Професионалният празник на химиците се отбелязва в България от 2001 година. Определен е с решение на Общото събрание на Българската камара на химическата промишленост.
Историята на химията в България е стара. Още древните траки, живели по нашите земи, имали добри познания за някои химични процеси. Например те могли да добиват злато, сребро, мед и други метали и да изработват от тях изящни предмети. Изработените от тях ценности и до днес удивляват археолозите и историците. Траките имали много познания и в медицината, били майстори на виното и изкусни кулинари. Също така имали много знания за билките, които им позволявали да лекуват различни болести.
Въпреки, че османското владичество задържа развитието на науката в България близо 5 века, все пак нашите предци с успели да усвоят много металургични и други знания, които се запазили и развили.
Още преди Освобождението на България се появили български учени, които написали книги, обобщаващи всичко известно в областта на естествознанието. Най-известният български автор от онова време е доктор Петър Берон.
След освобождението и основаването на Софийският университет "Св. Климент Охридски" в университета били създадени катедри по органична и неорганична химия, ръководени от прочути български учени с европейско значение като проф. д-р П. Райков и Никола Добрев. Те започнали да преподават на българските студенти като същевременно продължавали да допринасят за нови открития в химичната наука.
След Втората световна война в България химическата промишленост се развива бурно. В страната се произвеждат и развиват редица органични и неорганични производства.
Българската камара на химическата промишленост (БКХП) е създадена на 15 юли 1994 година от 40 български химически фирми на доброволна и професионална основа. БКХП представлява и защитава икономическите интереси на своите членове и на промишления сектор като цяло.
Събития от датата
1553 г. — От Лондон потегля морска експедиция на бъдещата Московска компания, която установява северния морски път към Русия.
1865 г. — Гражданската война в САЩ: Джеферсън Дейвис, президент на американската Конфедерация през Гражданската война, е пленен от силите на Съюза.
1869 г. — Завършена е Първа презконтинентална железница, която свързва Изтока и Запада на САЩ.
1871 г. — Във Франкфурт е подписан френско-германски мирен договор, според който Франция губи Елзас и Лотарингия.
1881 г. — Коронясан е първият крал на Румъния — Карол I.
1924 г. — Едгар Хувър е назначен за директор на Федералното бюро за разследване и остава на този пост до своята смърт през 1972.
1933 г. — Цензура: В Германия нацисти организират мащабно изгаряне на книги.
1940 г. — Втората световна война: Германия нахлува в Люксембург, Холандия и Белгия.
1940 г. — Втората световна война: Невил Чембърлейн се оттегля от постта министър-председател на Обединеното кралство поради болест и официално препоръчва за свой наследник Уинстън Чърчил.
1941 г. — Втората световна война: Полетът на Хес до Британия при който скача с парашут над Шотландия, в опит да осъществи мирни преговори между Великобритания и Нацистка Германия, но е задържан от британски военни като военнопленник.
1941 г. — Ракетоплана Месершмит 163 преодолява границата от 1000 км/ч. (1003,9 км/ч). Рекорд до 1947 г.
1967 г. — Създаден е холандския футболен клуб АЗ Алкмар.
1994 г. — Силвио Берлускони става министър-председател на Италия за първи път.
1994 г. — Нелсън Мандела полага клетва като първи чернокож президент на ЮАР.
2007 г. — Министър-председателят на Обединеното кралство Тони Блеър обявява своето оттегляне след десетгодишно заемане на поста.
Родени
1727 г. — Ан Робер Жак Тюрго, френски държавник († 1781 г.)
1746 г. — Гаспар Монж, френски математик († 1818 г.)
1770 г. — Луи Даву, френски маршал († 1823 г.)
1788 г. — Екатерина Павловна, кралица на Вюртемберг († 1819 г.)
1840 г. — Хаджи Димитър, български революционер († 1868 г.)
1856 г. — Иван Урумов, български ботаник († 1937 г.)
1866 г. — Леон Бакст, руски художник († 1924 г.)
