На днешната дата през 1822 г. френският историк и лингвист Жан-Франсоа Шамполион обявява, че е разчел тайнствения Розетски камък.
Розетският камък е епиграфски паметник, намерен през 1799 г. при разкопките на древната крепост Ал-Рашид на около 7 километра от малкия град Розета край Нил.
Представлява плосък черен къс базалт. Размерите му са 118×77×30 см; тежи около 750 кг. На него са издялани три еднакви по смисъл текста: два на древноегипетски език - с древноегипетски йероглифи и с демотично писмо, и един на старогръцки език. Старогръцкият език е бил добре изучен от лингвистите и съпоставянето на трите текста довежда до разшифроване на египетските йероглифи. От 1802 г. Розетският камък се пази и днес може да се види в Британския музей.
Текстът на камъка представлява благодарствен надпис, отправен през 196 пр.н.е. от египетски жреци към Птолемей V Епифан - монарх от династията на Птолемеите. В този период много подобни документи се разпространявали на два или на три езика, което се оказва твърде полезно за лингвистите.
Камъкът е намерен през 1799 г. от френския капитан Пиер Франсоа Бушар близо до гр. Розета на западния ръкав на Делтата на река Нил. Офицерът разбира важността на камъка и го изпраща в Кайро, където година преди това по заповед на Наполеон е открит Институт за Египет (Institut de l'Egypte). През 1801 г. французите претърпяват поражение в Египет от англичаните и са принудени да им предадат камъка заедно с други ценни паметници. Пренесен е в Лондон, където е изложен в Британския музей от 1802 г. Той е най-посещаваният обект в музея.
С разшифроването на текстовете върху камъка успоредно се занимават французинът Силвестър де Саси, шведският дипломат Д. Окерблад, английският учен Томас Юнг и французинът Жан-Франсоа Шамполион. През 1822 г. Шамполион постига успех, като използва метод, който става ключов за разбирането на египетски текстове.
Събития от датата
1529 г. — Започва Обсадата на Виена, след като Сюлейман I напада града.
1540 г. — Папа Павел III узаконява създадения шест години по-рано от Игнаций Лойола Общество на Исус (Йезуитите).
1821 г. — Мексико получава независимостта си от Испания.
1822 г. — Жан-Франсоа Шамполион обявява, че е разшифровал Розетския камък.
1825 г. — Пусната е в експлоатация първата в света пътническа железопътна линия между английските градове Стоктън он Тийс и Дарлингтън (40 km).
1854 г. — Параходът Арктик с 300 души на борда потъва. Това е първото голямо бедствие в Атлантическия океан.
1864 г. — Хаджи Димитър се прехвърля във Влашко след неуспешен опит да бъде ликвидиран търновския гръцки митрополит.
1877 г. — Руско-турската война (1877-1878): В щаба на руската армия пристига генерал Едуард Тотлебен, който е определен да поеме ръководството на военните действия край Плевен.
1885 г. — В Харков е открит Южноруският технологически институт - първото висше техническо учебно заведение в Русия.
1898 г. — Открита е жп линията Гебедже (днес Белослав) - Варна (15 км).
1918 г. — Владайското въстание: Въстаниците обявяват, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република) с председател Александър Стамболийски.
1922 г. — Гръцкият крал Константинос I абдикира от трона в полза на най-възрастния си син Георгиос II.
1937 г. — Балийският тигър е обявен за изчезнал животински вид.
1940 г. — Втора световна война: В Берлин е подписан Тристранния пакт — съюзен договор между Нацистка Германия, Фашистка Италия и Японската империя.
1946 г. — 26 Обикновено народно събрание приема Закон за кинокултурата, според който грижата за "правилното ѝ развитие" принадлежи на държавата.
1959 г. — Около 5 000 души умират на главния японски остров Хоншу след преминаването на тайфун.
1962 г. — С Постановление №162 в Търново е основан Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“, който по-късно прераства във Великотърновски университет "Св. Кирил и Методий".
1964 г. — Комисията "Уорън" решава, че единствено Ли Харви Осуалд е виновен за убийството на президента на САЩ Джон Кенеди, извършено на 22 ноември 1963 година.
1972 г. — На двудневно посещение в Народна република България пристига генералният секретар на Румънската комунистическа партия и председател на Държавния съвет на Социалистическа република Румъния Николае Чаушеску.
1983 г. — Ричард Столман представя проекта GNU за разработване на свободна операционна система, подобна на UNIX.
1996 г. — В обръщение по БНТ президентът д-р Желю Желев обявява, че е изпратил лична молба до МВФ за финансова помощ за България.
1998 г. — Интернет търсачката на Google обявява, че това е нейният рожден ден.
2000 г. — Съдът официално реабилитира д-р Г. М. Димитров, осъден задочно през 40-те години за "антидържавна дейност".
