Шефът на ПСС: И хеликоптер нямаше да открие изчезналите на връх Ботев

11/02/2020, 10:28

Подхождайте с разум в планината, тя винаги излиза по-голяма от нас. Това каза в интервю за "Монитор" директорът на ПСС към БЧК.

"Изводите са, че въпреки всички анализи от подобни инциденти през годините, те се сключват на база на едни и същи грешки. Едното е заради подценяване на условията в планината, а другото - надценяване на собствените възможности. Последният инцидент от връх Ботев може да бъде причислен към тях. Честно казано, не мога да си обясня това, че все повече хора продължават да се качват в планината въпреки прогнозите за влошаване на времето. Въпреки всички предупреждения, включително и на сайта ни. Може би се дължи на малкото опит и това не е подсказало на хората, че нещата може много сериозно да се променят. Точно този район -Централен Балкан, всъщност е едно от най-сериозните места у нас. Така че най-вероятно не са осъзнали какво може да последва, ако подценят обстановката. Със сигурност знаем, че екипировката не е била подходяща за този терен и маршрута, който са предприели", каза той.

Запитан дали има вероятност заради тежките условия и многото сняг спасителите да са минали покрай тях и да не са ги забелязали, той отговори: "Възможно е, защото когато са се загубили, вятърът се усили много и в същото време имаше усилен снеговалеж. Така че най-вероятно са затрупани от снега някъде и ние не можем да ги видим. Това е нашето обяснение. Целият район е обходен и то по няколко пъти на места, така че най-вероятно става дума за това. Не бих казал, че това е най-тежката ни акция за последните месеци. Всяка акция е много различна сама по себе си и има своите проблеми. Това е една от най-мащабните като цяло. За съжаление така се случва, че понякога планината взема жертви".

Той коментира и внесената от доброволци петиция, с която поставят въпроса за нуждата от въздушни линейки, и дали ако е имало хеликоптер, можеше тази акция да бъде успешна и бащата и синът да бъдат намерени: "В конкретния случай не. Няма хеликоптер дори в света, който да лети при вятър над 20 м/с с пориви до 40 м/с. Освен всичко друго, в деня на изгубването имаше гъста мъгла. Евентуално с термокамера би се видяло нещо, но ако вятърът беше по-слаб и ако имаше възможност хеликоптер да лети. При тези условия нищо не може да се направи, няма хеликоптер, който да лети в такова време. Още един страничен факт е, че на практика двамата, които издирвахме, са знаели, че са се изгубили още в 16 часа, но нямаме обаждане от тях. Никой не ни потърси, за да ни каже, че бедства. Научихме едва на следващия ден".

Той все пак смята, че категорично Планинската спасителна служба има нужда от хеликоптери. "Но тук трябва да направя няколко уточнения. Хеликоптерното спасяване в света се дели на два вида. Първото е въздушна линейка и другото е търсене и спасяване. Вторият тип акции биха могли да се вършат от хеликоптери, с които разполага армията. Докато въздушните линейки са оборудвани по друг начин - точно като линейка.
Имат приложение и в планински условия, но трябва да имат и допълнително оборудване, за да свършат работа от въздуха, без да кацат. Категорично такава система трябва да се изработи у нас, да се обедини ресурсът на страната с всичката възможна техника и в различните случаи да се използва подходящата. Методът, по който може да се изчисли броят на базите, от които да лети хеликоптер за спасителни мисии, е правилото за златния час в медицината. Ако изходим, че в рамките на златния час трябва да се достигне, да се вземе и транспортира до лечебно заведение пострадал човек, това означава, че страната трябва да се раздели на пет зони. Така че стават пет хеликоптера, но най-добрият вариант е да са шест, ако има аварирал. Поне един или два от хеликоптерите е необходимо да са оборудвани и за планински условия. Един хеликоптер тип въздушна линейка струва около 5 млн. евро, което означава, че са необходими около 30 млн. евро. Сравнете ги с други разходи, не става дума чак за толкова много пари. В световен мащаб хеликоптерното спасяване е измислено с идеята да се спасят колкото е възможно повече човешки животи. Доказано е, че чрез въздушно спасяване смъртните случаи намаляват с 25-30%. Веднага следва въпросът колко струва един човешки живот. И от там насетне можем да правим някакви сметки", заяви Нешев.