Григор Лилов изригна брутално срещу четвъртия суперкомпютър за България: На гол тумбак - чифте...

18/06/2019, 14:45

Григор Лилов изригна брутално срещу четвъртия суперкомпютър, който България ще закупи с родни пари и помощ от ЕС.

Ето какво написа журналистът в личния си профил във фейсбук:

"Поредният суперкомпютър:
НА ГОЛ ТУМБАК – ЧИФТЕ КОМПЮТЪР
*** 12 млн. евро на вятъра и отново ли за частна печалба?

Всъщност не става дума за чифте, а за квартет суперкомпютри. Понеже България вече има три такива, а сега с родни пари и помощ от ЕС ще се достави и четвърти.

Първият беше дело на кабинета Станишев. Без много шум този суперкомпютър Blue Gene на американската корпорация IBM заработи през 2008 г. В световната класация по онова време той се нареждаше на 126 място в света по изчислителна мощност.
Сега се води „изключен”, но всъщност се ползва активно. .
Вторият – „Авитохол” на Хюлет Пакард е от 2015 г. и тогава е бил на 338 място в света.
Третият - Nestum Cluster на китайския гигант „Lenovo” заработи през март 2017 г. Той обаче не е нещо като суперкомпютър, понеже не влезе формално в категорията (500-те най-мощни машини в света).

Сега на дневен ред е четвъртият – европейски.
България успешно се пребори за него, похвали се еврокомисарката ни Мария Габриел.
Разбира се, че се ще се пребори при офертата за финансирането на покупката, която даде. Тя е 12 милиона от нас и още половината от това – 6 милиона от ЕС.

Т.е. страната ни финансира две-трети от този европейски компютърен център – един от осемте, предвидени да се направят в различни държави. Програмата на ЕС е за 1 млрд. евро, като половината от парите идват от Брюксел (срещу една трета за нас)

Това е първият проблем – финансовият! Плащаме повече, отколкото другите. При това си имаме техника.
Вторият е кой я ползва. Учените! – ще ви отговорят политиците. Дръжки! Понеже нито сериозни учени останаха у нас, нито се прави сериозна наука.
Ето какво съм написал в книгата си „Дуел” по повод ползването на суперкомпютрите у нас

===============================================

***Шифърът: от СимПРо през МВР до Политбюро ****

СимПро не е СИМО, както се оказа тайната абревиатура на ЦРУ в докладите на американските дипломати за фасадата и нефасадата на лицето Бойко Борисов.
СимПро дори не е някакъв разузнавателен център на друга държава, не е звено на нашите секретни служби.
То е ... научна лаборатория към БАН. Открита е официално на 13 септември 2010 година.
Някои от хората в това звено на БАН са известни родни учени, имали и имащи дълъг управленчески опит на високи длъжности както при социализма, така и при демокрацията. Любопитни са и фирмите, с които тясно си сътрудничи лабораторията. Разположена е във Факултета по математика и информатика на Софийския университет и е част от Центъра по симулация, бизнес процеси и 3D визуализация.
... лабораторията разчита на подкрепата на мощен изчислителен ресурс като новия български суперкомпютър IBM Blue Gene/P.

Официално умната машина е на подчинение на ЕСМИС – държавна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”. По неизвестни съобръжения и стародавна секретна практика – още от времената на Живков, агенцията е поместена в структурата на ... Министерството на транспорта.
На гърба на Централната поща, до колетната и куриерска служба, в едно огромно помещение е базиран суперкомпютърът. Защо тук – ще попита някой. На крачка от него, само през две пресечки е сградата на МВР. Под земята вървят сноп оптична влакна, защитени линии за комуникации, а според слуховете дори е прокопан специален коридор.

