Парите за Местни избори 2019 са 71 млн. лв., вижте какви са хонорарите и глобите

27/09/2019, 09:04

Тази година за Местни избори 2019 държавата заплаща по 100 лв. възнаграждение на председател на Секционна избирателна комисия (СИК), на зам.-председател и на секретар – по 90 лв., а на останалите членове – по 80 лв. Спрямо предходните общински избори надниците са скочили почти двойно, а изплащането им ще започне седмица след провеждането на изборите, съобщава "Канал 3".

В четвъртък бе крайният срок, в който държавата да преведе средствата, необходими за подготовката и провеждането на Местни избори 2019. За първи път сумата за вота е в размер на близо 71 млн. лева, - в сравнение с миналите местни избори, тези ще са с над 20 млн. лв. по-скъпи на данъкоплатците.

66 формации ще участват във вота, от които 59 партии и 7 коалиции. Този път участниците в местните избори са по-малко спрямо 2015 г., когато българите можеха да избират между 71 партии и 3 коалиции. Близо 17 500 българи ще се борят за кметски столове в 265-те общини в страната. Общият брой на регистрираните кандидати за изборите е над 36 288 души.

На изборите през 2015 г. основни конкуренти в битката останаха БСП и ГЕРБ. На първи тур кметове на ГЕРБ спечелиха кметските места в десет големи областни града, ДПС по традиция от раз получи Кърджали, а Видин, Кюстендил и Монтана отидоха в ръцете на коалиция от партии.

Сега сред рекордьорите по брой последователни мандати първенци са кметът на Монтана Златко Живков, и на Гоце Делчев – Владимир Москов, като двамата са единствените градоначалници в страната, които ще посегнат към седми управленски мандат.

Жребият на ЦИК определи номерата на бюлетините на някои от партиите и коалициите: ГЕРБ получи 43, БСП за България – 56, ДПС – 55, ВМРО – 34, НФСБ – 8, Атака – 4, ВОЛЯ получи номер 51, а Демократична България – 66.

За поредна година в навечерието на изборите депутатите ще излязат в предизборна ваканция, след като в предишни години стана ясно, че по време на предизборни кампании получават заплатите си като депутати, а реално правят предизборни агитации извън парламента. Сега от 16 до 25 октомври народните представители ще трябва да участват само в заседанията на парламентарните комисии, като единствено за тях ще им бъдат приспадани и компенсирани транспортни разходи. Ваканцията е и единственият начин парламентарната трибуна да не бъде използвана за предизборна агитация.

Откриването на предизборната кампания налага и строги правила за поведението на медиите – кандидатите могат да представят програмите и идеите си само след съответния договор между двете страни - правило, което строго се следи от Съвета за електронни медии. Абсолютно забранено е оповестяването на анонимни материали, както и на предизборни материали без издател; забранено е и публикуването на платени форми без съответното известяване за читателя.

Забранено е и използването на националните химн, герб и знаме, както и на религиози символи и знаци на чужди държави или общини в материали на български кандидати или партии. И задължително условие за публикуване на рекламни материали е оповестяването, че „купуването и продаването на гласове е престъпление“.

Забранена е предизборната агитация в държавния и общинския транспорт, както и във всички държавни и общински учреждения, институции, предприятия и в търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала. Остава и забраната да се унищожават предизборни материали на участници в местния вот; а агитационни плакати могат да се лепят само на определени от общините места.

Посланията в предизборната кампания могат да се водят само и единствено на български език, гласи Изборният кодекс. Всяко нарушение на това изискване ще бъде санкционирано с глоба от 2000 до 5000 лв. за всяко отделно провинение.

След приключване на битката за местната власт всички кандидати, партии или коалиции са длъжни в 7-дневен срок да премахнат агитационните си материали, иначе ги грози глоба от 1000 до 5000 лева.