11 юли 1979 г. - Първата американска космическа станция Скайлаб се разпада по план

11/07/2019, 01:34

Космическата станция Скайлаб навлиза отново в атмосферата на Земята, след като прекарва цели 6 години в нейната орбита. Това е може би най-очакваното завръщане на който и да е апарат от този тип след Аполо 13.

Скайлаб е първата американска космическа станция. Според САЩ тя тежи 77 тона. Намирала се е в околоземна орбита от 1973 до 1979 година и е посещавана от екипаж 3 пъти (прекарват общо 171 дни на борда). Включва лаборатория за изучаване, ефектите на безтегловност и слънчева обсерватория.

Скайлаб обаче се оказва провал. Още при изстрелването си тя е сериозно повредена, което впоследствие довежда до множество проблеми, като дефицит на енергия, които предопределят и ранния край на мисията.

Скайлаб все пак има различни постижения в областта на ефектите на безтегловност и слънчевата активност.

Планът на NASA е бил Скайлаб да остане в относително ниска орбита, докато космическа совалка с нов модул не я достигне и не я поправи, за да й позволи да се добере до по-висока орбита. Совалката обаче закъснява, а орбитата на станцията започва рязко да се променя. Ясно е, че тя трябва да се върне на земята.

Докато NASA се подготвя за свалянето на Скайлаб, светът очаква да стане свидетел на истинско зрелище. Медиите описват идването й като „сензационно“, тематични стоки се продават навсякъде. Други започват да залагат къде ще падне. San Francisco Examiner дори стартира кампания, в която обещава 10 000 (днешни 30 хил.) долара на първия човек, който успее да се сдобие с парче от станцията и го доведе до реакцията. Късметлията е 17-годишният Стан Торнтън от Австралия.

Идеята е била Скайлаб да падне над Индийския океан. Голяма част от нея отива именно там. Части обаче падат над Западна Австралия.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1346 г. — Карл IV е избран за император на Свещената Римска империя.
•    1733 г. — Осветена е катедралата в Санкт Петербург, известна като Петропавловски събор - най-високата сграда в града (122,5 м).
•    1829 г. — Руско-турска война (1828–1829): Руски отряди овладяват Месемврия (днес Несебър) и Анхиало (днес Поморие).
•    1829 г. — Приключва Австро-итало-френската война с победа за Франция и Сардиния.
•    1884 г. — Съставено е Правителство на България, начело с Петко Каравелов.
•    1890 г. — В Япония се провеждат за първи път избори.
•    1919 г. — В Холандия е въведен 8-часов работен ден.
•    1921 г. — След активната намеса на Червената армия Монголия става независима от Китай, като се създава Народна Република Монголия.
•    1922 г. - Официално е открит амфитеатъра Холивуд Боул в Лос Анджелис.
•    1940 г. — Румъния е изключена от Лигата на нациите заради сътрудничеството ѝ с Хитлеристка Германия.
•    1950 г. — Пакистан се присъединява към Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка.
•    1960 г. — Публикуван е романът Да убиеш присмехулник на американската писателка Харпър Ли, в който става дума за расовата несправедливост.
•    1971 г. — Състои се премиерата на рок операта Исус Христос суперзвезда от Андрю Лойд Уебър.
•    1987 г. — Според Организацията на обединените нации населението на Земята преминава границата от 5 000 000 000 (5 милиарда).
•    1995 г. — САЩ и Виетнам възстановяват дипломатическите си отношения.
•    1995 г. — Над 8000 босненски възрастни и деца (всички бошняци) са избити край Сребреница от сръбски военни сили, командвани от Ратко Младич, което става непосредствен повод за започване на Операция Преднамерена сила срещу Република Сръбска.
•    2001 г. — Американската компания за моментни фотоапарати Полароид обявява банкрут, след като не успява да разработи цифров фотоапарат за моментни снимки и губи пазари.
•    2006 г. — Microsoft прекратява поддръжката на Windows 98 и Windows Me.
•    2006 г. — За период от 11 минути седем бомби избухват в жп влакове в предградията на Мумбай, Индия, при което са убити 209 души, а 700 са ранени.
•    2010 г. — Завършва Световното първенство по футбол 2010 в Южна Африка.