Задължението на държавната ЕСМИС е да осигури поддръжката на системата и поеме текущите разходи за нея. Самата дейност на машината обаче е поверена на частна структура. Тя е сдружение и се казва „Национален център за суперкомпютърни приложения”.
-------------------------
На практика, поне според мен, суперкомпютърът де юре е държавен и на държавна издръжка, но де факто е приватизиран и са приватизирани приходите от дейността му. Нещо като входно-изходната икономика на залязлата вече „Мултигруп”.
--------------------------
Сдружението се ръководи от Стоян Марков. Той е диригентът на изкуствения мозък.
Това име може да се срещне като ръководител и в Института по паралелна обработка на информацията – Математически методи за обработка на сензорна информация. Там се занимават със съпровождане и класификация на множество динамични обекти в сензорна среда, методи и алгоритми за обединяване, обработка и анализ на сигнали, данни и изображения, вземане на решения в условия на неопределеност, конфликти и парадокси.

Накратко – на базата на мощния държавен електронно-изчислителен ресурс съществува частна структура, която сама или в сътрудничество с МВР може професионално и компетентно да се занимава с почти всичко. От създаване на фалшиви, но реално изглеждащи изображения и видеозаписи до прогнозиране, моделиране и управление на реакциите на хората и общественото мнение във всякакви конфликти. Кодовете тук са „обработка на изображения”, както и „математическото моделиране на неопределеност, конфликти и парадокси”.
Самият Стоян Марков, макар и анфас от физиономията на този проект, е профил от историята на България и вожд от комунизма. Той е завършил „енергетика” в Москва, бивш кандидат-член е на Политбюро, заместник-председател на Министерския съвет, председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес и натоварен с контрол върху дейността на научно-техническото ни разузнаване и фирмите под прикритие на Запад.
------------------------------------------------------------------

***** Негов зет е Георги Велчев – брат на царският министър и вицепремиер Милен Велчев. Фамилията Велчеви е сред най-богатите у нас – преките и косвени участия в компании и чрез общи лица, както и притежаваните пряко и косвено активи от корпорацията „Сигма”, който е свързана с тях, надминават сумата от 1 млрд. евро.
Едно от жилищата им е в лондонския „Южен Кенсингтън” – квартал, достоен за най-богатите. Ирония на съдбата й, че на крачка до тях се намираше и жилището на скандалния мафиот Иван Тодоров – Доктора, с когото Милен Велчев се срещна на яхта в Монако. В комплекса им „Магнолия” в столичния баровски квартал Бояна преди две години живееше експремиерът Сергей Станишев.
***** Велчеви сега са представители на поставената под международни санкции огромна руска банка ВТБ.
***** Дори бившият шофьор на политбюровското величие Стоян Марков и културтрегер в музикална дирекция - Спас Русев, именуван като „бащата на царските юпита” също се нареди в списъка на мултимилионерите (за братята Велчеви, Доктора, Спас Русев и цялата флора и фауна с тайните на яхтената разходка виж „Тайните на големите играчи” от същия автор – бел. ред.) „Знам за клеветите срещу Спас Русев и не зная това да е факт”, заяви Милен Велчев в едно от своите интервюта.
***** Покрай историята около атентата на летището в Бургас тези хора са най-интересни със здравата иранска връзка на Спас Русев! Защото по време на пребиването си в Лондон Спас Русев установява контакти с ирански финансови играчи. Първо се запознава с Реза Есфандиари и Мохамад Салашур, собственици на „Intex Associates”. Твърди се, че те били приближени на покойния шах Мохамад Реза Пахлави, но надали е истина. Русев става техен съдружник. През 1993 г. тази фирма сключва договор с Комитета по енергетика за проучване възможностите за строеж на каскада „Горна Арда” – толкова излюбена на Ахмед Доган. Когато е в Лондон през 1993-1994 г. със стипендия на Банката за земеделски кредит, в която работи съпругата му, Спас Русев се свързва с Ескандер Малеки. Малеки е син на ковчежник на бившия ирански шах Мохамад Реза Пахлави. Той е австрийски гражданин, постоянно живеещ в Лондон.
Неговата компания „Global Securitis” е основана през юни 1990 г. като частна и става публично дружество чрез емисията на акции на Истанбулската фондова борса на 3 май 1995 г. Фирмата има бизнес в Турция, САЩ, Узбекистан, Португалия, Египет, Азербайджан.
Малеки представя компанията като инвестиционна банка с 30 филиала и 400 служители, работеща в Централна Азия, Кавказ, Източна Европа и Северна Африка. Банковата дейност се координира от 12 служители с офис в Истанбул.
***** След лондонския си период Спас Русев регистрира у нас няколко фирми с Малеки: „Глобал секюритис-България” през 1998 г., „Би Ви Си”, „Балкан инвестмънт лимитид” и „Инкомс 2000”. Според конкуренти на Спас Русев той и иранецът имат невидим пръст в още няколко компании: „Болкан инвестмънт”, „Интекс-България” и „Амбъртън инвестмънт”, регистрирни в чужбина. Но справките не показаха участие – поне директно.
Основният бизнес на Малеки-Русев са телекомуникациите. Русев е близък е до гръцката „Интраком“ на сочения за агент на ЩАЗИ милиардер Кокалис и е подизпълнител при изграждането на мрежата на втория GSM-оператор „Глобул“.
Съвсем отделен е фактът, че Малеки е декласиран от наддаването за танзанийския телеком през 1995 г. след сигнал на ФБР и британската MI-6 заради съмнителни капитали. Самият шахиншах е помолен да напусне САЩ, където се установил и той умира като изгнаник в Египет.

