ГОРЕЩА ТОЧКА: ДОЙДЕ РЕДЪТ И НА ЛИВАН

14/02/2013, 14:32

Йордан Дончев

Ливан очаква израелска атака, съобщават осведомителните агенции. Основание за това е голямата активност на израелските ВВС в ливанското въздушно пространство в края на януари-началото на февруари. Съобщава се и за придвижване на израелски механизирани части в района на границата. Бейрут се опасява от въздушен удар, подобен на този, който Израел извърши неотдавна в Сирия, съобщават осведомителните агенции, позовавайки се на вестник Аl-Quds al-Arabi. Шиитската организация „Хизбула” от своя страна се страхува от навлизане на израелски части и опит за залавяне на ръководител на групировката. Както отбелязват осведомителните агенции, тези опасения са се засилили, след като организацията бе обвинена за атентата в Бургас.

Наричан доскоро Швейцария на Близкия изток, преживял разрухата на две граждански войни, Ливан отново е на ръба на сблъсъка. Поставена като в менгеме между двата си антагонистични съседа – Израел и Сирия, страната е въвлечена в голяма геополитическа игра, в която мерят сили САЩ, Израел и Иран. Както отбелязват политическите наблюдатели, страната е разделена на две – на тези, които подкрепят сирийското правителство, и на тези, които подкрепят сирийската опозиция. Ескалацията на напрежението принуди президента Мишел Сулейман да отложи насрочената за 7 януари важна среща на лидерите на основните политически сили и поставя под въпрос предстоящите парламентарни избори.

Религиозен плурализъм и уникална политическа система

До гражданската война 1975-1990 г. Ливан бе процъфтяваща държава, финансова и банкерска столица на Арабския свят, ползваше се с популярност като привлекателна туристическа дестинация. Следвоенните опити да се преодолее разрухата обаче бяха прекъсвани от нови вътрешни сблъсъци, породени от религиозен фанатизъм. Не са рядкост политическите убийства, като това на бившия премиер Рафик Харири през 2007 г. Силно влияние върху вътрешния живот оказва намесата на съседите. Израелски военни части, които навлизаха на два пъти в Ливан, останаха в южните райони до 2000 г., а сирийската армия напусна страната едва през 2006 г.

Ливан е уникална страна. При 90 на сто арабско население, изповядващи мюсюлманската религия, би трябвало да бъдат огромно мнозинство. Всъщност християните са 35-40 на сто. При това и едните, и другите се делят на многобройни клонове, църкви и групи. На територията на Ливан съществуват шест униатски (източнокатолически), протестантска, гръцка православна и арменска православна църкви. Най-многочислената мюсюлманска общност са шиитите (40% от населението). Сунитите, алавитите и друзите са по-малобройни. Религиозното разнообразие е обусловило и уникалната политическа система на страната, в която има квоти за всяка религиозна общност. В 128-членния парламент се избират по 64 депутати християни и мюсюлмани, независимо от съотношението на населението и избирателите. За президент винаги се избира християнин марон, за министър председател - мюсюлманин сунит, за председател на парламента – мюсюлманин шиит. Тази система съумява в основни линии да поддържа неособено стабилен вътрешен мир.

Политическите партии са съобразени с религиозната принадлежност, което обаче не пречи и във властта, и в опозицията да има партии от двете основни религиозни общности.

Центърът на Бейрут нощем

Камъкът на раздора – „Хизбула”

„Партията на Аллах” – „Хизбула”, е шиитска военизирана организация. Създадена е през 1982 г., с подкрепата на Иран, за борба с израелската окупация на Южен Ливан. Има политическо и паравоенно крило, в арабския и мюсюлманския свят е приета за съпротивително движение. Депутати на „Хизбула” заседават в парламента, организацията провежда широка социална програма – поддържа болници, училища, сиропиталища.

В САЩ, Израел и други държави обаче е обявена за терористична организация. „Хизбула” е обвинявана за редица терористични атаки в Израел и по света, което създава проблеми за сигурността на Ливан. След атентата на бургаското летище Израел незабавно посочи движението за извършител.

Пожарникари гасят горящи коли след атентат в Бейрут, октомври 2012 г.

И тук стигаме до геополитическия възел. За САЩ и Израел Иран е главният враг в Близкия изток и те се готвят да го неутрализират. За да бъдат предприети действия срещу Техеран, страната трябва да бъде лишена от най-близките си военни съюзници - режима в Сирия и „Хизбула”. В момента Сирия е почти обезвредена. „Хизбула” обаче има относително голяма военна мощ, над 300 000 членове и над 20 000 обучени бойци, притежава десетки хиляди ракети и в случай на нападение срещу Иран може да насочи ударите си срещу цели в Израел. Атаката срещу „Хизбула”, която участва във властта, може да тласне Ливан към разпад и да усложни още повече ситуацията в Близкия изток.

„Хизбула” разполага с хиляди фанатизирани поддръжници.

Напрежението се засили още повече след обвиняването на организацията за атентата в Бургас. Алтернативите са две – „Хизбула” е виновна, или не е виновна. Българското правителство обяви, че има „обосновано предположение” за участие на шиитската организация и отрече външен натиск за това обвинение. „Хизбула” отрича категорично свое участие. Истината трябва да докаже следствието. И виновният следва да получи заслуженото. Нашата страна обаче се включи прибързано в голяма геополитическа игра с неясен край. Най-малкото защото никой не е виновен до доказване на противното.