Родени

•    1274 г. — Робърт I, крал на Шотландия († 1329 г.)
•    1657 г. — Фридрих I, крал на Прусия († 1713 г.)
•    1767 г. — Джон Куинси Адамс, 6-ти президент на САЩ († 1848 г.)
•    1798 г. — Паоло Сави, италиански геолог и зоолог
•    1811 г. — Йохан Георг фон Хан, австрийски дипломат и учен
•    1854 г. — Джорджиана Баримор, американска актриса († 1893 г.)
•    1857 г. — Алфред Бине, френски психолог († 1911 г.)
•    1864 г. — Петър Дънов, български духовен водач († 1944 г.)
•    1891 г. — Пер Лагерквист, шведски писател, Нобелов лауреат през 1951 († 1974 г.)
•    1899 г. — Пьотър Павленко, съветски писател († 1951 г.)
•    1901 г. — Илия Бешков, български художник († 1958 г.)
•    1903 г. — Рудолф Абел, съветски офицер от разузнаването († 1971 г.)
•    1916 г. — Александър Прохоров, руски физик, Нобелов лауреат през 1964 г. († 2002 г.)
•    1920 г. — Юл Бринър, американски филмов и театрален актьор († 1985 г.)
•    1927 г. — Херберт Бломщед, шведско-американски диригент
•    1928 г. — Курт Клингер, австрийски писател († 2003 г.)
•    1933 г. — Джорджо Армани, италиански дизайнер
•    1939 г. — Марко Семов, български писател († 2007 г.)
•    1948 г. — Сергей Антонов, българин, обвинен в атентата срещу Йоан Павел II
•    1958 г. — Уго Санчес, мексикански футболист
•    1959 г. — Ричи Самбора, американски китарист
•    1959 г. — Тобиас Морети, австрийски актьор
•    1964 г. — Кирил Сакскобургготски, син на Симеон II
•    1966 г. — Деби Дънинг, американска актриса
•    1969 г. — Ал Собранте, барабанист на групата Green Day
•    1974 г. — Андре Ойер, холандски футболист
•    1975 г. — Радостин Станев, български футболист
•    1975 г. — Рубен Бараха, испански футболист
•    1976 г. — Лил Ким, американска рап певица
•    1978 г. — Александър Захариев, български треньор
•    1979 г. — Ерик Абидал, френски футболист
•    1980 г. — Валентин Илиев, български футболист
•    1981 г. — Александра Фол, българска композиторка
•    1981 г. — Джесика Симпсън, американска актриса
•    1986 г. — Йоан Гуркюф, френски футболист
•    1988 г. — Лъчезар Балтанов, български футболист
•    1990 г. — Каролине Возняцки, датска тенисистка

Починали

•    969 г. — Олга, княгиня на Киев (* 890 г.)
•    1593 г. — Джузепе Арчимболдо, италиански художник (* 1527 г.)
•    1833 г. — Яган, австралийски военачалник (* ок. 1795 г.)
•    1906 г. — Хайнрих Гелцер, немски историк (* 1847 г.)
•    1920 г. — Евгения, императрица на Франция (* 1826 г.)
•    1925 г. — Никола Габровски, български публицист и политик (* 1864 г.)
•    1937 г. — Джордж Гершуин, американски композитор (* 1898 г.)
•    1941 г. — Артър Евънс, британски археолог (* 1851 г.)
•    1957 г. — Валтер Науш, австрийски футболист (* 1907 г.)
•    1971 г. — Педро Родригес, мексикански автомобилен състезател (* 1940)
•    1974 г. — Пер Лагерквист, шведски писател (* 1891)
•    1979 г. — Валтер Арнолд, германски скулптор (* 1909)
•    1985 г. — Васка Емануилова, българска скулпторка (* 1905 г.)
•    1989 г. — Лорънс Оливие, английски актьор и режисьор (* 1907 г.)
•    1994 г. — Савана, американска порноактриса (* 1970 г.)
•    2002 г. — Любомир Далчев, български художник и скулптор (* 1902 г.)
•    2004 г. — Лорънс Рокфелер, американски финансист и филантроп (* 1910 г.)
•    2007 г. — Лейди Бърд Джонсън, първа дама на САЩ (1963-1969) (* 1912 г.)
•    2008 г. — Майкъл Дебейки, американски кардиохирург (* 1908 г.)

Празници

•    ООН — Световен ден на човечеството (препоръчан да се празнува от Фонда на ООН за населението (рус.) през 1989 г., по повод раждането на 5-милиардния жител на планетата на 11 юли 1987 г.)
•    Ирландия — Ден на националната памет (в памет на загиналите за свобода на Ирландия, по повод края на Войната за независимост през 1921 г.)
•    Китай — Национален ден на мореплаването (празнува се от 2005 г., по повод на 600-годишнината на първата експедиция на китайския мореплавател Джън Хъ)
•    Монголия — Ден на революцията и независимостта (от Китай, 1921 г., национален празник)
•    Фландрия — Годишнина от битката при Куртре (1302 г., начало на борбата за независимост от Франция, национален празник)