След електрическите самолети идват и водородните

15/08/2019, 06:00

ZeroAvia е нова на пазара и има за цел да произвежда и продава самолети, които изцяло работят на водород, пише The Verge.

Компанията, базирана в Холистър, Калифорния твърди, че нейните самолети ще бъдат по-евтини за производство и експлоатация от стандартните, работещи с керосин. Същевременно те няма да изпускат въглеродни емисии - авиационната индустрия е един от най-тежките замърсители.

Компанията планира първоначално да се насочи към малки самолети с 10-20 места, които летят на къси регионални разстояние до 800 км. Компанията получи разрешение от американските регулатори за полети на прототипа си по-рано т.г.

ZeroAvia вече са провели и редица успешни полети и твърдят, че техният прототип в момента е най-големият в света самолет с нулеви емисии и са отговорили на първоначално поставените си цели.

Идеята за полети с електрическо захранване съществува от десетилетия, но едва наскоро започна да набира скорост. Днес има повече от дузина стартъпи и компании, които се стремят към електрически и хибридни прототипи.

Въпросът е какви ще са двигателите, задвижващи самолетите на бъдещето.

Повечето електрически автомобили използват литиево-йонни батерии, но няколко автомобилни производители предлагат задвижване с водород. Той е най-разпространеният елемент във вселената, което го прави много привлекателен за автомобилната и космическата индустрия, които иначе са силно зависими от изкопаемите горива.

Водородните горивни клетки използват сгъстен водород като гориво и отделят само водна пара, а технологията е развита от десетилетия. Но при летенето нещата са сложни. То изисква невероятно количество енергия, а все още батериите са прекалено тежки и скъпи, за да се постигне необходимата издръжливост.

Компанията вече води преговори с няколко авиокомпании. Технологията може да бъде усвоена най-бързо на места като Норвегия, където правителството планира да премине към 100% полети с нулеви емисии до 2040 г., но така или иначе цялата индустрия гони подобни цели. Очакванията са емисиите да се намалят на половина до 2050 г. в сравнение с 2005 г.