В петък в „Екип 5” с Гарелов премиерът подхвана една тема, която през уикенда доразви в Разлог. Иван го помоли да коментира необяснимите доходи на тъстовете на Цветанов. Премиерът вика: „Вие не знам дали имате тъща, дали си е платила данъците, или не знаете ли, или не?” Гарелов малко се смути: „Тя е покойна отдавна.” Премиерът: „И това не е лошо, където казва онзи.” И Гарелов се омърлуши…

На премиера явно му хареса как тази изтънчена шега сразява опонента, та я повтори и на журналистите, които го чакаха в Разлог с единствената цел да го провокират по същата тема. Ама нъц, той вече беше подготвен. И им разказа целия виц: „Срещнали са двама мъже на гробищата. Единият попитал: Защо си тук? Вторият казал: Жена ми почина. А първият отвърнал: На мен тъщата. Също не е лошо." Вицът изобщо не е така. Почва с това как се срещнали двама с жалейки и свършва с „тоже неплохо”… Премиерът го е направил още по-зловещ, щото пренесе действието току пред пресния гроб… Дори и ние, дето сме известен тъщолог, избягваме този виц. Много черен хумор. То ние и чак такава омраза не сме насъбрали. Даже ние никаква омраза не таим. Ето, утре тъщата има рожден ден. И съм сигурен, че ще ни направи подарък. Поне шише ракия ще донесе… Но премиерът има основание. На Цветелина майка й много го е потискала. Той си го каза: „Навремето и майка й, и баща й две години и половина въобще не искаха да чуят за мен. Не ме харесваха… Виждах им се лош. Охранител, як, с два пищова... Тъщата ми е стара аристократка. Завършила е английска гимназия. Работила е в консулски служби, по чужбина, в дипломатически мисии. В началото тя много ме потискаше, защото прави събирания - в 10 часа на ябълков кейк, следобед - пай с чай, и аз не се вписвах в средата. Освен това от време на време говори на английски, на испански с дъщеря си, защото в тяхното семейство всичките знаят езици, и аз не се чувствах на мястото си. Приеха ме много трудно, много хладно, консервативно…”

Как да не кажеш „тоже неплохо…” Нима не е виждала, гадината, че Бойко никак не се вписва във Five o’clock tea (чайче с бисквитки по икиндия). Нима не е знаела, че той пие чай само когато е болен. И не точно го пие, а само гаргари… Знаела го е, разбира се, и точно затова е правела тия чаени церемонии… И отделно винаги му поднасяла работи, дето се ядат с нож и вилица. Щото, пак по негово признание, той не се научил да борави с нож. С пистолет да, но с нож не…

Като се замисля, аз май дължа на мойта тъща още повече уважение. Щото тя в пет, най-късно в пет и половина, почва да прави салатки, поне два вида. И тоя феномен - “домашно шампанско”, демек да ми съска, докато аз се черпя, е непознат при нас. 

Ние, българите, не сме достатъчно набожни и от там тръгват много проблеми. Ако четем малко повече Библията, освен другите работи, от там можем да се научим и на отношения тъща-зет. Например апостол Петър повярвал на Христос, когато Божият син сторил чудо и излекувал тъща му. В Евангелие от Лука, гл. 4:38 пише: “Тъщата на Симона (Христос го кръщава Петър по-късно – бел. Т.Ф.) бе заболяла от силна огница. Като се приближи до нея, Той запрети на огницата и тя я остави. Болната веднага стана и им прислужваше.” Уважавали са се взаимно, искам да кажа. Едва я оставила огницата, и тя рипнала да им сервира…

Айде, стига толкова, че ще заговявам. Па от утре на боб и коприва до Великден... Абе, следите ли дали напъпи вече? Аз имам от лани замразена, ма ми се е прияла прясна… А тия на пазара я продават, гаче ли не са я брали по хендеците, а са я копали и поливали баре шест месеца…