Сиянието на Варненското злато (част първа): Тайната на големия бик

28/05/2011, 11:46

Георги Велев е автор на много изследвания и студии върху Емилиян Станев, Достоевски, Шекспир, Омир и техни емблематични творби. При всички тези автори открива по нещо енигматично и мистерийно, като например, че сонетите разиграват олимпийската митология. Откритието на живота му са големите мегалитни комплекси в родината. Един от най-изумителните според него е във Варна - Побитите камъни. Смята, че те са съзнателно творение, а не природни образувания, което предизвика скандал в научните среди. В продължение на няколко броя ще ви запознаем с откритията на Велев, а всеки сам може да прецени дали да вярва, или не.

По отколешна нашенска традиция чакаме признанието да дойде от чужбина. Така е с романа „Под игото”, който едва след грандиозния успех в Англия се появява в самостоятелно издание в родната си страна. Така се случва и с книгата на Христо Смоленов и Христо Михайлов „Тайното знание на Черноморската Атлантида”, която бе издадена първо на английски и френски език, а след премиерата ù в Париж - и на български.

Но отзвукът от нейното излизане у нас е вял. Това, от една страна, е израз на огромното ни самочувствие: голяма работа, че по нашите земи се зародила първата доказана досега цивилизация, която засвидетелствала във Варненското халколитно съкровище изумяваща система от геометрични знания. От друга страна, е проявление на неориентираност, смазано до нихилизъм самочувствие: бе, остави тая работа, пак ни баламосват, ние ли ще открием нещо! За щастие доказателствата, че Варненското златно съкровище е местно, са необорими и впечатляващо веществени.

Откритията се базират на точната наука

Откритията на Смоленов и Михайлов се опират на математически факти, които с почуда и възторг се признават от Америка до Япония. Не кой да е, а принц Микаса, чичо на японския император Акихито, доайен на археолозите в Страната на изгряващото слънце, приема Христо Смоленов и признава величието на културата Варна.

Най-смайващо в книгата на Смоленов и Михайлов е доказателството, че закодираните в златното съкровище знаци са основополагащ корпус на тайното знание, което по мистериозен начин мигрира през великите центрове на цивилизацията. От най-древната световна култура Варна знанията хилядолетия по-късно преминават в Китай (култура Хонгшан), Междуречието, Египет, Елада и достигат Ренесансова Европа. Такава е например прогресията на Фибоначи, изящно разчертана 5000 години преди откривателя ù върху купата от гроб 4. Същият керамичен съд, доказват авторите, е с диаметър един „царски лакът” (0,5236 м) – основната мерна единица, без която е невъзможно издигането на пирамидите в Гиза.

Закодирано е числото „пи“

В находките от Варненското съкровище Смоленов и Михайлов разкодират заложено свещеното число „пи”. Те го откриват във фигурките на големия и малкия бик от гроб 36 като отношение между височината от основата на предното копито до върха на рогата и разстоянието от долното копито до пробитите дупки по средата на гърбовете. Това важи също в отношенията на разстоянията между дупките по костните идоли и, разбира се, в пропорциите на керамичната купа от гроб 4.

Несъмнено е, че без познаването на „пи”, макар и само като графично отношение, е невъзможно развитието на каквато и да е геометрия, а следователно и цивилизация. Изказват се мнения, че в „пи” е заложена цялата човешка история, дори че в безкрайните му глъбини се таели Шекспировите текстове. Факт е обаче, че „пи” е основен конструктивен геометричен принцип в единственото оцеляло от чудесата на света – Хеопсовата пирамида. Но сакралната мощ на „пи” в древността е била достъпна за извънредно тесен кръг от върховни жреци и велможи, които чрез пазеното в тайна знание владеели света. За непроницаемостта на древните тайни съдим от изумителното обстоятелство, че не е открит какъвто и да проект – идеен или изпълнителен – от грандиозните обекти на древността. Потайността, необявената стойност на „пи” продължава чак до III век пр. н.е., когато Архимед в трактата си „Квадратурата на кръга” го изразява с числовото съотношение 22/7. Смята се, че до онзи момент „пи” не е имало математически израз, а е било известно само като прагматично отношение на дължини. Но това въобще не е вярно!

Първата система от математически знания

Първото обозначаване на „пи” като 22/7 е отбелязано чрез броя изчукани точки по големия бик (гроб 36) от първото обработено злато в света, което според Смоленов се оказва и първата система от математически знания! Наред с точките, които издуват, но без да пробиват златната повърхност, по фигурката на бика има десет дупки, групирани в пет двойки, централно място сред които заема двойката по средата на гърба му. Прави впечатление, че дупките ù са с най-голям диаметър (3 мм), а също така само при тях посоката на пробиване е от лицевата страна към гърба, докато при останалите осем пръстенчета от подгънат по ръбчетата метал са отпред. Да обърнем внимание, че двойките дупки са разположени на възлови места по тялото и бележат прави линии, очертаващи неясни за нас фигури и същевременно обособяващи ковнатите дупки в отчетливо разпределени групи:

- първа: в началото на гърба – 6 бр.;

- втора: от средата на гърба до опашката – 7 бр.;

- трета: от опашката до дупките по средата на задния крак – 4 бр.;

- четвърта: втората половина на задния крак – 6 бр.;

- пета: от основата на предния крак до линията на долната част на главата – 7 бр.;

- шеста: от основата на главата до началото на рога – 4+1 бр.;

- седма: точките по протежение на целия свод на корема – 23 бр.

Точките от горната част, фиксирана от двете двойки дупки, намиращи се най-долу по фигурката, са общо 5+6+7+4=22 бр. Ако това число бъде отнесено към броя на точките от долната част на предния крак, се получава отношението 22/7. Оказва се, че прочутата дроб е отбелязана върху варненския бик четиридесет века преди нейния официално приет откривател Архимед (287–212 г. пр. н.е.).

Основателни биха били възраженията, че блуждаем в областта на случайното, при което можем да подбираме каквито ни хрумнат отношения. Защо точно 22/7, а не 22/6 – колкото в знаменателя са точките върху долната част на задния крак? Или пък защо броят им по свода на корема 23 не разделим на 7?

Увереността ни, че отношенията между броя на точките в секторите, обособени от двойките дупки, не са произволни, идва от доказаната теза в книгата на Смоленов и Михайлов, че в находките от Варненския некропол е закодирана система от знания (както във всички заедно, така и в отделните артефакти). Още едно потвърждение е обстоятелството, че горните страни (над двойките долни дупки), разделени от централната двойка дупки на гърба, са с по равен брой точки:

Втора група (7 бр.) + трета група (4 бр.) = шеста група (5 бр.) + първа група (6 бр.); 7+4 = 5+6. А общият брой на тези „горни” точки – 22 бр., плюс точките по свода на корема – 23 бр. (22+23 =45), е точно колкото са точките по фигурката на малкия бик от същия гроб 36. Натрупването на всички тези наглед случайни съвпадения подсказва целенасочено закодирани закономерности.

Георги Велев

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!