Вестник "Сега": Само Борисов може да спаси Нинова от крах

01/08/2019, 15:03

автор: Диян Божидаров, в. "Сега"

снимка: "Петел"

През последните седмици има новини в аванс за местните избори. При това твърде важни. Новините са, че всичко около изхода им зависи от ГЕРБ. Управляващата партия е на път да размаже БСП, единствено от нея зависи ще отпусне ли трохица от властта в
областните градове на водещия си опонент. Оттам и съдбата на Корнелия Нинова като лидер е оставена на милостта на Бойко Борисов.

Причината за всичко това е една-единствена – не някакви могъщи способности на ГЕРБ, а умопомрачителни по мащабите си вътрешни драми в БСП. Формацията на Борисов също преживява недобър период „пост-Цветанов“, отделно е изправена пред
огромно обществено омерзение. Но е овладяла всички властови ресурси, а и емоциите не преливат в доверие към БСП. В такава ситуация само единна, вдъхновена и организационно безупречна опозиционна сила може да даде отпор. БСП не е такава сила. Тя не само е разединена, но и

всички вътрешни крила са срещу лидера
Моментът е уникален – досега не е имало партиен председател, който в междуособиците да е способен единствено на действието "изваждане".
Нинова е жестоко скарана с Георги Гергов. На нож е със Сергей Станишев. Води война с Дъбов. В голяма конфронтация е с Миков. Не мели с Янков. Бие се с Гуцанов. Натири Жаблянов. Изгони Кутев. Пази гърба си от Овчаров. Замахва с дясната си ръка Кирил
Добрев, обаче тя невинаги слуша, милва Гергов. Въпросът не е кой добър - лош в тези войни – аргументи може да се дадат всякакви, най-вече – че няма добри. Големият въпрос е как точно тази БСП ще спечели местните избори. Всичките тези хора с
аватарите си в структурите ще се борят наесен за едно –

партията да загуби вота.
Отделно от това разединена БСП не може да излъчи позитивни сигнали вън от себе си. А след загубата темата в партията ще е една - главата на Нинова. Кой ще я спаси? Добрев, Зарков, Симов и Иво Христов? Не, едва ли. Лагерът на Нинова ще сдаде редута в момента, в който враговете й се обединят около алтернатива. На конгреса след европейските избори се бяха разбрали да я махнат, но името на приемника оставиха за след местните. „Кадровата политика“ на Нинова определено е забележителна. Повечето от днешните врагове й помогнаха за избирането през 2016 г. чрез безскрупулно сметкаджийство („аз на теб – ти на мен“). Постепенно тя отвори фронт срещу всеки от тях, но спечели малки войни. Сне доверието от Жаблянов, облече в такова Гагаузов (?!). Води битки с „паралелната държава“, но

само когато сметне за нужно
Случката във Варна отпреди няколко седмици бе емблематична. Малко предисловие за нея - още от първия ден на председателството Нинова получаваше писмени сигнали срещу варненския общински лидер Борислав Гуцанов – за мъртви души в партийните списъци, еднолични решения и т.н., но тя оставаше глуха, а през 2017 г. го предложи за член на Изпълнителното бюро.
Едва сега, три години след старта на председателството си и четири месеца до местния вот, Нинова реши да му „вземе главата на площада“ – с отлежалите "причини" върху бюрото, в брутален разрез с устава. Какво се случи? Всички врагове на Гуцанов -
дори тези, които творяха сигналите, не я подкрепиха – едни бяха шокирани от газенето на правилата, втори - от лицемерието, трети от страх - един ден те може да виснат на площада. В резултат Гуцанов остана, а Нинова бе засипана с критики. Враговете на варненския лидер я атакуваха, че го превръща в ненужна жертва и така го бетонира. Верните му хора - че цялото упражнение цели инсталиране на депутата Иван Иванов, срещу когото също има множество сигнали (член на БСП от 2-3 години, преди това съветник от „Атака – Възраждане“, арестуван преди години като полицай, и т.н.). В крайна сметка как тя реши проблемите във Варна? Какъв продуктивен резултат донесоха действията й? На кой точно морален кодекс отговарят? Пълна нула като форма и съдържание. Но не е само Варна. Във всеки град, село, в парламентарната група или Изпълнителното бюро Нинова нарочваше бивши довереници за предатели (по нейните критерии); погваше тези „кучи синове“, замествайки ги с „наши“.

Колко ли почтени хора ще привлече
тази тактика? Каква ли БСП ще произведе? Честна и социална партия? Нима!?
Няма спор, че 90% от враговете на Нинова не са цвете за мирисане. Факт е също, че тя действа смело, изненадващо. Част от неангажираната публика вероятно счита председателката за „Бойко в пола“, аплодира. Може и Орбан с фиба да е. Но няма партия, оцеляла при такива (само)унищожителни вътрешни противоречия. И в крайна сметка възниква въпросът защо. Защо са нужни битките? Кому са изгодни баталиите? По някое време може да е съществувал искрен стремеж за разчистване на „търговците от храма“, но вече не.

Цялата статия четете тук.