Ричард Волф: Безработицата в САЩ е по-лоша от Голямата депресия. Време е за радикален подход

07/05/2020, 13:02

Редактор: Виолета Николаева

Ние навлизаме в още по-голяма депресия от 30-те, като стотици милиони са изхвърлени от работа по целия свят. Капитализмът е нестабилна система, която е непоправима, но има и алтернативи. Деветдесет и една години след началото на Голямата депресия (най-лошият спад на капитализма до сега), ние навлизаме в още по-голяма депресия. 30-те години на 20 век бяха толкова ужасни, че лидерите на капиталистическите икономики оттогава са казали, че са се научили как да избягват бъдещи течения. Всички са обещали да предприемат необходимите стъпки, за да ги избегнат. Тези обещания са невалидни. Капитализмът остава неразривно нестабилен.

Това е изказване на Ричард Волф, почетен професор по икономика от Университета в Масачузетс и гостуващ професор в програмата за международни дела на Университета New School, Ню Йорк, пише RT.

Вируси като Ковид-19 са част от природата, която трябва да приемем. Но тази нестабилност се разкрива в повтарящите се цикли, рецесии, спадове, депресии, катастрофи и т.н., казва още професорът.

Стотици милиони работници са безработни по целия свят. Инструментите, оборудването и суровините в техните фабрики, офиси и магазини седят, събират прах и ръжда. Стоките и услугите, които може да са произвели, сега не се появяват, за да ни помогнат в тези ужасни времена. Нетрайните растителни и животински култури, които не могат да бъдат обработвани и отглеждани, се унищожават дори и с увеличаване на недостига на храни.

Работниците губят работата си, ако и когато работодателите – предимно частни капиталисти – ги уволняват. Работодателите наемат работници, когато работниците добавят повече стойност към това, което работодателят продава, отколкото стойността на заплатата на тези работници. Работодателите защитават и възпроизвеждат своите предприятия, като увеличават максимално печалбите и минимизират загубите.

Никой не иска безработица. Работниците си искат обратно работата; работодателите искат работниците да произвеждат печеливши резултати; правителствата искат данъчните приходи, които зависят от работниците и капиталистическите работодатели, които активно си сътрудничат за производството.

Днешната масивна криза на капиталистическата дейност в САЩ – над 30 милиона безработни и преброяване на една четвърт от работната сила – показва, че увеличаването на печалбата не е максимално добро за обществото.

Борбата за преразпределяне може да бъде облекчена, ако например публичната заетост е заменила частната безработица. Ако държавата е станала работодател, уволнените от частни работодатели веднага могат да бъдат възнаети от държавата, за да вършат полезна социална работа.

Тогава всяко правителство, плащащо обезщетения за безработица, вместо това ще плаща заплатите, ще получи в замяна реални стоки и услуги и ще ги разпространява на обществеността. Новият сделка от 1930-те направи точно това за милиони, уволнени от частни работодатели в САЩ. Подобна алтернатива (не част от Новия договор) би била да се организира безработните в работнически кооперации, извършващи социално полезна работа по договор с правителството.

Последната алтернатива е най-добрата, защото ще развие нов сектор за сътрудничество на работниците в икономиката на САЩ. Това би предоставило на гражданите на САЩ пряк опит в сравняването на капиталистическия с кооперативния сектор на работниците по отношение на условията на труд, качеството и цената на продуктите, гражданската отговорност и др.

На тази конкретна, емпирична основа обществата биха могли да предложат на хората реален, демократичен избор за това, което е смесица от капиталистически и работнически кооперативни сектори на икономиката, които предпочитат, обяснява професорът.