Планета, по-черна и от въглен

07/03/2020, 03:48

Всяка планета си има отличителна черта, която я прави загадъчна и привлича интереса на изследователите. През 2011 г. е открита планета, за която се смята, че е по-тъмна и от въглен. Тази планета е известна с имената TrES-2b и Kepler-1b.

Тя орбитира около звездата GSC 03549-02811 (известна като ТrES-2, ТrES-2a и Кepler-1), която е подобна на Слънцето. Планетата TrES-2b отразява под 1% от светлината, идваща от звездата, което я прави най-тъмната екзопланета, открита до момента.

TrES-2b се намира в съзвездието Дракон на разстояние 750 светлинни години от Земята. С оглед на масата и радиуса на планетата, се допуска, че тя е газов гигант, подобно на Юпитер. За разлика от великана в Слънчевата система обаче, TrES-2b се намира много близо до звездата си, което го поставя в групата на горещите Юпитери. Заради тази близост до звездата ѝ, температурата на планетата достига до изгарящите 980 °C.

Предполагаемите размери на TrES-2b (вдясно), сравнени с тези на Юпитер. Източник: Aldaron, a.k.a. Aldaron, Wikipedia

Планетата е открита на 21 август 2006 г. от мисията TrES (Trans-Atlantic Exoplanet Survey), която използва телескопите в обсерваториите Лоуел, Паломар и Тейде с цел откриване на екзопланети. От името на мисията произлиза наименуванието на планетата TrES-2b. Впоследствие откритието е потвърдено и от обсерваторията W. M. Keck на Хаваите.

През август 2008 г. са публикувани по-детайлни резултати от изследването на планетата. Както при повечето горещи Юпитери, се оказва, че TrES-2b e приливно заключена към звездата си, тоест едната ѝ страна винаги „гледа“ към звездата. Става ясно, че орбитата на планетата е с лек наклон спрямо екватора на звездата. Освен това се изяснява, че въртенето на планетата е проградно, тоест в посока, еднаква с посоката на въртене на звездата.

Изображение от телескопа Kepler на звездата TrES-2. Източник: NASA/Ames/JPL-Caltech

Най-тъмната планета

Първите значими резултати са получени от наблюдения с телескопа Kepler през 2011 г. Те показват невероятно слабите отражателни способности на планетата или т. нар албедо. Първоначално се смята, че разликата в светлината, отразена от планетата през деня и през нощта, се различава само с 2,5%. Последващи детайни измервания доказват, че всъщност тя е много по-малка – моделът, приет за най-точен, я определя на едва 0,04%. Това означава, че тя отразява по-малко светлина и от най-тъмната акрилна боя и дори от въглен.

Въпреки слабите отражателни способности, планетата все пак излъчва много бледо червеникаво сияние, подобно на тлееща жарава, което придава още по-зловещ вид на планетата. То е породено от изгарящите температури в следствие на близостта на планетата до звездата ѝ. Разстоянието между тях е едва 5 милиона километра, като за съпоставка, това, между Земята и Слънцето, е 150 милиона километра.