Йордан Дончев
Венецуела, Малката Венеция - както я нарекъл през 1499 г. испанският конквистадор Алонсо де Охеда, е пред решителен избор. На 14 април трябва да реши ще продължи ли по пътя, по който 14 години я води харизматичният Уго Чавес, или ще промени посоката. Решението ще има отражение не само за най-богатата на нефт държава, но и върху важни процеси както на Американския континент, така и в света. Заинтересовани са преди всичко обикновените хора в Латинска Америка, за които венецуелският президент вдъхваше надежда за по-добър живот. Сблъскват се стратегическите интереси на САЩ, Русия и Китай. Предстои битка, в която ударите под кръста няма да са изненада. Сигнал за първия вече е даден – изпълняващият длъжността президент Николас Мадуро обвини САЩ в намерение да убият кандидат-президента на опозицията Енрике Каприлес, за да провокират хаос.

Съвременната история на Венецуела може да се раздели на три – до Чавес, с Чавес и след Чавес. И това не е само литературен образ.
Опонентите го наричат диктатор, но мнозинството негови съграждани и милиони латиноамериканци го боготворят. Управлението му беше белязано от авторитаризъм и противоречия, но той спечели демократично всички избори, на които се яви. Обяви, че Венецуела строи социализма на XXI век и за едно десетилетие успя да намали наполовина дела на бедните и да повиши жизненото равнище на обикновените венецуелци. Но не успя да се пребори с корупцията, инфлацията и престъпността. Има режим на тока, но цената на бензина е 5 цента за литър.
За малко повече от десетилетие БВП нарасна близо три пъти и надмина 12 000 долара на човек. Безработицата падна на 7,2 процента, при 14,5 през 1999 г. Минималната заплата е 472 долара. Осъществена бе внушителна програма за ограмотяване, ЮНЕСКО призна Венецуела за държава без неграмотност. На работа бяха привлечени хиляди кубински лекари, които осигуряват безплатна медицинска помощ за бедните.
Мнозина казват, че това се дължи на петрола. Вярно е. Но нефтодобивът бе национализиран още през 1974 г., Чавес просто продължи процеса и национализира нефтопреработващите комбинати, които облагодетелстваха една малка свръхбогата олигархична върхушка. Сега парите от петрола бяха насочени и към обикновените хора. Кредити с ниски лихви подпомагат създаването на малки предприятия и кооперативи, отпускат се стотици хиляди стипендии за ученици и студенти, осигурена е медицинска помощ за бедните. И затова не е случайно, че Чавес се ползва с масова подкрепа. Когато през 2002 г., по времето на Джордж Буш-младши, бе организиран преврат и той бе отвлечен, на улиците излязоха стотици хиляди, което принуди похитителите да върнат Чавес за по-малко от 24 часа.
Не бива да се отминава и активната му външнополитическа дейност. Осъществени бяха важни инициативи за интегриране в Южна Америка, страната зае водещи позиции в ОПЕК и други международни организации. Силната антиамериканска риторика не се отрази на редовните доставки на нефт за САЩ.
"Венецуела изпъкна със социалното си развитие и приноса си за регионалната интеграция на Южна Америка", заявиха президентът на ЕС Ван Ромпой и председателят на Европейската комисия Жозе Барозу в съвместно изявление по повод смъртта на Чавес.
Най-високият в света водопад – Анхел, е сред природните забележителности, които привличат милиони туристи във Венецуела.
Днес Венецуела заема първо място в света по доказани залежи и трето място по износ на нефт. Черното злато рязко засили влиянието на Каракас в Южна Америка, която през последните години се характеризира с олевяване на правителствата и засилване на антиамериканските настроения. Опитът за военен преврат и отвличането на Чавес станаха причина за промяна на външната политика и на Венецуела, която засили контактите си с Куба и Русия. Вашингтон трудно може да приеме това, но не реагира може би и заради факта, че доставките на нефт не спряха. Което не означава, че САЩ са се примирили. Дали Чавес е бил действително заразен, както се заговори след неговата смърт, едва ли някога ще се узнае.
През 2012 г. Венецуела изпревари Саудитска Арабия по доказани нефтени залежи.
През последните години отношенията между Венецуела и Русия се развиха динамично. Каракас закупи руско въоръжение за няколко милиарда долара, а «Роснефть» получи лиценз за разработване на две големи нефтени находища, за което плати над 2 милиарда долара.
Предстоящата промяна обаче може да доведе до промяна и във външните отношения. Победата на Мадуро, който се явява на изборите с програмата на Чавес, би съхранила повече интересите на Русия. Кандидатът на опозицията Енрике Каприлес обаче заяви, че ако победи, ще се откаже от оръжейните доставки от Русия.
Китай, който е важен търговски и политически партньор на Венецуела, също е заинтересован от развитието на ситуацията.
Венецуела се раздели с Чавес, но няма да го забрави. През последните години той се бе превърнал в символ и влиянието му ще се чувства дълго. Най вероятният сценарий е Николас Мадуро да спечели изборите, подкрепен от милионите симпатизанти на досегашния президент. Според последното проучване за него ще гласуват 49,2 процента от избирателите. Енрике Каприлес, кандидат на опозицията, която е съставена от разнородни партии – от дясно до крайно ляво, може да разчита на 34,2 процента. И все пак Венецуела, без харизматичния Чавес, ще се променени. Много наблюдатели прогнозират, че антиамериканската риторика ще изчезне за сметка на по-прагматични икономически връзки със северния гигант, но няма да бъдат загърбени и връзките с Русия.
Панев: Крадат парите за пътища. Следват трагедии
Дата: 11/11, 22:03
Кирил Белелиев: „Соларната система не свършва с монтажа на панелите“
Дата: 11/11, 22:00
Сеп Блатер: Инфантино е диктатор и има нужда от психиатър
Дата: 11/11, 21:57
Правителството купува 1040 военни камиона за 410 милиона евро
Дата: 11/11, 21:521 Коментар
Омбудсманът: Всички отговорни за „Топлофикация“ да седнат на една маса и да решат проблема
Дата: 11/11, 21:501 Коментар