1876 г. — Иван Цанкар, словенски писател († 1918 г.)
1878 г. — Густав Щреземан, канцлер на Германия, Нобелов лауреат († 1929 г.)
1879 г. — Симон Петлюра, президент на Украйна († 1926 г.)
1890 г. — Алфред Йодл, германски офицер († 1946 г.)
1899 г. — Фред Астер, американски певец, актьор и танцьор († 1987 г.)
1901 г. — Джон Дезмънд Бернал, ирландски физик († 1971 г.)
1905 г. — Маркос Вамвакарис, гръцки музикант († 1972 г.)
1910 г. — Ерик Берн, американски психолог († 1970 г.)
1930 г. — Джордж Смит, американски учен, Нобелов лауреат
1931 г. — Георги Караманев, бълтарски политик и общественик
1931 г. — Еторе Скола, италиански кинорежисьор
1938 г. — Марина Влади, френска актриса, певица и писателка
1946 г. — Виктор Самуилов, български писател, преводач, сценарист и карикатурист
1955 г. — Александър Друз, руски тв водещ
1955 г. — Марк Дейвид Чапман, американски престъпник
1956 г. — Владислав Листев, телевизионен водещ († 1995 г.)
1957 г. — Сид Вишъс, английски басист (Sex Pistols) († 1979 г.)
1958 г. — Елен Очоа, американска астронавтка
1959 г. — Георги Коритаров, български журналист
1960 г. — Боно, ирландски музикант (U2)
1962 г. — Дейвид Финчър, американски режисьор
1965 г. — Линда Еванджелиста, канадски фотомодел
1967 г. — Боб Синклер, френски DJ
1969 г. — Денис Бергкамп, холандски футболист
1970 г. — Далас Робъртс, американски актьор
1971 г. — Ким Чен Нам, син на севернокорейския лидер Ким Чен Ир
1977 г. — Ник Хайдфелд, германски пилот от Формула 1
1981 г. — Петер Ач, унгарски шахматист
1973 г. — Людмила Даскалова, българска актриса
Починали
1641 г. — Юхан Банер, шведски пълководец (* 1596 г.)
1707 г. — Йохан Ернст ІІІ, немски аристократ (* 1664 г.)
1774 г. — Луи XV, крал на Франция (* 1710 г.)
1794 г. — Елизабет Френска, френска принцеса (* 1764 г.)
1798 г. — Джордж Ванкувър, английски изследовател (* 1757 г.)
1829 г. — Томас Йънг, английски физик (* 1773 г.)
1838 г. — Хайнрих Маркс, пруски адвокат, баща на Карл Маркс (* 1777 г.)
1849 г. — Хокусай, художник и гравьор (* 1760 г.)
1863 г. — Томас Стоунуол Джаксън, генерал от Армията на Конфедерацията (* 1824 г.)
1876 г. — Георги Обретенов, български революционер (* след 1849)
1876 г. — Иларион Драгостинов, български революционер (* ок. 1852)
1904 г. — Хенри Мортън Стенли, уелско-американски пътешественик (* 1841 г.)
1925 г. — Христо Ясенов, български писател (* 1889 г.)
1951 г. — Никола Мушанов, министър-председател на България (* 1872 г.)
1958 г. — Иван Велков, български археолог (* 1891 г.)
1964 г. — Михаил Ларионов, руски художник (* 1881 г.)
1967 г. — Лоренцо Бандини, италиански пилот от Ф1 (* 1935 г.)
1968 г. — Василий Соколовски, съветски маршал (* 1897 г.)
1977 г. — Джоан Крофорд, американска актриса (* 1905 г.)
1979 г. — Антун Аугустинчич, хърватски скулптор (* 1900 г.)
1997 г. — Златка Дъбова, българска художничка (* 1927 г.)
2008 г. — Джесика Джейкъбс, австралийска актриса (* 1990 г.)
2012 г. — Петко Йовчев, български архитект (* 1955 г.)
