ЗДРАВИ И ПРАВИ ПРОСЯЦИ ПРЕД ХРАМА: "КАКВО?! ПО-ДОБРЕ ДА КРАДЕМ ЛИ?" (ВИДЕО)

17/03/2013, 18:24

Александър Тодоров

Виолета Гурнакова

„Да крадем ли е по-добре”, оправдаваха се здрави и прави мургави младежи

Бум на просяци беше отчетен днес около варненските храмове. Дали заради християнския празник Сирни заговезни, или заради друго, но около църквата „Света Петка“ във Варна от сутринта трима млади роми завардиха вярващите, които искаха да запалят по свещ.

Младо момче и две момичета на не повече от 18 години вървяха упорито към всеки, който се опитваше да мине през градинката, и не го пускаха да си тръгне, докато не им напълни пластмасовата чашка със стотинки.

„Защо не работите“, задаваха граждани въпрос на просещите. „Ами да крада ли, няма работа“, отговаряха те. Въпреки че и тримата изглеждаха във видимо добро здраве, младежът твърдеше, че е инвалид и заради травма от катастрофа на единия крак не може да работи. Двете момичета признаха, че никога не са работили, но имат по 5 деца. Едната от тях гонеше хората с чашка в ръка, а другата твърдеше, че връща бутилки, за да изкара някой лев. И двете повториха след момчето, че другият вариант за тях е да крадат. И тримата са били в ареста, докато младежът дори е лежал в затвора за грабеж, призна той самият.

След като бяха помолени от граждани няколко пъти да напуснат градинката около храма, те оставаха на местата си и дори отвръщаха със смях. На въпроса не ги ли е страх от полицаите те отговориха с непристойни жестове, станали достояние на минувачите. „Няколко пъти ни вземат в ареста и после ни пускат“, обясниха момичетата.

След като най-после се измориха от камерата и решиха да си тръгнат, в градинката дойде разплакана българка, която обясни, че синът й е тежко болен, с мозъчно увреждане от лекарска грешка и за да го спаси, тя е трябвало да тегли кредит с мизерната си пенсия от 95 лева. В момента единственото спасение за сина й били лекарствата, които жената не може да си позволи. За това тя обикаляше от пейка на пейка, за да събере някоя стотинка. „Срам ме е да прося, простете ми, бях учителка 35 години, това ли заслужавам!“, вайкаше се жената.

В същото време покрай храма преминаха още няколко млади и по-възрастни хора в клошарски вид, след което се спряха при кофите за боклук в борбата си за оцеляване в родината.