СЛАВЕН ЮБИЛЕЙ: Преди 70 години на 30 май: Българи спасяват Пирея от унищожение

---

 

Подвигът на кап. Иван Томов и екипажа на кораба „Княгиня Мария-Луиза“ предотвратява чудовищна експлозия, но все още остава непочетен

70 години един от най-героичните подвизи в българската морска история остава непочетен и още по-тъжно - дори малко известен. На 30 май 1941 година моряци от парахода „Княгиня Мария-Луиза“ начело с кап. Иван Томов спасяват от тотално унищожение гръцкото пристанище Пирея. 

За заслугите си Томов получава на свое име единствено една малка уличка във Варна, на която доскоро дори и паметната плоча липсваше. Няма паметник. Няма кръстен дори и кораб.

Преди 70 години на този ден кап. Томов с помощта на неколцина души от своя екипаж извежда горящия кораб „Княгиня Мария-Луиза“ извън пристанище Пирея и предотвратява тотална катастрофа. Българският параход, който е бил зареден догоре с експлозиви и керосин, е можел да вдигне във въздуха целия град и да помете жителите му. За да спасят хиляди, седмина българи жертват живота си.

По време на Втората световна война всички български кораби са мобилизирани за нуждите на Вермахта. Така се случва и с първия презокеански параход – „Княгиня Мария-Луиза”. Корабът е изпратен на мисия в Гърция, която вече е завладяна от германците. Първоначално извършва едно плаване до Солун, където трябва да натовари провизии. Разтоварва ги в Пирея и отново поема към Солун. Този път обаче пренася много по-опасен товар – 5000 авиобомби и самолетно гориво – варели с керосин.

Саботаж подпалва кораба 

Рано сутринта на 30 май плавателният съд акостира в гръцкото пристанище и веднага започва разтоварването на бомбите. Не след дълго дежурният моряк Васил Илиев забелязва гъст черен дим от трюма. На борда на кораба лумва пожар. Днес се предполага, че той е бил предизвикан от гръцки антифашисти или от тайните служби на страните, воюващи с Германия. 

Вахтеният моментално вдига по тревога всички. В окупирана Гърция по онова време всички крайбрежни складове са натъпкани с боеприпаси. Само една искра и цялото пристанище, а и околностите са щели да хвръкнат във въздуха. 

Моряците безуспешно се опитват да потушат пламъците. Не успяват да помогнат и притеклите се пожарникари. Керосинът се разгаря все по-силно. Осъзнал, че градът може да се превърне в бомба, капитан Томов взима смело решение и командва маневра за излизане от порта. В противен случай Пирея щяла да повтори съдбата на Халифакс от 1917 г. 

На 8 декември 1917 г. в пролива Те Ноурс, разделящ канадския град Халифакс на две, се сблъскват два кораба - канадският „Имо“ с френския „Монблан“. Френският съд е натоварен с 200 тона тринитротолуол и 2300 тона пироксинова киселина. Капитан Льо Медейк вижда, че не може да овладее кораба, натоварва се с екипажа си в спасителните лодки и намира убежище зад дебела дига. „Монблан“ се врязва в града, а последвалият взрив убива около 5000 души. Напълно унищожени са 1600 къщи, ранени и ослепени са хиляди хора.

Капитанът заповядва на моряците да напуснат 

Решението на кап. Томов е светкавично, макар то да коства живота му и този на част от екипажа. Той разпорежда на борда на „Княгиня Мария-Луиза“ да остане само командният състав. Редовите моряци са освободени. Останалите се опитват да върнат кораба в открито море. 

Заповедта заварва на сушата радиотелеграфиста Стоимен Захариев. Разбрал какво се готви обаче, морякът се втурва на борда, въпреки опитите на колегите му да го спрат. „Другарите ми са там, отивам да помогна с каквото мога“, е последното нещо, което оцелелите чули от Захариев. 

Когато „Княгиня Мария-Луиза“ достига почти на миля навътре в морето, кап. Иван Томов командва останалите с него членове на екипажа да се прехвърлят на спасителната лодка. Той е искал сам да изведе плавателния съд до място, безопасно за хората на брега. 

 

Седмина загиват героично

Взрив обаче събаря надстройката на офицерската столова. 

Със счупен крак от плаващата бомба успял да се измъкне вторият помощник-капитан Веселин Георгиев. Заедно с него във водата се хвърлили още четирима мъже, сред които третият помощник Йордан Чолаков.

С кораба и неговия капитан Иван Томов във водите край Пирея завинаги остават Георги Бабев – първи помощник-капитан, Петър Чаръкчиев – втори механик, Стоимен Захариев – радиотелеграфист, масльончиците Георги Винаров и Георги Кръстев и помощник-готвачът Тодор Стойнов

Дълго време у нас подвигът на кап. Томов и хората от екипажа му е пазен в дълбока тайна. На него дори се е гледало със срам заради коалицията с Германия. Едва след смяната на режима започва открито да се говори за трагедията, която нашите моряци предотвратили. 

И днес обаче в Пирея няма дори и една възпоменателна плоча за седмината българи, успели да спасят града и жителите му от огнен ад и унищожение. В България, във Варна, има малка паметна плоча на едва малка уличка.

Георги Георгиев, Снимки личен архив и www.airgroup2000.com

 

 

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.