ЗАВАРЧИК ЗАПОЧВА ГЛАДНА СТАЧКА, ИСКА ДА СЕ ПАЛИ

11/03/2013, 08:23

“Ще се самозапаля! Тубата с бензин съм я приготвил. Лумна ли, нищо няма да загубя. Освен един живот, в който стигнах до просяк.” Това казва Петър Стоянов, на 61 г.

От дълги тодини работи като заварчик и шофьор в “Напоителни системи” в Плевен. Решен е да се превърне в жива факла, защото не е получавал заплата от октомври м.г. Като него с празни портфейли са 160 служители в плевенския клон, който държи територии и в Ловешка, и в Габровска област. Управителят Людмил Личков също не е вземал никакви пари.

Стоянов е избрал отчаяния ход и заради колегите си. Нека огненият протест тежи на съвестта на ръководството в София, предупреждава той. На 5 март синдикалисти от плевенското предприятие били в столицата и разговаряли с шефовете на централата. Главните обещали да преведат парите до 25 март.

“На 7 март е пристигнала декларация - трябва да изчакаме близо 3 седмици. И през февруари бяха обещали, че до 25-о число ще платят двете заплати за ноември и декември. Не си удържаха на думата. Не съм разследващ, но подозирам, че се злоупотребява с тия средства. Ами само за месец да ги внесат на лихва - някой ще си прибира печалбата”, разсъждава Стоянов.

Категоричен е, че започва гладна стачка, ако днес заплатите не тръгнат към Плевен. “И без това гладувам от месеци. На ден карам с 4 лева. Сутрин пия кафе. Купувам си 2 хляба по 75 стотинки. Обедът и вечерята ги сливам - някъде между 3 и 4 ч следобед, когато гладът стане непоносим. Изяждам 5 филии, поръсени с шарена сол. С оскъдната дажба завчера дори икономисах 2 лева. Сложих ги в неприкосновения резерв”, казва мъжът.

Понякога приятели от близките села му носят яйца. “Приемам ги като скъпоценен подарък. За 2,5 месеца стопих 14 кила. Бях голям, едър. Който ме помни преди, може и да не ме познае. И пак не ме е страх от гладуването - мъчи ме стресът. Ще разбие психиката ми и току-виж докарал някоя лоша болест. Затова, докато съм здрав, няма да се откажа да пламна. Иначе как началниците ще разберат, че не само аз, а и толкова хора сме на ръба на пропадането?”, пита Стоянов.

Изключили тока в жилището му заради неплатени сметки. Не оспорва тия 75 лева - навъртели са ги хладилникът, телевизорът и бойлерът. Има и елпечка, но не я пуска, стои на студено. Приятел му дал парите и борчът към енергото бил оправен. Човекът добавил и 19 лева за включване към елтаблото, иначе по принуда Стоянов щял да кара на свещи.

“Като дружество продаваме вода - оттам се формират заплатите. Изкарваме си ги. Обаче нямаме право да си продадем желязото за скрап. А помпените станции бяха разрушени. С очите си видях как в Горни Дъбник изнесоха над 250 тона желязо. 3 камиона чакаха ред да товарят. Най-напред вдигаха електромоторите - един тежи 700-800 кила, има и по тон. Трансформаторите са с тегло 3 тона и целите са пълни с цветен метал. Къде потънаха парите? Като сме толкова закъсали, защо министерството на земеделието не даде правото на клоновете сами да си продават желязото за скрап? И кой от София сложи подписа си под заповедта да бъдат съсипани съоръженията, сред които доста бяха годни?”, не спира с въпросите Стоянов.

Обяснява, че изтъква проблеми по върховете, защото негативите обират обикновени работници. Тревожи се, че област Плевен е пред бедствие. Мрачната му прогноза е за нечувана суша през лятото, тъй като водите в основните язовири били под критичния минимум.

"Напоителни системи" в Плевен поддържа около 70 км канал, захранващ язовирите на Телиш и Горни Дъбник, които са от национално значение. Каналът обаче е в окаяно състояние - затлачен и с много пукнатини - в тях потъва водата. Загубите са страхотни. От София стотинка не са дали за ремонт на канала, всичко оправяме с наши средства. А на язовира в Телиш има ВЕЦ, която изкарва 15-20 хил. лева на месец. За веца обаче няма купувачи, май не смеят да се втурнат към сделка, плаши ги безводието”, заключава Стоянов.

“Причината за неизплатените заплати е, че не е предвидена операцията отводняване на земеделски земи. На територията ни те са около 40 000 дка - отводняват ги 15 помпени станции, на които работят 68 души. Те не носят приходи, тъй като са планирани само на разходи. Парадоксът е, че отводняването е държавна дейност, но не се издържа от държавата”, поясни шефът на плевенския клон Людмил Личков.

"24 часа"

снимка: Буряна Божинова

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!