ЗЛАТЕН ШАНС: ВАРНА МОЖЕ ДА ИМА МУЗЕЙ НА РОДНАТА ИНДУСТРИЯ

---

Николай Георгиев

Снимки: Румен Сарандев

Варна все още има златен шанс да създаде на своя територия национален музей на науката и индустрията, който да приюти едрогабаритни експонати от българската история – ценности, които сега ръждясват по дворовете на регионалните музеи и предприятия в цялата страна.

Така може да изглежда националният музей на индустрията, който все още има шансове да се изгради във Варна.

Опитите това да стане на територията на знаковата ТЕЦ „Янко Костов“ са още от 1988 година. Потенциални експонати са най-старата парна машина, стояща пред депото на Варна, последният запазен парен локомотив 47.31 и цялата колекция на Националния политехнически музей, която ще бъде пренесена от София във Варна, защото в столицата няма подходяща зала и площи. Без проблем може да се направи и частична възстановка на Ориент експрес, пътувал от Париж до Варна в края на ХІХ век. Подобни проекти, свързани с т.нар. индустриална археология, се финансират на 100% от ЕС.

Идеята за създаване на музей на науката и индустрията във Варна възниква през 1988 г. с откриването на първата изложба за дейността на научно-техническите дружества в града. Опит е правен и през 1991 година. Последно през 2010 година беше създаден нов инициативен комитет, което поне на документи рестартира проекта за музей на науката и индустрията на територията на старата ТЕЦ „Янко Костов”. Събитията обаче отново са на пауза.

„Имайки предвид и проекта за новия общ устройствен план за развитието на

Варна в посока „острова”, където се намира ТЕЦ „Янко Костов“, инициативният комитет се надява да постави началото на неговата реализация. Проектът допълва предвидените за културни дейности площи на островното пространство по този план. Територията на „острова“ във Варна в момента е с предимно производствено складово предназначение. Предвижданията на общия устройствен план са тя да се освободи от тези дейности и да се предостави за разширение на централната зона на града. Транспортът и комуникациите на „острова“ са съобразени да обслужват определени обекти, но има сравнително добре развита транспортна мрежа. Бившата електроцентрала „Янко Костов“ се намира на западната половина на „острова“, на крайбрежна улица. В стилово отношение сградата принадлежи на поколението на функционализма и рационализма в архитектурата, обхванали Европа през първата половина на XX в., и по-специално на групата от „Баухаус“ и „индустриалния функционализъм“,  каза за „ПЕТЕЛ” председателят на асоциация „Музей“ Петър Грънчаров.  

Методично, под безучастния поглед на държавата, историческото имущество става на скрап.

Големите борби за терените на ТЕЦ-а

ТЕЦ „Янко Костов“ е построена на 26.11.1944 г. от чешката фирма „Коблен-Декен”. Това е станало с изгоден заем, теглен от легендарния варненски кмет Янко Мустаков, който се изплаща основно от варненци. Ползван е терен от 65 декара.

 През годините теренът е разпарчетосан между различни държавни предприятия - „Месопромишленост“, „Черноморски риболов”, построени в района, които били приватизирани от различни фирми. Днес именно тези 65 декара са обект на интерес заради евентуалното строителство на зърнен терминал или други пристанищни мощности. Новият ОУП предвижда пристанищните мощности да се изтеглят на запад в езерото. Съдебни спорове за терените към сградата на ТЕЦ-а се водят и днес между няколко фирми и държавата. Последно апелативният съд реши един от претендентите за част от терените на ТЕЦ-а - „Тракия Крошет” ЕООД, да върне 3 парцела и кей пристан. Централата е била общинска собственост. Тя е национализирана с акт за ДС №362 от 20.12.1949 г., публикуван в ДВ., бр. 83/1949 г. В акта за ДС е описано, че се национализират 1200 кв.м застроена площ и 65 000 кв.м обща площ, собственост на централата. Производствената сграда на ТЕЦ-а има акт 6714 за държавна собственост, със съседи канал „море–езеро“, „Родопа 1“ и „Месопромишленост 2“.

Какво сме изгубили досега

Досега във Варна са изгубени за историята стотици експонати, които е можело да се спасят, ако е имало подходящ музей. „Отдавна е изчезнала безследно и първата парна електрическа централа в България, пусната в експлоатация за нуждите на царската резиденция „Евксиноград“, построена през 1893 г., с мощност 50 KW, и просъществувала до 1930 година“, напомня Грънчаров. В небитието са потънали двигателите от дизеловата централа във Варна с историческа стойност. Най-вероятно окрадени са били и измервателни уреди с месингови рамки от дизеловата централа. Практически цялото оборудване на ТЕЦ „Янко Костов“ е нарязано на скрап.

„В края на 2010 г. направихме подробно архитектурно заснемане. Изготви се и конструктивно становище за състоянието на сградата, с което се установява, че качествата на конструкцията са много добри и сградата не се нуждае от никакво допълнително укрепване. Качествата на бетона са отлични“, напомни Грънчаров.

Варненските ентусиасти създадоха в София през 1998 година частен музей, свързан с историята на  автомобила в България и появата на компанията „Форд” на българския пазар. Във Варна обаче може да се реализира много по-мащабен проект, проект от национално значение. Красивата сграда на ТЕЦ „Янко Костов“ все още стои, коминът стърчи предизвикателно, напомняйки за едно по съзидателни времена, времена не на грабеж, а на съграждане. Спасена от разруха и комбинирана с малкото останали терени, сградата на ТЕЦ „Янко Костов“ може да стане национален музей на индустрията. Към момента не е особено важно кой е собственик на сградата и на кея до нея  - община или държава, стига да е отговорен стопанин.

Какво можем да спасим за поколенията

До ТЕЦ-а има линия за снабдяване с въглища. Трасето може да се използва за частична възстановка на световноизвестния Ориент експрес, пътувал от Париж до Варна в края на ХІХ век. „Много от гарите от Русе до Варна са останали без покриви, но са оригинални, строени още през 1866 г., и представляват изключително ценно архитектурно наследство“, казва Грънчаров. Тези гари биха могли да се „пренесат” на островното пространство, защото на много от тях вече не спират влакове, така само тук посетители от цял свят да могат да се возят в оригиналния влак и да се потопят в атмосферата на легендарния Ориент експрес.

Централата има собствено пристанище и няма да е нужно да се прави изкуствено. „Тук биха могли да бъдат експонирани морски съдове с военно и гражданско предназначение, както и да се правят разходки из езерото и морето с оригинални морски експонати. Предвиждат се открити и закрити експозиционни площи, много образователни панели с работилници за макетиране, мултифункционални пространства. Нашето желание е новият музей на науката и индустрията да постави началото на усвояването на територията на „острова“ за нуждите на културата, науката и изкуството“, обяснява идеята Грънчаров. Общината трябва да обезпечи с транспортни артерии и инфраструктура тази територия, за да придобие статут на туристическа дестинация, да се включи в маршрутите и на европейските културни коридори. Това е особено актуално предвид кандидатурата на Варна за европейска столица на културата.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.