26 юли 1887 г. - Публикуван е първият учебник по есперанто
26/07/2019, 00:21
На днешната дата през 1887 г. полският филолог Людвик Заменхоф публикува книгата си "Международен език", която е на практика и първият учебник по изучаване на създадения от него език eсперанто.
Есперанто (Esperanto Esperanto ) е най-разпространеният изкуствен международен спомагателен език. Първоначалното име на езика е Internacia Lingvo (международен език), а днешното му наименование идва от Doktoro Esperanto - псевдонимът, под който Заменхоф публикува „Първа книга“ („Unua Libro“) - първото описание на новия език, издадено през 1887 година.
Намерението на Заменхоф е да създаде лесен за научаване и политически неутрален език, който да служи като помощно средство в международното общуване, насърчавайки мира и разбирателството между народите. Първият международен есперантистки конгрес се провежда във френския град Булон сюр Мер през 1905 година. Той е последван от ежегодни международни конференции и срещи в различни части на света.
В България есперанто се разпространява почти веднага след излизането на „Първа книга“. Още в края на 19 век се появяват първите есперантски дружества, а през 1907 година в Търново е основан Българският есперантски съюз. Негов официален орган е списание „Български есперантист“, което излиза от 1919 година.
По различни оценки в наши дни броят на говорещите есперанто е между 30 хиляди и 2 милиона души, като за около 1000 души езикът е роден. Макар че езикът няма официален статут в никоя страна, през 1921 година той е препоръчан от Френската академия на науките, а през 1954 година с Резолюцията от Монтевидео получава признание от ЮНЕСКО, която установява официални отношения със Световната есперантска асоциация. Есперанто има съществено представяне в над сто страни, като използването му е най-разпространено в Европа, Източна Азия и Южна Америка.
Събития от датата
811 г. — В Битката при Върбишкия проход българският кан Крум разгромява войската на византийския император Никифор I, а самият император е убит.
1529 г. — Испанският конкистадор Франсиско Писаро получава заповед от краля да открие и завоюва Перу за испанската корона.
1730 г. — Императрицата на Русия Анна подписва указ за изливането на най-голямата камбана в света — Цар Калакол.
1788 г. — Британските колонисти в Австралия основават град Сидни.
1788 г. — Ню Йорк ратифицира новата конституция и става 11-ият щат на САЩ.
1803 г. — Във Великобритания е открита първата железопътна линия.
1847 г. — Либерия става първата африканска колония, придобила независимост.
1887 г. — Полският евреин Людвик Заменхоф публикува книгата си Международен език, която е първият учебник по изучаване на създадения от него език Есперанто.
1908 г. — В САЩ се създава Бюро за разузнаване, което през 1935 е преименувано във ФБР.
1909 г. — Открита е железопътната линия Радомир — Кюстендил (87 км).
1924 г. — Обявена е обща амнистия за участниците в юнските и септемврийските събития през 1923 г.
1926 г. — Учредява се Пловдивски Спортклуб
1940 г. — В Залцбург Адолф Хитлер и Йоахим фон Рибентроп започват преговори последователно с румънския и българския премиер за уговаряне връщането на Южна Добруджа на България.
1945 г. - В Потсдам, Германия, е обявена Потсдамската декларация.
1947 г. — Народна република България отправя официална молба към ООН за членство в организацията.
1947 г. — Американският президент Хари Труман подписва Закона за национална сигурност, с който се създава Централно разузнавателно управление (ЦРУ).
1956 г. — След като Световната банка отказва да финансира строежа на Асуанската язовирна стена египетският президент Гамал Абдел Насър обявява национализация на Суецкия канал, с което предизвиква международно недоволство.
1963 г. — При земетресение в Скопие, Югославия загиват 1100 души.
1965 г. — Обявена е независимостта на държавата Малдиви.
1971 г. - Програма Аполо: Започва пилотираната мисия Аполо 15 - четвъртата мисия кацнала на Луната, при която за първи път е използван Лунар Роувър и за пръв път е изследвана лунната повърхност извън лунно море.
1989 г. — Федералния съд на САЩ подвежда под отговорност студента Робърт Морис за разпространяване на първия компютърен червей по интернет.
1994 г. — Естония и Русия се споразумяват за напускане на руските войски от Естония.
1995 г. — В Брюксел е подписана конвенцията за създаване на Европейската полицейска агенция Европол.
