Големият български алпинист Атанас Скатов прави снимки високо в Пакистан и написа: Ножът е до кокала!

06/08/2019, 11:58

Редактор: Веселин Златков

Големият български алпинист Атанас Скатов, който вече има изкачени 9 от общо 14-те осемхилядници на планетата, написа важно послание до всички в социалната мрежа Фейсбук. В него той дава съвсем нагледен пример за нещо, за което всички говорят, но изглежда не всички смятат за достоверно - глобалното затопляне и ужасните последици от него.

Според Атанас Скатов, положението е наистина сериозно и това личи изключително и в планините, които претърпяват драматични промени. Ето какво пише той:

Ножът е до кокала!

Преди една седмица се завърнах от последната си експедиция в Каракорум, Пакистан. Видях неща за които знаех от години че се случват, но не очаквах че за толкова кратко време може да има такава промяна. Сега ще се опитам да Ви разкажа подробно какво точно видях и какво ме притеснява вече 20 години.
За да достигнем до базов лагер на двата осем хилядника, които изкачих през юли 2019 (Гашербрум 1 и Гашербрум 2), се върви около 110 км от последното населено място Асколе (2900м) до базов лагер (5050м). През лятото на 2016 година бях на същата експедиция и вече го бях вървял този трек до базов лагер. Първите два дни от трекинга се върви покрай река Балторо до лагер Пайо (3600м). Малко след лагер Пайо започва и самият ледник Балторо и се върви все върху него. Следващият лагер е Кубурце, по принцип тук само обядваме и продължаваме към лагер Урдукас за нощувка. Преди лагер Кубурце през 2016 година имаше едно огромно ледниково езеро, което заобикаляхме повече от час и половина. Много голямо езеро.

Тази година като стигнах това езеро, се оказа че е останало малко вода в него и дори не сме го заобикаляли, защото нямаше нужда. Това беше първото нещо, което ми направи силно впечатление, че ледника се е променил силно, намалял е и това езеро е изтекло. Намерих снимки в архива си от 2016 на същото място и се вижда на снимката колко е било голямо езерото. Качвам и актуална снимка от 2019 година за сравнение.

Макар и от години да знам за затоплянето на нашата планета и промяна на климата, когато го видиш с очите си за толкова кратко време и в такива големи размери, разбираш че всичко е истина с промяната на климата и не се знае още колко време ни остава до глобалната екологична катастрофа.
Последната зима беше паднало изключително голямо количество сняг в Каракорум, което беше и нашия голям шанс за върховете Гашербрум 1 и 2. Защото между базов лагер и лагер 1 (и двата лагера са общи за двата върха) се намира ледника Гашербрум, който е с много цепнатини и огромни ледени блокове. Още през 2016 година беше много опасно преминаването през този ледник. А на отиване към базов лагер на Конкордия трябваше да останем 2-3 дена, защото имаше много сняг и не можеше да се премине. А товарни животни започнаха да преминават едва след 3 седмици, като се разтопи снега. Благодарение на този голям сняг тази година успяхме първите няколко пъти да преминаваме през ледника до лагер 1, както и до лагерите 2 и 3 на двата върха, защото големия сняг запушва цепнатините и преминаваме успешно. Съответно и да изкачим двата върха, защото от затоплянето на климата са се отворили големи цепнатини, също така и над лагер 1 е по-безопасно и по-лесно когато има повече сняг. Преди години се е смятало, че връх Гашербрум 2 е най-лесният осем хилядник за изкачване, когато е било много по-сигурно и по-лесно изкачването му. След затопляне на климата и отварянето на цепнатините, както и пътя до лагер 2, може би вече не само не е най-лесният, но вече е изключително труден и опасен за изкачване, особено след още малко време, когато не остане сняг и лед по склоновете му ще бъде още по-трудно.
Щастлив съм че планината ме допусна и успях да стигна до върховете и на двата гиганта и то без да съм част от комерсиална експедиция, а сам. Но не за това пиша в момента. Цялата експедиция е описана подробно в дневник и живот и здраве някой ден ще бъде и той публикуван, както всички мои дневници до момента. Силно съм притеснен от факта, че всички прогнози за затопляне на планетата се сбъдват и то много по-силно от предсказанията. Освен че ледника намалява всяка година и милиони тонове вода изтичат в реките, на слизане към Асколе след експедицията течаха много по-големи количества вода от затопляне на времето, отколкото е нормално в тази част и по това време на годината. Успях все пак да стигна Асколе, като два пъти влизах в реката до кръста, за да я прекося. От Асколе хванах джип към Скарду, но само след 15 минути стигнахме до място, където реката беше разрушила пътя и се наложи да се върнем в Асколе за нощувка. По принцип след 15 часа се вдига рязко нивото на ледниковите реки до полунощ и отново пада нивото като замръзнат ледниците през нощта. И така всеки ден през летото. Обаче тази година пътя беше разрушен на две места, а реката не можете и да си представите с каква сила и количество е. Снимах с камерата и се надявам да успея да направя филм за експедициите ми от тази година и да видите и реките в какво състояние са. В Асколе говорих с възрастни хора и ги питах дали всяка година водата разрушава пътищата. Увериха ме, че толкова много вода за първи път виждат и с такава сила да разрушава. Притесних се много, явно със затоплянето все повече се топят ледовете и изтичат в реките.

Целият текст на Атанас Скатов можете да прочетете на профила му във Фейсбук: