1 октомври – Световен ден на музиката

01/10/2019, 00:21

Празникът се провежда за първи път през 1974 г. по решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО във Франция и днес се отбелязва в над 120 страни. Музиката е универсален език за малки и големи, а тъкмо децата са най-истинските меломани.

Последни проучвания във Великобритания и Финландия показват, че децата възприемат с по-голяма лекота музиката, отколкото човешката реч. Учените открили, че колкото повече малчуганите слушат музика, толкова по-често се усмихват. Много педиатри вярват, че музиката притъпява болката при децата и препоръчват да пуснем на детето любимата му песен, когато е неразположено.

В последните години все по-често чуваме за магичното въздействие на класическата музика върху емоционалното и интелектуално развитие на бебетата. Учените са доказали, че не само успокоява децата, но може да ги направи и по-умни. Музиката е здраве и щастие за децата ни.

Честит празник на всички, които създават музика и на всички, които я обичат!

1 октомври в историята:

Събития

331 пр.н.е. — Големият пълководец Александър Македонски побеждава при Гавгамела армията на персийския владетел Дарий III и завладява Персийската империя.
1218 г. — Папа Хонорий III освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи.
1791 г. — Провежда се първото заседание на Законодателното събрание на Франция.
1814 г. — Започва Виенският конгрес, който цели да преначертае политическата карта на Европа след победата над Наполеон по-рано.
1874 г. — Избухва голям пожар в Поморие — унищожени са над 550 сгради.
1888 г. — Основан е Софийският университет „Св. Климент Охридски“.
1890 г. — Светият Синод на Българската православна църква окончателно се установява в София.
1890 г. — Създаден е Национален парк Йосемити в Калифорния, САЩ.
1899 г. — Съставено е 19 Правителство на България на Либералната партия начело с Тодор Иванчов.
1910 г. — Терористи взривяват сградата на вестник Лос Анджелис Таймс, загиват 21 души.
1934 г. — В испанския парламент влизат трима министри от Испанската конфедерация на независимата десница, което довежда до въстания на социалисти и анархисти в Астурия и Каталония.
1936 г. — Генерал Франциско Франко става генералисимус и държавен глава на националистическото правителство в Испания.
1938 г. — Германия анексира Судетската област.
1942 г. — Извършен е първият полет на първия американски реактивен самолет Bell XP-59 "Aircomet".
1946 г. — Приключват Нюрнбергските процеси, след като са издадени присъди срещу 24 от най-известните нацистки лидери.
1946 г. — Основана е организацията с нестопанска цел Менса.
1947 г. — Правителството на САЩ възстановява дипломатическите отношения с България след Втората световна война.
1948 г. — Основан е чешкият футболен тим Дукла в Прага.
1949 г. — Народна република България анулира договора за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ със Социалистическа федеративна република Югославия, под натиска на СССР, и започва широка идеологическа кампания срещу правителството на Йосип Броз Тито.
1949 г. — Мао Дзъдун провъзгласява създаването на Китайската народна република.
1958 г. — Мароко и Тунис се присъединяват към Лигата на арабските държави.
1960 г. — Открит е завод „Електроника“ в София; до 1972 г. е сред първите и най-големи производители на електронни калкулатори в Европа.
1967 г. — Групата Pink Floyd започва първото си турне в САЩ.
1970 г. — Състои се погребението на президента на Египет Гамал Абдел Насър, по време на което много хора са стъпкани от милионната тълпа.
1971 г. — В град Орландо, щата Флорида е открит увеселителния парк Disney World.
1977 г. — Бразилският футболист Пеле прекратява спортната си кариера.
1982 г. — Хелмут Шмит подава оставка от поста канцлер на ФРГ и е наследен на поста от Хелмут Кол.
1992 г. — Стартира Cartoon Network.
1992 г. — Създадена е Държавната агенция за българите в чужбина.
1992 г. — В Литва е въведена нова парична единица, наречена лит.
2004 г. — Открива се Тараклийският държавен университет.
2005 г. — По време на терористичен акт в индонезийския остров Бали загиват 26 души и стотици са ранени.