Родени
1678 г. — Йозеф I, свещен римски император († 1711 г.)
1782 г. — Джон Филд, ирландски композитор († 1837 г.)
1802 г. — Мариано Ариста, президент на Мексико († 1855 г.)
1822 г. — Робърт Уилям Томсън, шотландски изобретател († 1873 г.)
1829 г. — Огюст Бернарт, министър-председател на Белгия, Нобелов лауреат през 1909 г. († 1912 г.)
1842 г. — Алфред Маршал, британски икономист († 1924 г.)
1856 г. — Джордж Бърнард Шоу, ирландски драматург, Нобелов лауреат през 1925 г. († 1950 г.)
1861 г. — Важа-Пшавела, грузински поет († 1915 г.)
1862 г. — Васил Кънчов, български историк, географ и политик († 1902 г.)
1865 г. — Филип Шайдеман, канцлер на Ваймарската република († 1939 г.)
1875 г. — Антонио Мачадо, испански поет († 1939 г.)
1875 г. — Карл Густав Юнг, швейцарски психолог и психиатър († 1961 г.)
1881 г. — Христо Метев, български предприемач († 1953 г.)
1894 г. — Олдъс Хъксли, английски писател († 1963 г.)
1922 г. — Джейсън Робардс, американски актьор († 2000 г.)
1928 г. — Стенли Кубрик, американски режисьор († 1999 г.)
1928 г. — Франческо Косига, президент на Италия († 2010 г.)
1941 г. — Красимир Спасов, български режисьор
1942 г. — Владимир Мечиар, министър-председател на Словакия
1942 г. — Людмила Живкова, български политик († 1981 г.)
1943 г. — Мик Джагър, британски рок музикант (The Rolling Stones)
1945 г. — Веселин Савов, български актьор († 2006 г.)
1945 г. — Хелън Мирън, английска актриса
1948 г. — Нораир Нурикян, български щангист
1949 г. — Роджър Тейлър, британски музикант (Queen)
1953 г. — Петко Москов, български скулптор († 2004 г.)
1957 г. — Ник де Фирмиан, американски шахматист
1958 г. — Анджела Хюит, канадска пианистка
1959 г. — Кевин Спейси, американски актьор
1964 г. — Сандра Бълок, американска актриса
1966 г. — Анджело Ди Ливио, италиански футболист
1973 г. — Кейт Бекинсейл, английска актриса
1982 г. — Дилайла Стронг, американска порно актриса
1985 г. — Гаел Клиши, френски футболист
Починали
811 г. — Никифор I, византийски император (* 760)
1057 г. — Бруно II, граф в Средна Фризия (* 1024 г.)
1471 г. — Павел II, римски папа (* 1417 г.)
1680 г. — Джон Уилмът, английски поет (* 1674 г.)
1848 г. — Анастасиос Палатидис, гръцки лекар (* 1800 г.)
1867 г. — Отон I, крал на Гърция (* 1815 г.)
1881 г. — Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота, принц на Кохари (* 1818 г.)
1894 г. — Цани Гинчев, български писател (* 1835 г.)
1895 г. — Иван Кюркчиев, български учител (* 1860 г.)
1904 г. — Димитър Попстаматов, български революционер (* 1880 г.)
1904 г. — Тодор Пеев, български общественик (* 1842 г.)
1925 г. — Готлоб Фреге, германски политик (* 1848 г.)
1936 г. — Марко Тотев, български общественик (* 1858 г.)
1944 г. — Реза Шах Пахлави, ирански монарх (* 1878 г.)
1952 г. — Ева Перон, аржентински политик (* 1919 г.)
1981 г. — Методи Кецкаров, български скулптор (* 1904 г.)
1987 г. — Мистер Сенко, български илюзионист (* 1905 г.)
1997 г. — Кунихико Кодаира, японски математик (* 1915 г.)
2013 г. — Джей Джей Кейл, американски музикант (* 1938 г.)
Празници
България — Професионален празник на служителите от национална служба “Жандармерия” - Определен с Решение на Министерския съвет от 6 юни 2002 г.
Гърция — Празник на село Алатопетра
Куба — Годишнина от нападението на казармата Монкада (1953 г., начало на революцията в Куба)
Либерия — Ден на независимостта (1847 г., от САЩ, национален празник)
Малдиви — Ден на независимостта (1965 г., от САЩ, национален празник)
