„ТАКА СЕ ПРАВИ”: ВАРНЕНСКИ УЧЕНИК ЗАРАДВА ШЕСТИМА ПРОСЯЦИ С „ВИСЯЩ ОБЯД”

05/04/2013, 18:12

Текст и снимки Юлия Георгиева

16-годишният Александър е поредният герой в новата ни рубрика на „ТАКА СЕ ПРАВИ”. ПРАТЕТЕ И ВАШИЯ СИГНАЛ

Ние искаме добрите вести да достигнат до всички За да стане това обаче, трябва да научим за тях. Изпращайте ни информация за вас и ваши познати, които правят добри дела безкористно и в полза на града. Адресът е [email protected]. Обяснете в рамките на 2-3 изречения с какво това добро дело помага на Варна и варненци. Оставете ни телефон за контакт.

Шестима просяци, протегнали ръка за милостиня в петъчния следобед в района на катедралата и централна поща, въпреки студа и навъсеното небе, се усмихнаха широко и от сърце.

Причината – едно 16-годишно момче най-неочаквано за тях се приближи и им подаде по половин хляб и един салам с обяснението, че иска да помогне, ако те приемат. И по-млади, и по-стари, и сакати, и обрулени, всичките шестима, за които бе приготвен един „висящ обяд“, се усмихнаха сърдечно в отговор на проявената грижа. Никой не отказа, никой не коментира, че предпочита левче пред парчето хляб.

Инициативата „Висящ обяд“ на 16-годишния Александър Георгиев от Професионалната гимназия по химични и хранително-вкусови технологии „Д. И. Менделеев“ и неговите съученици, които му помогнаха да нахрани неколцина изпаднали в беда мъже и жени, стартира преди две седмици.

В рамките на това време момчето заедно със своите привърженици обикаляха училището, за да събират пари от класовете – кой колкото може. „Събрахме около 30 лева.

Половината от парите отидоха за шестима човека. Следващата седмица с останалите ще нахраним още 6-7 човека. Иначе събирането на стотинки продължава“, коментира Александър. Съучениците му дори изработили плакат, с който по-лесно да го разпознават хората.

Когато кампанията му бе популяризирана, се появиха коментари, че децата трябва да си гледат детството, а не да се занимават с просяците. В отговор младежът заяви лаконично: „Смятам, че трябва да има дни, в които да се забавляваме, но и дни, в които да помагаме, независимо на каква възраст сме. Видях, че хората са писали, че не всички просещи са нуждаещи се, че просията в някои случаи е добре организиран бизнес. Надявам се, че тези, на които ще помогнем с един обяд, не са от тях“, усмихва се Александър.

Тийнейджърът още в началото на кампанията регистрира фейсбук група „Висящ обяд“, където периодично информира какво е свършено до момента. От неколцина привърженици, групата вече надхвърля 250 души. Надява се, че инициативата ще се разшири през лятото, когато има повече свободно време, а вероятно и с подкрепата на повече хора и най-вече възрастни. Идеята му може успешно да се компилира с някои от заведенията и магазините във Варна, които се включиха в първоначалната кампания „Висящо кафе“ и заедно да обмислят варианти как да се помага на хората, как да достигне храната до онези, които наистина не знаят какво ще обядват.