ТОКУ-ВИЖ СМЕ ГИ СТИГНАЛИ

18/02/2013, 09:00

Йордан Дончев

Неразбран народ сме ние българите. Вместо да гледаме с оптимизъм и в перспектива, все се оплакваме, все сме недоволни. И не ни стигат приказките на чашка и по интернет, ами излязохме и на улиците, да пречим на движението.

Ето, обеща ни премиерът, че до няколко години ще стигнем средноевропейското равнище, и нещата вече тръгнаха. Миналата година средната работна заплата е скочила с цели 8,5 процента, съобщи с гордост статистиката. Изчислено в пари, това означава, че работещият българин вече получава по едно евро повече на ден. Да ускорим темпа още малко, и току-виж сме ги стигнали европейците. Че може и да ги изпреварим. Сигурно икономиката е живнала, вече ще има работа за всеки, си казва човек.

Лошата вест обаче е, че броят на безработните също расте. С 33 000 повече за една година. Работа търсят вече 417 000 българи. За да смекчи ситуацията, НСИ води още една графа – т.нар. обезкуражени, т.е. желаещи да работят, но не търсят работа, защото не вярват, че ще намерят. Което добавя още 212 хиляди души, които според статистиката не са безработни.

Ще каже някой – какво общо има между работната заплата и безработицата? Има, и то голяма. Логично е при криза всеки работодател да освобождава по-нискоквалифицираните работници и служители, които получават и по-ниски заплати. Останалите, за да запазят работата си, пък изпълняват и техните задължения. Да не говорим, че други хиляди работят в сивата икономика със заплати около минималната, но това никой не го пресмята. Така че в официалните отчети средната работна заплата расте. Личната номинална обаче почти не мърда, а реалната на практика намалява, защото за досегашната, относително висока заплата останалите вършат работата и на уволнените.

Оптимистът, който обикновено не е съгласен с подобни размисли, ще репликира – нали средната работна заплата все пак расте! Прав е човекът. Представете си какви перспективи само се разкриват, ако вървим все по този път. Нископлатените работници и служители ще стават все по-малко – през миналата година е намалял броят на заетите в отраслите с най-ниски заплати – селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, хотелиерство и ресторантьорство, култура. Няма промени обаче в броя на депутатите, министрите и въобще на заетите в държавното управление, на банкерите, на търговците на електроенергия – въобще там, където са големите заплати. Така средната заплата в РБ расте ли, расте. Картината донякъде се разваля, защото трябва да останат и някои професии с ниски заплати – лекари, учители, но те пък малко, по малко сами ще избягат. И ще останат само тези с високите заплати. Ще попита някой – а пари за тях откъде? Ами за какво са европейските фондове!

Каква перспектива само! А някои не я виждат и тръгнали по улиците да протестират срещу високите цени. Ами ще растат цените я, нали гоним европейско равнище. Като не можем по доходите, то поне по разходите.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!