БЪЛГАРСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ – БЕДНЯК БЕЗ ПАРИ ЗА ХЛЯБ, НО С МЕРЦЕДЕС

02/04/2013, 15:04

Юлия Георгиева

Фото Румен Сарандев и архив на болницата

Здравната каса плаща за скъпа и модерна техника, а загърбва профилактиката

Бебета, родени с вътрешностите извън коремчето, двуседмичен перитонит, деца с отлепен скалп и обезобразено лице след нападение от куче, с вродени малформации. Това е съвсем малка част от списъка на пациентите, които разчитат на лекарите и медицинските сестри в клиниката по детска хирургия в МБАЛ „Света Анна“. Истината е, че само специалистите и отчасти родителите на малките пациенти могат да оценят чудесата, които се случват в детската клиника. А тя е една от трите за цяла България. В центъра на Варна, в най-старата болница на града. Клиниката е основополагаща, тъй като се грижи за най-малките. А лекарите дават всичко от себе си, въпреки „високомерието“ на държавната здравна каса, която е влязла в ролята на разпоредител и с клиничните пътеки определя кой да живее и кой не. Или както казват лекарите, които са посветили живота си на детската спешна хирургия, държавата, в частност здравната, разпределя бюджета на принципа „няма пари за хляб, но пък караме мерцедес“. Влагат се милиони в най-модерни технологии и същевременно се загърбват основни направления като детското здравеопазване и профилактиката. И в крайна сметка се прави здравеопазване за децата почти без пари, а паралелно се организира национална кампания „Жълти стотинки“, която да помогне финансово на една, втора или трета клиника.

Д-р Румен Христов

„Бебе, родено с вътрешни органи извън коремната кухина, изисква лечение, което струва хиляди левове на ден, за да се излекува, а касата плаща пътека в размер на 1200 лв. Каквото и да правиш за детето, каквито и да са нуждите му, касата плаща толкова и точка. Това са не смешни, а направо унизителни цени. Как може да се сложи на кантар една сърдечна операция или дори трансплантация и едно спасено детенце, което се е родило с тежка малформация?!“, коментира д-р Румен Христов, един от хирурзите в клиниката.

Липсата на хигиена и профилактика вият опашка от тежки случаи на кучешка тения

Липсата на профилактични прегледи за децата, съчетана с ниската лична хигиена, буквално създава дълга опашка от хлапета пред детските операционни заради кучешка тения. Съвсем наскоро едно 5-годишно българче загина заради спукана киста. „В момента при нас лежи дете на 8 г., при което махнахме ехинокок от белия дроб. Сега е с дренажни тръби в дроба, защото извадихме огромна киста, която се е развивала с години“, разказва д-р Христов. Спомня си за фрапиращ случай отпреди няколко месеца с кучешка тения на далака. Кистата била, меко казано, гигантска.

„Далакът на това дете би трябвало да е около десетина сантиметра, а той преди операцията беше около 25 см. Самата киста беше около 10-15 см. Тези дни ще имаме момиченце с две кисти в далака. В резултат коремчето му е така издуто, че изглежда като бременно“, коментира хирургът. Лошото е, че ехинокока няма някаква особена симптоматика, докато не нарасне до зловещи размери. Много често родителите, когато забележат, че нещо не е наред, го отдават на напълняване например. „Именно тук е ролята на профилактиката. Ако всички деца поне веднъж на една или две години минават ехографски преглед на корема, тези неща ще се хващат много по-рано, но сега тези прегледи вече ги няма. Ако такава киста се спука, може да е смъртоносна. Течността вътре може да предизвика тежък алергичен шок. Детето умира за броени минути и нищо не може да го спаси“, коментира д-р Христов.

Той предупреждава, че за кучешка тения винаги трябва да се внимава, тъй като България е ендемичен район. Най-честите локализации са черен и бял дроб, далак. В много от случаите заболяването се открива доста късно, когато кистата е достигнала размер, който е половината от поразения орган.

Кистата, най-просто казано, е торба с течност. Може да се локализира навсякъде в тялото. Лекарите са вадили тения от лицето на дете. Механизмът на заболяване започва от мръсните ръце. Тенията попада с храната през хранопровода и първата бариера, която среща, е черният дроб. Ако я премине, може да отиде в белия дроб, а ако попадне в кръвното русло, може да отиде и да се загнезди навсякъде в тялото, което е много опасно, защото това включва и мозъка. Когато нарасне, може да се спука и да доведе до шок или кръвоизлив. Спукването може да се случи по всяко време без предупреждение от най-дребната травма, а смъртта да настъпи за няколко минути. Ако има профилактика и кистата бъде хваната, докато е малка, може да се унищожи с лекарства.

Хирурзи шиха 3-годишно дете, скалпирано от куче

Поредицата нахапани от кучета деца, макар и не многобройна, продължава. Най-често става дума за домашни питомци от едри породи. Фрапиращ е случаят с 3-годишно момиченце, пострадало преди две години. То отива на гости в селска къща с татко си. Целта е двата приятелски питбула да се чифтосат. Докато възрастните си бъбрят на ракийка в кухнята, момиченцето отива да си играе с домашния любимец. „Скалпът му беше смъкнат по такъв жесток начин, че дори индианците не могат да ти направят такова нещо. Черепът му се виждаше на две-три места. За щастие успяхме да го зашием“, спомня си д-р Румен Христов.

Момиче с двуседмичен перитонит оцелява като по чудо

В практиката си детските хирурзи срещат не само жестоки наранявания, но и буквално чудеса, които не могат да бъдат обяснени. Скорошното чудо за д-р Христов е момиче от варненско село, което е оцеляло след двуседмичен перитонит. „Това е възпаление на коремната кухина, което трябва да се реши в рамките на 6-8 часа. Въпросът е как момичето е оцеляло“, коментира той. Момичето е от семейство с шест деца. Таткото е овчар. Когато детето почва да се оплаква от болки, родителите му го подлагат на лечение по бабешки – мазане с мас, топлене на печка. „Драматичен случай. Когато я отворихме, беше ужас. Трагедия. Изчистихме няколко литра гной. В продължение на две седмици се борихме за живота й. Дни наред не можехме да затворим корема й, защото трябваше всеки ден да промиваме органите й, а червата бяха така възпалени и раздути, че не можеха да се поберат обратно“, разказва кошмара на пациентката си хирургът. Люшкано между живота и смъртта обаче, момичето започва да се възстановява. Сега отново му предстои корекция.

„Такива неща се случват в нашата клиника“, коментира д-р Христов. Развежда ме из клиниката, по стените на която са налепени детски рисунки. „Никога не делим децата на едни и други. Те всички са едни големи сладкиши – вижте ги...“, казва лекарят, докато отваря вратите към болничните стаи. В края на коридора е аквариумът с костенурката Лидка. Тя е всеобщият любимец. А който слуша, има шанса сутринта да я нахрани.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!