Григор Лилов: Кървавата постановка между неосултана и неоимператора приключи засега

06/03/2020, 09:38

Редактор: Виолета Николаева

"На срещата Путин Ердоган и двамата бяха напрегнати, което е естествено, но и леко изприщени. Нормално – залагаха на покер политическите си лидерства в своите държави. Неосултанът обаче беше далеч по-нервен от неоруският император и поне за мен безспорно му личеше
Защото ако господарят на Кремъл може да бъде свален от власт само с кремълски бунт, то падишахът в Анкара може да си отиди от държавното кормило и по други начини - чрез негодуванието на населението или армията, или и на двете заедно.", написа Григор Лилов на стената си във Фейсбук:

.
РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРЕГОВОРИТЕ
.
1. Поредно примирие. До следващия път.
.
2. Разговорите в Москва за пореден път демонстриха, че Башар Асад не е нищо повече от фигурант, от политическа кукла. На практика неговата част от Сирия е руско-ирански протекторат и затова турския президент отиде на крака да преговаря с един от господарите й.
.
3. Създава се поредна зона за деескалация. Тя отхапва територии от предишната зона. Съответно намалява турското влияние в част от Сирия и това на опозицията на Асад.
.
4. Ердоган се оказа в парадоксална ситуация – печелейки сражението, да загуби войната. Анкара изпрати в района механизирани бригади, които увеличи до дивизия и с тяхна помощ опозицията започна да размазва противниците си. Но заради руската и иранска намеса тя и Турция не можаха да поставят под контрол ключовия град Саракиб и съответно ключовата сирийска магистрала М5.
.
5. В Иран са крайно недоволни, че не участваха в разговорите. Обещанието за възстановяване на предишния тристранен формат (Русия-Иран-Турция) е куха декларация. Иранските войски и Хизбула - марионетката на аятоласите, бяха гръбнакът на битката по земята срещу опозицията и турските войски. Изиграха ги, макар че проливаха много кръв. Така се появиха първите дълбоки пукнатини в съюза между Москва и Техеран.
.
6. Ердоган за операцията се опря на подкрепата на шейховете от Близкия Изток, изненадани и изнервени от фактическото излизане на Русия от формата на нефтения картел „ОПЕК+1”. Вероятно са му обещали чрез своето лоби да му осигурят и мащабна политическа, и мащабна военноресурна подкрепа от НАТО и Запада. Но енергийните династии не успяха в намеренията си. За разлика от други пъти бяха категорично отразяни въпреки нефтодоларите.
.
7. Ердоган атакува Европа с мигрантите умишлено в този момент заради задкулисни съображения.
*** От една страна наказвайки Гърция , той правеше услуга на Русия, жадуваща мъст към „фанариотите”. Путин не може да приема загубата на влияние в Атина, не може да се примири с подкрепата за Украйна (даденото рамо от гърците за украинската църква го брои като забит дълбоко в гърба нож), не може да се примири с гръцката конкуренция за тръбопроводите на „Газпром”;
*** От друга страна, опитвайки се чрез мигрантите да заплашат с дестабилизация Европа, в Анкара си правеха сметки тя да се огъне под натиска и така да получат могъщ политически съюзник в тази война. Мислеха си, че в Белия дом, където недолюбват ЕС, също ще адмирират такава крачка. И сбъркаха.
*** От трета страна с тези действия с мигрантите Ердоган започна да провежда изцяло руската политика на дестабилизация на НАТО – страна-членка срещу друга страна-членка. Започна да провежда същата руска политика за дестабилизация с мигрантския натиск над ЕС. И вероятно е очаквал, че Кремъл ще си позатвори очите за инвазията заради тези получени от него неочаквани геополитически козове. Може би и това щеше да се случи, но бързо загуби смисъл, след като НАТО се дистанцира от турската политика, а ЕС решително се противопостави на шантажа с мигрантите;
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
!!!!!!! Питам се: а неочаквани ли са били наистина или предварително договорени мигрантските операции на Ердоган срещу Гърция и Европа, а други действия? При срещи между две воюващи държави, макар и чрез техни проксита, шефовете на разузнаванията въобще нямат място в преговорите. А бяха на тях.
Нямат място на такива преговори и финансовите министри, но Ердоган взе със себе си Берат Албайрак. И той се срещна с руския си колега Антон Силуанов.