Харалан Александров: Ще изгоним младите, но няма да се променим. Патриархалната култура в България води до корупция, безхаберие и бедност

21/01/2020, 11:10

"Всеки опит да бъде цивилизована социалната сфера се натъква на свирепи удари от страна на агонизиращата патриархална култура. Не си ли спомняте какво се случи със закона за социално подпомагане, чиято задача е точно тази - да цивилизова и развие грижите за деца.

Появиха се от някъде едни обезумели, силно разтревожени, според мен идеологически манипулирани родители, които казаха:

"Не, спирате, ще ни вземете децата, ще ги дадете на едни норвежци, ще ги направите джендъри и още куп безумия. Това е съвършено целенасочена битка на патриархалната култура да запази суверенните права върху децата си. В култура, в която най-важното е родителят да притежава детето всичко друго може да бъде пожертвано - може да бъдат пожертвани децата от малцинствените общности, могат да бъдат пожертвани децата, бъдещето на страната... важното е нашите деца да живеят по начина, по който ние вярваме. Това е патриархата и това е светът, в който живеем. Всичко друго е светът на проваления патриархат. Корупцията, безхаберието, лошото функциониране на институциите и масовата миграция на младите - ние ще ги прогоним, но няма да се променим. Това е дебатът как отглеждаме хора и какво правим със следващото поколение. Това е единственият важен дебат, тъй като ние друг ресурс нямаме." Това заяви социалният антролопог Харалан Александров във връзка с ужасяващият случай на насилие над 8-годишно дете от ромски произход. Според Александров това говори за провал на обществото:

"Децата, които са жертва на подобен тип насилие от родители или познати получават тежки травми – ментални и морални увреждания. Необходима е изключително дълга терапия, за да се съвземат. Затова превенцията е изключително важна. Това е провал на цялостната култура, която аз наричам култура на агонизиращ патриархат."

Антропологът заяви, че колкото е по-бедна една общност, толкова по-затворена е тя. Той обясни, че не е достатъчно децата от бедните общности да посещават училище, за да се социализират. "При положение, че то живее в ад – това няма да доведе до позитивно развитие. Необходимо е да има друг тип интервенции, които да бъдат съобразени с конкретния случай", посочи експертът.