още повече потвърждава предположението, че той ще има повече пропагандистка цел и е отговор на външния натиск. И оферта към света – може да не гръмнем бомбата, но ще ни дадете помощ.