България може да приеме радар от противоракетната отбрана на НАТО, който да следи за иранска ракета, изстреляна по Европа и САЩ. Това било записано в доклад за изграждането на ракетния щит, подготвен от холандеца Реймънд Кноп за сесията на Парламентарната асамблея на алианса, провеждана във Варна, писа в петък „Стандарт”. Станция на връх Ботев можела да замести първоначално предвидените турски радари, тъй като Анкара отказала.
Оказа се, че новината изненада мнозина, дори и шефа на Парламентарната асамблея. Последва опровержение на Министерството на отбраната, а министър Младенов дори се скара на медиите, че пишат глупости. Никой обаче не отрече, че подобен доклад с автор Кноп съществува.
Едно изречение на министър Младенов ме накара да се замисля: „България ще участва в изграждането на системата, но какви елементи и къде от тази система в рамките на европейската територия на НАТО ще бъдат разположени, е прекалено рано да се разговаря в момента”, заяви той в събота във Варна. А само преди няколко дни Румъния официално прие на нейна територия, близо до границата с България, да бъдат разположени 24 ракети в рамките на тази същата система. В румънската военна база Девеселу ще бъдат разположени 200 американски военни, като техният брой може да достигне 500. Така че въпреки министерските твърдения на тази тема не само се говори, но и се действа.
Страстите около участието на нашата страна в ракетния щит ту се разгарят, ту затихват още от идването на Джеймс Уорлик като посланик на САЩ у нас. Още в началото той сондира общественото мнение, като посочи в лекция, че нашата страна „определено има роля в противоракетната отбрана”, с което изненада дори и кабинета. Последваха коментари, съгласия и протести, докато накрая американският дипломат не направи крачка назад и не обяви, че засега официални преговори няма, водени били само неформални разговори. Което не означава, че такива преговори не са водени след това. За които ще научим някога, може би от Wikileaks.
А би трябвало в едно демократично общество (за каквото се тупаме в гърдите), когато се решават въпроси от стратегическо значение за бъдещето, да се чуе и мнението на хората. Доколкото ми е известно, мен никой не се кани да ме пита. Както и теб, драги читателю. Ние пък си мълчим. Повече ни плаши мирната атомна централа, отколкото военният обект.
А що се отнася до Ботев връх, с уникалния резерват Джендема, с Райското пръскало - най-високия водопад на Балканите, той никога не бива да става военна база, пазена от чужди войници. Както заради красотата си, така и поради простия факт, че оттам се осигурява радио- и тв сигнал за две трети от България. А една военна база от подобен ранг винаги е уязвима за терористични акции, против които, както виждаме, никой не е застрахован. Пък дори и американските морски пехотинци да опазят базата, нас кой ще ни опази.
5 млн. евро повече за нови технологии в отбраната през 2027 г.
Дата: 12/11, 22:29
Методи Лалов: Чуждите вериги мачкат пазара и българския производител
Дата: 12/11, 22:16
Кузман Илиев: Българската индустрия умира в реално време
Дата: 12/11, 22:09
Самолет се върна на летището, след като 18-годишен запалил електронна цигара на борда
Дата: 12/11, 22:03