Ако обобщим: връзката на съвпаденията преминава от държавното финансиране през специализирани научни звена и МВР, покрай сдружения и частни инициативи, за да опре до бивши величия на социализма и незнаещи парите си иранци.
(край на откъса от "Дуел")
===========================================

Затова си задавам въпросите и сега – за кого всъщност ще работи поредният суперкомпютър. Какви задачи ще решава?
Защо именно специалисти по ядрена физика са ръководители на различните държавни структури (обслужващи части нужди, както се вижда), а не например най-естественото – програмисти! Питам, понеже ядрена бомба, към която отчаяно се стреми Иран, не се прави без помощта на суперкомпютри.
Какво е това сдружение?
И толкова ли безценни най-висшите кадри на социализма и контролиращи секретните му служби, защото Стоян Марков е на 77 години?!.

От втора страна у нас, в България вече няма нито високоразвита наука, нито учени от значима международна величина. Т.е. суперкомпютърът е нещо като аферите с пхостроени футболни стаидони в села със затихващи функции и с по сто-двеста жители-пенсионери.

От трета страна в редица отношения този проект е поредната голяма брюкселска шумотевица, която ще изхарчи едни много големи пари, ще осигури работни места и дейност за бюрократи и помпозни информации за обществеността.
Пред сп. Primeur неговият ръководител Филип Нотън директно заяви: "...Първият продукт, който трябва да бъде готов през 2021-ва, не можем да го проектираме от самото начало. Не можем да създадем всичко за този процесор, затова е необходимо да използваме съществуващата хардуерна и софтуерна система, която ще надграждаме. Една от целите на Европа е създаването на европейски технологии. Това също е ключов момент за нас. Но в крайна сметка такъв дизайн не може да бъде 100% европейски, тъй като имаме потенциални проблеми с наличните фабрики. Знаем, че примерно Европа вече не произвежда памети..."
Тоест може би ще има европейски суперкомпютър сред първите десет в света, но с американско сърце и мозък - памет и процесор.

От четвърта страна местоположението на свръхкомпютрите не играе роля. Услугите им могат да се ползват от всяко кътче на света, както и чрез облачни технологии.

И въобще едни лесни пари – държавни и брюкселски, ще се усвоят от правилните хора. И една изчислителната мощ ще се използва за нуждите на МВР и разни съмнителни интереси, както е ставало и досега."

(бел.: Това е класацията към 17 юни на най-мощните свръхбързи компютри в света.)