Унищожиха част от уникалните рисунки в Магурата (Обзор)

15/05/2019, 22:15

Част от уникалните рисунки в пещерата Магура (или Рабишка пещера) са заличени с надписи, направени преди няколко дни. Снимка с надпис „Ради, Павчо, 2019 Антов“ е публикувана във фейсбук.

Снимката, на която личи как част от уникалните рисунки са заличени от надписа, предизвика бурна реакция в социалните мрежа, като хората изразяват недоволството си.

"Имената на глупаците висят по стените", " Тримата селски идиоти, същите, които пишат по мемориалите в Япония "Само Локо", по Колизеума и къде ли не", "Е, няма такава простотия!По-лошото е, че докато са се увековечавали поне 3 души са ги видяли,а никой не ги е спрял", "На такива идиоти аз бих дала по 3 години затвор с бели стени и да рисуват колкото искат с въглен", са част от гневните коментари.

Уникалните рисунки в пещерата са правени с гуано (тор от прилепи), като са рисувани между 3000 г. и 1200 г. преди новата ера.

Сред красиво изваяните от водата тунели има около 700 рисунки от най-различни периоди: епипалеолит (каменната епоха, няколкото хилядолетия след ледниковия период), неолит (новокаменната епоха), енеолит (каменно-медна епоха), начало на раннобронзовата епоха. Предците са изобразили с прилепно гуано ловни сцени, слънчевия календар и др.

Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, звезди, оръдия на труда. Друга част от тях представят образите на животни, растения и шахматни пана.

Дълги години залата с рисунките беше затворена и не се допускаха посетители, припомня "Фокус". След настояване от местните власти бе взето решение залата да бъде отворена, като резултатът е налице.

Скалните рисунки са признати за недвижимо наследство от ЮНЕСКО.

Пещерата "Магура", която се намира в близост до Рабишкото езеро и Белоградчишките скали, е обявена за национална културна ценност през 1965 г.

Рисунките датират от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Най-ранните са от преди 7000 години. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни. Според учените той е направен с голяма точност и прецизност на записите.

Източници: ClubZ, Dir.bg