Известният галерист Момо Трайков разказа спомените си за Стоянка Мутафова

07/12/2019, 19:12

Великата и невероятна Стоянка Мутафова е оставила в много хора спомени, които те трудно могат да забравят. Сред тях е галеристът Момо Трайков, който е внук на актрисата от миналото Лили Попиванова, пише Блиц.

Ето какво си спомня той: Вкъщи идваха много артисти, защото театрите са близо до нашето жилище, а вкъщи винаги имаше нещо за ядене, кафе и сладкиши. След представление артистите винаги трябва да разпуснат. Не могат да отидат направо да спят. Моята най-голяма привилегия в детството беше, че баба ми Лили Попиванова, постоянно ме водеше в театъра докато репетира, или има представление. А аз волно и безнаказано сновях по гримьорните и гледах как се гримират Стефан Днаилов, Велко Кънев, Антон Радичев, досаждах на Славка Славова и Таня Масалитинова. Познавах всички артисти. Гледах как играят на табла, докато чакат да излязат на сцената. Двама играят, а другите коментираха като кибици.

Една вечер след представление, баба ми със Стоянка Мутафова, бяха големи приятелки, пристигнаха вкъщи да се отпуснат. Докато си говореха, стана късно и Мутафова остана да спи вкъщи. Към полунощ в моята стая си бях пуснал хардрок. Стоянка влиза и вика: „Какво е това дето слушаш, че това не е никаква музика. Това е само ужасен шум.” Отговарям й, че те не разбират, че това е музиката на нашето поколение. „Така ли? –извикаха и двете в един глас.- По наше време имаше истинска музика.” И като си пуснаха Елвис Пресли и Джони Алиде, и като се хванаха по нощници, такъв рок извъртяха! Аз само ги гледах смаян. Те се вихриха така в бесен рокендрол и тресяха къщата посред нощ, докато не паднаха изтощени в хола. Стоянка Мутафова казваше, че само като чуе рокендрол на часа скача, и не може да се спре. А за Стефан Данаилов помня как един път имах задача от училище да заведа в класа да гостува известна личност.

Казвам на баба ми Лили Попиванова, а тя веднага отиде в гримьорната при Стефан Данаилов, тогава той играеше в прочутия сериал „На всеки километър”: „Ламбо, почва тя от вратата, трябва да отидеш в училището и да говориш пред децата, че Момо е обещал!” И той, както си беше добър, веднага каза „Ами, добре!”. А в училището настана една еуфория, всички искаха да присъстват. Учителките дойдоха с най-хубавите си тоалети, нагласени, гримирани, с прически специално за срещата. Ламбо беше всенароден любимец, харесван от всички поколения жени. Цял час говори Стефан Данаилов, а аз бях на седмото небе от гордост.