2003 г. — Изстрелян е апаратът на Европейската космическа агенция СМАРТ-1, предназначен за изследване на Луната от лунна орбита.
Родени
1389 г. — Козимо Медичи, основател на династията Медичи († 1464 г.)
1271 г. — Вацлав II, Крал на Бохемия († 1305 г.)
1601 г. — Луи XIII, крал на Франция († 1643 г.)
1783 г. — Агустин де Итурбиде, първи император на Мексико († 1824 г.)
1805 г. — Георг Мюлер, немски мисионер († 1898 г.)
1871 г. — Грация Деледа, италианска писателка, Нобелов лауреат († 1936 г.)
1878 г. — Яни Попов, български революционер († 1954 г.)
1879 г. — Михаил Джеров, български революционер († 1944 г.)
1882 г. — Апостол Дограмаджиев, български революционер († 1935 г.)
1888 г. — Николай Бухарин, съветски политик († 1938 г.)
1894 г. — Ото Нагел, немски художник и график († 1967 г.)
1904 г. — Димитър Ангелов, български учител († 1977 г.)
1904 г. — Едвард Коцбек, словенски поет, писател и публицист († 1981 г.)
1912 г. — Илия Йосифов, български оперен певец († 1993 г.)
1913 г. — Албърт Елис, американски психолог († 2007 г.)
1918 г. — Мартин Райл, британски радио астроном, Нобелов лауреат († 1984 г.)
1920 г. — Таки Хрисик, югославски композитор († 1983 г.)
1921 г. — Миклош Янчо, унгарски филмов режисьор († 2014 г.)
1922 г. — Богомил Симеонов, български актьор († 1991 г.), Артър Пен, американски режисьор († 2010 г.)
1923 г. — Пенчо Богданов, български актьор и режисьор
1933 г. — Стефан Димитров, български актьор († 1990 г.)
1951 г. — Мийт Лоуф, американски певец и актьор
1952 г. — Думитру Прунариу, румънски космонавт
1953 г. — Клаудио Джентиле, италиански футболист
1955 г. — Спас Джевизов, български футболист
1956 г. — Боряна Пунчева, българска актриса и режисьор
1958 г. — Ървин Уелш, шотландски романист
1961 г. — Иван Станчев, български полицай
1964 г. — Владо Стоянов, български футболист
1965 г. — Мария Шрадер, германска актриса
1965 г. — Рошди Зем, френски киноактьор
1972 г. — Гуинет Полтроу, американска актриса
1974 г. — Георги Владимиров, български историк
1982 г. — Лил Уейн, американски рапър
1982 г. — Маркус Русенбери, шведски футболист
1984 г. — Аврил Лавин, канадска певица
Починали
1657 г. — Олимпия Майдалкини, италианска благородничка (* 1594 г.)
1700 г. — Инокентий XII, римски папа (* 1615 г.)
1891 г. — Александър Екзарх, български общественик (* 1810 г.)
1901 г. — Иван Драсов, български революционер и общественик (* 1848 г.)
1905 г. — Коте Христов, гръцки андартски капитан (* 1863 г.)
1913 г. — Стоян Поппетров, български революционер (* 1874 г.)
1917 г. — Едгар Дега, френски художник (* 1834 г.)
1924 г. — Александър Буйнов, български революционер (* 1879 г.)
1924 г. — Стойо Хаджиев, български революционер (* 1880 г.)
1926 г. — Гоно Манчев, български революционер (* 1883 г.)
1939 г. — Стефан Костов, Ст. Л. Костов български писател и етнограф (* 1879 г.)
1940 г. — Юлиус Вагнер-Яурег, австрийски лекар, Нобелов лауреат (* 1857 г.)
1941 г. — Никола Ботушев, деец на БКП (* 1897 г.)
1944 г. — Аристид Майол, френски художник (* 1861 г.)
1944 г. — Георги Тановски, български военен деец (* 1883 г.)
1944 г. — Сергей Прокудин-Горски, руски фотограф (* 1863 г.)
1974 г. — Георги Кулишев, български политик (* 1885 г.)
1986 г. — Клиф Бъртън, американски музикант (Metallica) (* 1962 г.)
1999 г. — Драган Тенев, български писател и тв журналист (* 1919 г.)
2000 г. — Надя Афеян, българска оперна певица (* 1917 г.)
2002 г. — Стефан Христов, български учен (* 1910)
2005 г. — Карл Декер, австрийски футболист (* 1921 г.)
2008 г. — Ивелин Димитров, български музикант (* 1931 г.)
2010 Г. — Анастасия Костова, българска народна певица (* 1935 г.)
Празници
Ден на тигъра
Световен ден на туризма — Отбелязва се от 1980 г. по повод приемането на устава на Световната организация по туризъм