Родени

208 г. — Александър Север, римски император († 235 г.)
1207 г. — Хенри III, английски крал († 1272 г.)
1685 г. — Карл VI, Свещен римски император, крал на Бохемия, Унгария и Хърватия († 1740 г.)
1754 г. — Павел I (Русия), император на Русия († 1801 г.)
1791 г. — Сергей Аксаков, руски писател и обществен деец, литературен и театрален критик († 1859 г.)
1855 г. — Анани Явашов, български просветен деец († 1934 г.)
1865 г. — Пол Дюка, френски композитор и музикален критик († 1935 г.)
1888 г. — Димо Сяров, български писател († 1965 г.)
1889 г. — Чавдар Мутафов, български писател († 1954 г.)
1890 г. — Любомир Золотович, български актьор († 1945 г.)
1898 г. — Коста Шулев, деец на БКП и БКМС († 1925 г.)
1898 г. — Марко Марчевски, български писател († 1962 г.)
1903 г. — Владимир Хоровиц, американски пианист от украински произход († 1989 г.)
1903 г. — Пиер Вейрон, френски автомобилен състезател († 1970 г.)
1907 г. — Георги Минчев, деец на БКП († 1942 г.)
1911 г. — Веселина Геновска, българска писателка († 1960 г.)
1911 г. — Захари Жандов, български кинорежисьор († 1998 г.)
1912 г. — Лев Гумильов, руски географ, историк и философ († 1992 г.)
1920 г. — Александър Попов, български футболист
1921 г. — Джеймс Уитмор, американски актьор († 2009 г.)
1922 г. — Чженин Янг, американски физик от китайски произход, Нобелов лауреат
1924 г. — Джими Картър, 39-ти президент на САЩ, Нобелов лауреат
1925 г. — Мария Столарова, българска художничка
1927 г. — Олег Ефремов, руски актьор и режисьор († 2000 г.)
1928 г. — Лорънс Харви, британски актьор († 1973 г.)
1935 г. — Джули Андрюс, британска певица, актриса и автор
1937 г. — Райко Стойнов, български футболист
1943 г. — Хусто Хорхе Падрон, испански поет
1947 г. — Аарон Цихановер, израелски биолог Нобелов лауреат
1951 г. — Валентина Атанасова, българска поетеса
1954 г. — Владимир Уручев, български политик
1961 г. — Сумру Яврочук, турска актриса
1963 г. — Лъчезар Танев, български футболист
1966 г. — Джордж Уеа, либерийски футболист и политик
1971 г. — Драгомира Бонева, българска актриса
1981 г. — Жулио Баптища, бразилски футболист
1988 г. — Кариба Хайн, австралийска актриса и танцьорка
1990 г. — Хазал Кая, турска актриса

Починали

1499 г. — Марсилио Фичино, италиански хуманист и философ (* 1433 г.)
1578 г. — Хуан Австрийски, испански военачалник (* 1547 г.)
1684 г. — Пиер Корней, френски писател и драматург (* 1606 г.)
1911 г. — Вилхелм Дилтай, немски философ (* 1833 г.)
1964 г. — Стефан Ангелов, български лекар (* 1878 г.)
1968 г. — Романо Гуардини, германски писател и философ-теолог (* 1885 г.)
1972 г. — Луис Лики, археолог и биолог (* 1903 г.)
1974 г. — Петко Задгорски, български художник (* 1902 г.)
1977 г. — Лазар Парашкеванов, български архитект (* 1890 г.)
2006 г. — Атанас Михайлов, български футболист (* 1949 г.)
2013 г. — Том Кланси, американски писател (* 1947 г.)

Празници

Световен ден за борба с хепатита — Определен от консорциум, в който влизат 15 организации от Европа и Близкия изток, за подкрепа на пациентите
Международен ден на вегетарианството — Учреден през 1977 г. с решение на световния конгрес на вегетарианците във Великобритания по инициатива на Северноамериканската организация на вегетарианците
ООН — Международен ден на възрастните хора (от 1991 г.)
Австрия — Ден на кафето [1]
Боливия — Народен ден на Библията
България
Празник на Академията на Министерство на вътрешните работи (МВР) — Обявен с Решение на 39-ото Народно събрание от 14 юни 2002 г.
Ден на Застрахователя — Обявен е за професионален празник през февруари 1996 г. с решение на Асоциацията на българските застрахователи и Съюза на частните застрахователи
Професионален празник на зенитно-ракетните войски — Отбелязва се от 1 октомври 1960 година, когато в Казахстанската степ български дивизион за първи път осъществява боен пуск на зенитна ракета
Празник на българските певци и музиканти — Обявен е през 1980 г. по повод 700-годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел
Ден на поезията
Камерун — Празник на обединението
Кипър — Ден на независимостта (от Великобритания, 1960 г., национален празник)
Китай — Ден на Китайската народна република (1949 г., национален празник)
Нигерия — Ден на независимостта (от Великобритания, 1960 г., национален празник)
Сан Марино — Инвеститура на Регента
Сингапур — Ден на детето
Тувалу — Ден на независимостта (от Кирибати, 1975 г., национален празник)
Узбекистан — Ден на учителя
Южна Корея — Ден на въоръжените сили
Япония — Национален празник на кафето